Пламтяща готика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Пламтяща готика (на френски: Flamboyant) е название, дадено на витиеватия стил на късната готическа архитектура, популярна във Франция, Испания и Португалия през XV век. В Англия модата на пламтящата готика се появява и си отива през втората половина на XIV век, а през XV век преобладава предимно готическия перпендикулярен стил. В Германия по същото време властва специална готика (на немски: Sondergotik).

Този стил възниква от френската лъчиста готика и е характерен с още по-голямо внимание към декоративнните елементи на украсата.[1]

Термин[редактиране | редактиране на кода]

Името на пламтящата готика идва от подобните на пламъци мотиви, орнаменти и силно удължени фронтони. Отворите за прозорци често имат сложна праволинейна форма, напомняща пламък на свещ. Стилът мануелин в Португалия и късноготическият стил „исабелино“ в Испания в края на XV век и началото на XVI век стават все по-екстравагантни продължения на този архитектурен стил.

Поява[редактиране | редактиране на кода]

Появява се особено през XV и началото на XVI век във Франция и Испания. [2] Крупните строителни работи са преустановени във връзка с разпространението на „черната смърт“, страшна епидемия от чума, която обхваща Западна Европа в средата на XIV век. Готическата естетика се отличава с религиозна насоченост и повишена духовност. Епидемията от „черната смърт“, обратно, привнася хаос и в религиозния, и в социалния живот. Изплашените духовни пастири могат да предложат само молитви и покаяния за греховете. Сред градовете, най-много пострадали от епидемията, е папската столица Авиньон.[3] След отстъпването на болестта, в Европа настъпва периодът на късната, или пламтяща готика – съответстваща на маниеризъм. Названието „пламтяща готика“ произхожда от приличащите на езици от пламък орнаменти и силното удължаване на фронтоните и върховете на арките. Тя довнася повече детайли към удължените пропорции като увеличава декоративните детайли и ги украсява. Използват се характерни за стила полихромни фигури на светци.


Образци[редактиране | редактиране на кода]

Руанска катедрала[редактиране | редактиране на кода]

Западната фасада на катедрала „Нотър дам от Руан“ има плътна ярка декорация, както и пищна украса на части от дясната кула (15 век) и централната фенерна кула (13-16 век).

Църквата „Сент Маклу“[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Сент Маклу“ в Руан (1500–1514) е недалеч от катедралата в Руан и се счита за един от най-добрите примери за пламтящия стил във Франция. [2]

Кулата на църква „Сент Жак“[редактиране | редактиране на кода]

Кулата на църква Сен Джак е в близост до Лувъра в центъра на Париж и е обявена за паметник на пламтящата готика. Тя е всичко, което е останало от бившата църква „Сен Джак“, разположена в центъра на стария централен пазар на продукти. Построена е от богатата гилдия на касапите. [4]

Катедралата в Мулен[редактиране | редактиране на кода]

Муленска катедрала или катедрала „Благовещение на Света Дева“ (Cathédrale Notre-Dame-de-l'Annonciation), съществуваща в наше време е построена в стил пламтяща готика, а нейният основополагащ камък е положен през 1468 година от Агнес Бургундска, 61-годишната вдовица на херцог Шарл I дьо Бурбон. Строителните работи са завършени през 1540 година.[5]

Шартърската катедрала[редактиране | редактиране на кода]

Шпилът на северната кула на катедралата е пламтяща готика.[6]

Готически стил извън Франция[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата в Бургос[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата в Бургос е построена за първи път между 1221 и 1257 година във френски стил лъчиста готика, с типичната си триетажна кота, сводове и ажури и изобилие от богата скулптура, особено около порталите. Започвайки от средата на XV-ти век, тя до голяма степен е реконструирана и ремонтирана в пламтяща готика, с нов хор с купол-свод със звезди, средокръсна кула и нови портали и хорове. Новата работа е завършена едва през 1567 година. Бургоската работилница продължава да обучава испански скулптори и занаятчии. [7]

Белгия[редактиране | редактиране на кода]

Вариации на пламтяща готика, повлияни от Франция, но със свои собствени характеристики, започват да се появяват в други части на континентална Европа. [2] Пламтящата готика има особено силно влияние в Белгия, която тогава е част от Испанска Недерландия и също е част от католическата епархия с център Кьолн. Изключително високите кули са черта на брабантския стил. През 15-ти век белгийските архитекти създават забележителни примери за религиозна и светска пламтяща архитектура, една от които е кулата на катедралата Свети Румболд в Мехелен(1452–1520), която е построена както като камбанария, така и като наблюдателна кула за отбраната на града. Кулата е висока 167 метра (548 фута) и е проектирана да има кула с височина 77 метра (253 фута), от които само 7 метра (23 фута) са завършени. Други забележителни за стила катедрали включват катедралата в Антверпен с кула с височина 123 метра (404 фута) и необичаен купол върху панданти, който е украсен с декоративни ребра; катедралата „Свети Архангел Михаил и Св.Гудила“ в Брюксел (1485-1519); и катедралата в Лиеж. [2]

Кметствата на Белгия, много от които са построени от проспериращи търговци на текстил във Фландрия, са още по-ярки. Те са сред последните велики явления на готическия стил, догато Ренесансът постепенно идва в Северна Европа и са предназначени да покажат богатството и великолепието на техните градове. Основните примери включват кметството на Лювен (1448–1469) с неговите множество, почти фантастични кули [2] и тези на Брюксел (1401–1455), Гент (1519–1539) и Монс (1458–1477). [2]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Власов В. Г. «Пламенеющая готика» // Власов В. Г. Новый энциклопедический словарь изобразительного искусства. В 10 т. — СПб.: Азбука-Классика. — Т. VII, 2007. — С. 481
  2. а б в г д е https://www.britannica.com/art/Flamboyant-style/ Flamboyant style - Encyclopædia Britannica
  3. Кох Вильфрид Энциклопедия архитектурных стилей. Классический труд по европейскому зодчеству от античности до современности/Пер. с нем. – М.: ЗАО „БММ“, 2006. – 528 с.:ил. ISBN 3-577-10480-5 (него.), ISBN 5-88353-214-4 (рус.)
  4. https://www.pop.culture.gouv.fr/notice/merimee/PA00086479 Кулата на църква „Сент Жак“
  5. Jacques Baudoin.La sculpture flamboyante en Auvergne, Bourbonnais, Forez. Издателство Éditions créer.1998.т.5
  6. Jacques Baudoin.La sculpture flamboyante en Auvergne, Bourbonnais, Forez. Издателство Éditions créer.1998.т.5
  7. https://whc.unesco.org/pg.cfm?cid=31&id_site=316 /Катедралата в Бургос като обект на ЮНЕСКО за световно наследство