Планински явор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Клен.

Планински явор
Acer heidrechii ssp heidrechii R0019776.JPG
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Sapindales
семейство: Sapindaceae
род: Acer Явор
вид: A. heldreichii Планински явор
Научно наименование
Уикивидове Acer heldreichii
Boiss.
Синоними
Списък
    • Acer macropterum Vis.
    • Acer visianii Nyman
планински явор в Общомедия

Планинският явор (Acer heldreichii), или жешля, е рядък широколистен вид, естествено разпространен само на Балканите (балкански ендемит). Представлява дърво с конусовидна до широко закръглена корона и прав ствол, не по-високо от 20 м.[1] В България расте поединично и на малки групи в планинските райони на западната част на страната, Рило-Родопския масив, Стара планина и Средна гора между 800 и 1900 м надморска височина.[2] Значително находище в Източните Родопи има в района на връх Гюмюрджински снежник (Вейката), южно от село Кирково.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

По своите външни характеристики, планинският явор е близък до обикновения явор. Първоначално стъблата са гладки, сиво-розови, впоследствие слабо напукани. Младите клонки са червено-кафяви и лъскави.[3] Пъпките са кафяви, което го отличава от Acer pseudoplatanus (жълто-зелени пъпки). Листата са длановидни, дълбоко насечени (повече от половината петура), с по 3 - 5 едро назъбени дяла, отгоре тъмнозелени и предимно гладки (с изключение на основата на петурата[3]), отдолу с ръждиви власинки само по главните жилки, синкавозелени. Швейцарският изследовател, описал вида[4] - Пиер Едмон Боасие, ги оприличава на листата на дива лоза. Цветовете са двуполови, събрани в изправени гроздовидни съцветия,[1] които се появяват след разлистване.[5] Плодовете са червеникави двойни крилатки, не овласени; крилцата им са почти паралелни до слабо разтворени.[4] Разпространяват се чрез вятъра, след като узреят в началото на есента.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Димитрова, Д. Планински явор, жешля - Червена книга на Република България
  2. Б. Асьов, А. Петрова, Д. Димитров, Р. Василев. Конспект на висшата флора на България (IV издание). Българска Фондация Биоразнообразие, София, 2012, стр. 43, ISBN 978-954-9959-58-1.
  3. а б ((en)) Acer heldreichii Boiss. - Bean's Trees and Shrubs
  4. а б ((la)) Boissier, Pierre Edmond. Diagn. Pl. Orient. ser. 2, 5: 71. 1856 - HathiTrust
  5. Цавков, Е., Упражнение по Дендрология; Сем. Aceraceae - ЛТУ