Планински бряст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Планински бряст
RN Ulmus glabra (alnarp sweden).jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Rosales Розови
семейство: Ulmaceae Брястови
род: Ulmus Бряст
вид: U. glabra Планински бряст
Научно наименование
Уикивидове Ulmus glabra
Huds., 1762
Синоними
Списък
    • Ulmus campestris L.
    • Ulmus cebennensis Audib. ex Planch.
    • Ulmus communis Carrière
    • Ulmus horizontalis Loudon (невалиден)
    • Ulmus latifolia Moench
    • Ulmus major Sm.
    • Ulmus montana With. (нелегитимен)
    • Ulmus podolica Klokov
    • Ulmus scabra Mill.
    • Ulmus sukaczevii Andrews
Разпространение
Ulmus glabra range.svg
планински бряст в Общомедия

Планинският бряст (Ulmus glabra) е листопадно дърво от семейство Брястови. Естествено разпространен е в умерените ширини на Европа до Урал, Кавказ и Северен Иран на югоизток. Среща се в почти всички флористични райони на България (с изключение на Пирин и Славянка), край реки и потоци в предпланинския и долния планински пояс между 500 и 1500 м надморска височина.[1]

Описание и характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Брястът е висок до 40 м; кората му е тъмносива, сравнително гладка при младите и надлъжно напукана при възрастните дървета.

Младите клонки са зигзагообразни, гъсто овласени и дебели; пъпките му са заоблени, тъмнокафяви, с размери около 8 мм.

Листата му, разположени на къси дръжчици последователно върху клоните, са с дължина до 18 см,[2] и имат елипсовидна до обратно-яйцевидна форма със слабо асиметрична основа и един или няколко източени върха. Покрити са от твърди власинки, заради които горната повърхност се усеща грапава при допир.

Цъфтежът е преди разлистване. Плодът е тъмно орехче в средата на елипсовидна крилатка, леко врязана при върха.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Асьов Б., Петрова А., Димитров Д., Василев Р., Конспект на висшата флора на България (Четвърто допълнено и преработено издание), Българска Фондация Биоразнообразие, София, 2012, стр. 428, ISBN 978-954-9959-58-1
  2. Caudullo, G., de Rigo, D., 2016. Ulmus - elms in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01bd40+, ISBN 978-92-79-52833-0