Пламък (1924 – 1925)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пламък.

Пламък
Информация
Носител хартиен
Основаване 1924
Първи брой януари 1924
Последен брой
Номер
януари 1925
11
Периодичност месечно
Формат
Държава Флаг на България България
Език български
Сайт bgmodernism.com/Plamuk
Главен редактор Гео Милев

Пламък е българско списание за изкуство и култура.

История[редактиране | редактиране на кода]

Списанието е създадено през януари 1924 г. от Гео Милев. В изданието участват още Христо Ясенов, Николай Хрелков, Ламар. Целта е „Пламък“ да бъде предимно критическо издание, „барометър на културния живот“, както и да представя нова българска и европейска литература. Редовни автори са Димо Хаджилиев, Георги Василев, Марко Марчевски, Николай Райнов, Емануил Попдимитров, Матвей Босяка, Марко Бунин. Идеологията на „Пламък“ непосредствено свързва изкуството с политическата и социална действителност, проблематизира се същността на изкуството като цяло и каква трябва да е новата поезия. Общо са издадени 11 броя, като два от тях са двойни поради забавяне в печатниците.[1]

През януари 1925 г. списанието е забранено, като броевете №6 и 7 – 8 са конфискувани заради поемата на Гео Милев „Септември“.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

За наследник на списанието се представя издание на Съюза на българските писатели, започнало да излиза през 1957 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сирма Данова, „Пламък“, Българският литературен модернизъм.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]