Планински кристал
Планинският кристал (на гръцки: κρύσταλλος, означаващо „лед“) е безцветна и прозрачна разновидност на минерала кварц – силикат, представляващ една от кристалните модификации на чист SiO2. Твърдоста на планинския кристал по скалата на Моос е 7[1], а плътността му – 2,65 g/cm3. Кристалите му са с тригонална сингония и имат вид на шестоъгълна призма.
Приложение[редактиране | редактиране на кода]
Чисти, бездефектни планински кристали се срещат рядко и се ценят високо. Практическо приложение намират тези с големина от 3 до 5 сантиметра. Големи находища има в Урал, а също така в Бразилия, Канада, САЩ, Япония, Австралия и Алпите. Използват се в радиотехниката и оптиката за изработка на призми, лещи и други. Планинският кристал се счита за полускъпоценен камък и се използва за направата на ювелирни изделия.
История[редактиране | редактиране на кода]
Той е известен още от дълбока древност. Предмети, изработени от планински кристал са намерени в Мексико, Гърция, Китай, Япония и на други места по света. Келтските друиди използват планинските кристали в своите магически практики още 2000 години пр.н.е. и по всяка вероятност, практиката за гадаене с кристални сфери датира още оттогава. Днес най-голямата сфера от планински кристал без никакви вътрешни дефекти или несъвършенства се намира в Националния музей по естествена история във Вашингтон, САЩ. Тя е с диаметър 32,7 cm, тежи 48,5 kg и е изработена през 1924 – 1925 г. в Китай.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ архивно копие, архив на оригинала от 24 декември 2011, https://web.archive.org/web/20111224055712/http://www.vantony.com/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE/6/%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB.htm, посетен на 2012-05-27
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||