Планински бряст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Планински бряст
RN Ulmus glabra (alnarp sweden).jpg
Природозащитен статут
DD
Недостатъчно данни[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Брястови (Ulmaceae)
род:Бряст (Ulmus)
вид:Планински бряст (U. glabra)
Научно наименование
Huds., 1762 г.
Разпространение
Ulmus glabra range.svg
Синоними
  • Ulmus campestris Linnaeus, 1753 г.
  • Ulmus sukaczevii Andronov, 1955 г.
Планински бряст в Общомедия
[ редактиране ]

Планинският бряст (Ulmus glabra) е листопадно дърво от семейство Брястови. Естествено разпространен е в умерените ширини на Европа до Урал, Кавказ и Северен Иран на югоизток. Среща се в почти всички флористични райони на България (с изключение на Пирин и Славянка), край реки и потоци в предпланинския и долния планински пояс между 500 и 1500 м надморска височина.[2]

Описание и характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Брястът е висок до 40 м; кората му е тъмносива, сравнително гладка при младите и надлъжно напукана при възрастните дървета.

Младите клонки са зигзагообразни, гъсто овласени и дебели; пъпките му са заоблени, тъмнокафяви, с размери около 8 мм.

Листата му, разположени на къси дръжчици последователно върху клоните, са с дължина до 18 см,[3] и имат елипсовидна до обратно-яйцевидна форма със слабо асиметрична основа и един или няколко източени върха. Покрити са от твърди власинки, заради които горната повърхност се усеща грапава при допир.

Цъфтежът е преди разлистване. Плодът е тъмно орехче в средата на елипсовидна крилатка, леко врязана при върха.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ulmus glabra (Huds., 1762). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 6 октомври 2021 г. (на английски)
  2. Асьов Б., Петрова А., Димитров Д., Василев Р., Конспект на висшата флора на България (Четвърто допълнено и преработено издание), Българска Фондация Биоразнообразие, София, 2012, стр. 428, ISBN 978-954-9959-58-1
  3. Caudullo, G., de Rigo, D., 2016. Ulmus – elms in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01bd40+, ISBN 978-92-79-52833-0