Пламтяща готика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сляпа арка в стил пламтяща готика и декоративни плетеници в трансепта на катедралата в Санлис от XVI век

Пламтяща готика (на френски: Flamboyant) е название, дадено на витиеватия стил на късната готическа архитектура, популярна във Франция, Испания и Португалия през XV век. В Англия модата на пламтящата готика се появява и си отива през втората половина на XIV век, а през XV век преобладава предимно готическия перпендикулярен стил. В Германия по същото време властва специална готика (на немски: Sondergotik).

Този стил възниква от лъчиста готика и е характерен с още по-голямо внимание към украшенията.

Името на пламтящата готика идва от подобните на пламъци мотиви, орнаменти и силно удължени фронтони. Отворите за прозорци често имат сложна праволинейна форма, напомняща пламък на свещ. Стилът мануелин в Португалия и късноготическият стил „исабелино“ в Испания в края на XV век и началото на XVI век стават все по-екстравагантни продължения на този архитектурен стил.

Образци на пламтяща готика[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Кох Вильфрид Энциклопедия архитектурных стилей. Классический труд по европейскому зодчеству от античности до современности/Пер. с нем. – М.: ЗАО „БММ“, 2006. – 528 с.:ил. ISBN 3-577-10480-5 (него.), ISBN 5-88353-214-4 (рус.)