Плантация на страсти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Плантация на страсти
Cañaveral de pasiones
ЖанрТеленовела
Създател(и)Каридад Браво Адамс
СценарийМария дел Кармен Пеня (версия и адаптация)
Куаутемок Бланко (версия)
Хосе Антонио Олвера
(адаптация)
Рикардо Фиайега (литературна редакция)
РежисураКлаудио Рейес Рубио
Бенхамин Кан
КамераМануел Руис Еспарса
Мануел Барахас
АктьориДаниела Кастро
Хуан Солер
Франсиско Гаторно
Патрисия Навидад
Начална мелодияCañaveral de pasiones (в изпълнение на Ампаро Рубин)
Страна Мексико
ЕзикИспански
Епизоди92
Продукция
Изпълнителни продуцентиКристиан Бах
Умберто Сурита
Продуцент(и)Херардо Сурита
Времетраене41 – 44 минути (еп. 1-90)
20-24 минути (еп. 91-95)
Разпространение
ТВ каналCanal de las Estrellas
Излъчване22 април 1996 –
6 септември 1996
Хронология
Свързани продукцииCanavial de Paixões (2003)
Бездната на страстта (2012)
Страница в IMDb

„Плантация на страсти“ (на испански: Cañaveral de pasiones) е мексиканска теленовела, режисирана от Клаудио Рейес Рубио, и продуцирана от Кристиан Бах и Умберто Сурита за Телевиса през 1996 г. Версията, написана от Мария дел Кармен Пеня и Куаутемок Бланко, е базирана на радионовелата Una sombra entre los dos / Al pie del altar, създадена от Каридад Браво Адамс.[1]

В главните роли са Даниела Кастро и Хуан Солер, а в отрицателните – Анхелика Арагон, Асела Робинсън, Роберто Баястерос и Марисол Сантакрус. Специално участие вземат Франсиско Гаторно, Патрисия Навидад, Алма Делфина и Леонардо Даниел.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Историята се развива в селцето Сан Бенито, близо до град Халапа, в красивите плантации на щата Веракрус. В този район живеят две влиятелни семейства – Монтеро, собствениците на Аурора, една от най-важните мелници за захар в района, и Сантос, собственици на обширни тръстикови полета. В миналото Фаусто Сантос и Амадор Монтеро развалят приятелството си, тъй като се борят за любовта на Маргарита Фаберман, която пристига от Европа с по-малката си сестра Динора. Маргарита избира Фаусто, омъжва се за него и ражда дъщеря им, Хулия. От своя страна, Амадор се жени за Хосефина Росалес, сестра на енорийския свещеник, отец Рефухио. На Амадор и Хосефина им се ражда син, на име Пабло. Въпреки това, Амадор никога не изпитва любов към съпругата си, която е изнудвачка и непоносима жена. Изневерил ѝ е със Сокоро, от която има син. С намесата на Хосефина, Сокорро напуска селото и дава сина си на отец Рефухио. Момчето е наречено Хуан де Диос.

Хулия, Пабло и Хуан де Диос са най-добри приятели, въпреки че Хулия има предпочитания към Пабло, който съперничи на Хуан де Диос за вниманието ѝ. В същото време, Хосефина ревнува съпруга си от Маргарита, тъй като си мисли, че Амадор ѝ изневерява с нея. Но истинската любовница на Амадор е Динора, сестрата на Маргарита. Връзката между двамата стига до там, че планират да избягат от селото. В нощта, в която смятат да избягат, планът им е разкрит от Маргарита. Тя заключва Динора и отива да се срещне с Амадор, за да го убеди да се върне при семейството си. За съжаление, в селото се разразява силна буря. Амадор и Маргарита претърпяват инцидент. Той умира на място, но Маргарита оцелява малко по-дълго, за да каже няколко думи на единствения свидетел на инцидента – Ремедиос, лечителката на селото. Освен Ремедиос, има и други хора, които знаят истината за ситуацията. Това са отец Рефухио, който е обвързан от тайната на изповедта, и Руфино Мендоса, доверен служител на Амадор, глупав и безскрупулен човек, който се възползва от ситуацията, за да изнудва Динора, а също и за да спечели доверието Хосефина.

И Фаусто, и Хосефина вярват, че техните съпрузи са им изневерявали. Тази лъжа е поддържана и от Динора, която се възползва от ситуацията, за да оправдае вината си, опетнявайки паметта на сестра си, а също и за да спечели симпатиите на зет си Фаусто, когото винаги е обичала. Динора успява да убеди Фаусто да се ожени за нея. От друга страна, Хосефина се посвещава на целта си, а именно – да петни паметта на Маргарита и да ненавижда на дъщеря ѝ Хулия, която смята, че същата като майка си. Запозната с любовта между Пабло и Хулия, Хосефина решава да ги раздели, изпращайки Пабло в град Мексико при семейство Елисондо, които са им далечни роднини.

Десет години по-късно, Хулия се е превърнала в красива жена. За съжаление, всички хора говорят лоши работи за нея заради лъжита на Хосефина. Сякаш това не е достатъчно, но също така Хулия получава и презрението на баща си, който вижда в нея образа на Маргарита. Хулия трябва да издържи и омразата на леля си Динора, която е виновна за смъртта на неродения си син от Фаусто. Истината е, че синът на Динора всъщност е бил от Амадор. Единствените близки на Хулия са нейната най-добра приятелка Мирея, внучката на Ремениос, дойката ѝ, Пруденсия, и кръстниците ѝ, дон Самуел Алдапа и съпругата му, Амалия, които гледат на кръщелницата си като на своя дъщеря. Освен тях Хулия има и Хуан де Диос, който я обича. Тя го отхвърля, тъй като гледа на него като на брат, освен това знае за чувствата, които Мирея изпитва към него.

Една нощ, Пабло се връща в Сан Бенито след дългогодишното му отсъствие. Пабло пристига с намерението да съобщи на майка си за бъдещата му сватба с Джина Елисондо. Заради завръщането на родното си място и срещата със старите приятели, Пабло се чувства обвързан със земята си, особено, след като се среща с Хулия, чувствата, които е изпитвал в детството си към нея, се съживяват.

Но любовната история между Хулия и Пабло е изправена пред много препятствия. Първата е омразата между семействата им, а втората – ужасната лъжа от миналото, която двамата ще трябва да разкрият в тази плантация от страсти.

Актьори[редактиране | редактиране на кода]

  • Даниела Кастро – Хулия Сантос Фаберман
  • Хуан Солер – Пабло Монтеро Росалес
  • Франсиско Гаторно – Хуан де Диос
  • Анхелика Арагано – Хосефина Росалес вдовица де Монтеро
  • Асела Робинсън – Динора Фаберман
  • Леонардо Даниел – Фаусто Сантос
  • Патрисия Навидад – Мирея
  • Фернандо Балсарети – Отец Рефухио Росалес
  • Алма Делфина – Пруденсия
  • Роберто Баястерос – Руфино Мендоса
  • Фелисия Меркадо – Маргарита Фаберман
  • Сесар Евора – Амадор Монтеро
  • Хорхе Русек – Дон Самуел Алдапа
  • Мария Еухения Риос – Доня Амалия де Алдапа
  • Хосефина Ечанове – Ремедиос
  • Норма Ласарено – Илда де Сиснерос
  • Марисол Сантакрус – Джина Елисондо
  • Елисабет Дупейрон – Сокоро Караско
  • Лиза Вилерт – Карлота
  • Тони Браво – Рафаел Елисондо
  • Хилберто Роман – Д-р Алехандро Сиснерос
  • Родриго Абед – Гилермо Елисондо
  • Арасели Арамбула – Летисия Сиснерос
  • Дасия Аркарас – Росарио
  • Ектор Крус Лара – Висенте
  • Роберто Микел – Енрике Сиснерос
  • Хосефат Луна – Леополдо
  • Карлос Наваро – Хилдардо
  • Сорайда Гомес – Хулия Сантос Фаберман (дете)
  • Себастиан Сурита – Пабло Монтеро Росалес (дете)
  • Марисол Сентено – Мирея (дете)
  • Раул Кастеянос – Хуан де Диос (дете)
  • Раул Руис – Дон Нето
  • Леонардо Унда – Дон Чема
  • Хосе Луис Авенданьо – Дон Бенигно
  • Ригоберто Кармона – Салвадор
  • Аурелио Тевес – Матео
  • Лоренсо де Родас – Епископ

Премиера[редактиране | редактиране на кода]

Премиерата на Плантация на страсти е на 22 април 1996 г. по Canal de las Estrellas. Последният 92. епизод е излъчен на 6 септември 1996 г.

Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]

Награди TVyNovelas (1997)
Категория Номинация Резултат
Най-добра теленовела Кристиан Бах
Умберто Сурита
Печелят
Най-добра актриса в главна роля Даниела Кастро Печели
Най-добър актьор в главна роля Хуан Солер Печели
Най-добра актриса в отрицателна роля Асела Робинсън Номинирана
Най-добър актьор в отрицателна роля Роберто Баястерос Печели
Най-добра първа актриса Анхелика Арагон Номинирана
Най-добър пръв актьор Хорхе Русек Печели
Най-добра актриса в поддържаща роля Алма Делфина Печели
Най-добър актьор в поддържаща роля Леонардо Даниел Печели
Най-добро женско откритие Патрисия Навидад Печели
Най-добра история или адаптация Мария дел Кармен Пеня
Куаутемок Бланко
Печелят
Най-добър режисьор Бенхамин Кан
Клаудио Рейес Рубио
Печелят
Награди ACE (Аржентина)
Година Категория Номиниран Резултат
1997 Най-добър актьор Франсиско Гаторно Печели[2]

Версии[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. CAÑAVERAL DE PASIONES // Архивиран от оригинала на 2018-04-03. Посетен на 2018-04-03.
  2. D Cubanos (Francisco Gattorno)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cañaveral de pasiones в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​