Планински бряст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Планински бряст
RN Ulmus glabra (alnarp sweden).jpg
Природозащитен статут
DD
Недостатъчно данни[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Брястови (Ulmaceae)
род:Бряст (Ulmus)
вид:Планински бряст (U. glabra)
Научно наименование
Huds., 1762 г.
Разпространение
Ulmus glabra range.svg
Синоними
  • Ulmus campestris Linnaeus, 1753 г.
  • Ulmus sukaczevii Andronov, 1955 г.
Планински бряст в Общомедия
[ редактиране ]

Планинският бряст (Ulmus glabra) е листопадно дърво от семейство Брястови. Естествено разпространен е в умерените ширини на Европа до Урал, Кавказ и Северен Иран на югоизток. Среща се в почти всички флористични райони на България (с изключение на Пирин и Славянка), край реки и потоци в предпланинския и долния планински пояс между 500 и 1500 м надморска височина.[2]

Описание и характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Брястът е висок до 40 м; кората му е тъмносива, сравнително гладка при младите и надлъжно напукана при възрастните дървета.

Младите клонки са зигзагообразни, гъсто овласени и дебели; пъпките му са заоблени, тъмнокафяви, с размери около 8 мм.

Листата му, разположени на къси дръжчици последователно върху клоните, са с дължина до 18 см,[3] и имат елипсовидна до обратно-яйцевидна форма със слабо асиметрична основа и един или няколко източени върха. Покрити са от твърди власинки, заради които горната повърхност се усеща грапава при допир.

Цъфтежът е преди разлистване. Плодът е тъмно орехче в средата на елипсовидна крилатка, леко врязана при върха.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ulmus glabra (Huds., 1762). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 12 юли 2020 г. (на английски)
  2. Асьов Б., Петрова А., Димитров Д., Василев Р., Конспект на висшата флора на България (Четвърто допълнено и преработено издание), Българска Фондация Биоразнообразие, София, 2012, стр. 428, ISBN 978-954-9959-58-1
  3. Caudullo, G., de Rigo, D., 2016. Ulmus – elms in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01bd40+, ISBN 978-92-79-52833-0