Планинска потапница
Планинска потапница | ||||||||||||||||||
![]() ♂ Планинска потапница | ||||||||||||||||||
![]() ♀ Планинска потапница | ||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
![]() Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1761) | ||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||
Планинска потапница в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Планинска потапница (Aythya marila) е представител на семейство Патицови, разред Гъскоподобни, със средни размери и плътно набито телосложение. Тежи между 700 и 1300 g. Дължина на тялото 40—51 cm, размах на крилете около 75 cm. Има изразен полов диморфизъм. Плува и се гмурка добре. Лети бързо, от водата излита леко.[2]
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Среща се в Европа (включително и България), Азия и Северна Америка. Обитава сладководни езера и реки, гъсто обрасли с водна растителност. Понякога се среща и в близост до соленоводни басейни.
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Храни се поравно с растителна и животинска храна: дребни мекотели, личинки на насекоми, ракообразни, дребна риба, корени, листа и семена на водни растения.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Моногамна птица. Гнездото си построява винаги в непосредствена близост до водата, често пъти на малки островчета или купчини стара тръстика. Снася от 6 до 13 мръсно зеленикави яйца с размери 62 х 40 mm и маса средно 67 g. Мъти 24—28 дни само женската. Малките се излюпват достатъчно развити за да могат да се придвижват и хранят самостоятелно.
Природозащитен статус[редактиране | редактиране на кода]
На територията на България е защитен вид.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Aythya marila (Linnaeus, 1761). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ BirdLife International. Aythya marila. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 19 септември 2010. (на английски)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- ((ru)) Зауэр, Фридер. Птицы – обитатели лугов, полей и лесов. Астрель, Москва, 2002, ISBN 5-17-011412-5, ISBN 5-271-03190-X стр. 126 – 127 (Превод от немски С. Мещеряковой)