Планински водач

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жак Балма (1762 – 1834) е планински водач от Савоя, сред първите алпинисти
Алис Манфилд (1878 – 1960) е австралийска планинска водачка, естествоизпитателка и фотографка, първата жена в професията

Планински водач е човек, добре познаващ планините, с голям опит в алпинизма или пешеходния туризъм, физическа сила и издръжливост

История[редактиране | редактиране на кода]

Професията се заражда в началото на XIX век в Европа, когато изкачването на Алпите е признато за спорт. В днешно време придобиването на квалификация за упражняването на професията в развитите страни изисква преминаването на курс на подготовка, одобрен от Международната федерация на планинските водачи и може да отнеме от 1,5 до 7 години[1]. Неофициален планински водач може да бъде и опитен планинар (най-често местен жител), който обикновено срещу заплащане води и съпровожда туристи по планинска местност по определен маршрут.

Както при други професии планинските водачи се обединяват в организации. Най-старата и най-голямата организация на планински водачи е Compagnie des guides de Chamonix, основана през 1821 година в Шамони (Франция)[2].

България[редактиране | редактиране на кода]

В България това е нова свободна професия. За придобиване на квалификация се преминава курс в център за професионално обучение обикновено в рамките на година, полага се държавен изпит и се получава диплома. Друг вариант е да се завърши средно професионално образование в специализирано училище, например гимназията в с. Черни Осъм, или висше образование в Националната спортна академия, специалност „Туризъм и алпинизъм“ в съответната катедра. След известен стаж с тези дипломи се държи изпит за правоспособност в министерството на туризма.

Източници[редактиране | редактиране на кода]