План Моргентау

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Планираното разчленяване на Германия на Северна (Пруска) и Южна (Баварска) държава, както и на Международна зона.

Планът Моргентау (на английски: Morgenthau Plan) или Програма за предотвратяване разпалването от Германия на Трета световна война e американска програма за следвоенно преобразуване на Германия, предложена от министъра на финансите на САЩ Хенри Моргентау. Планът Моргентау предвижда разчленяване на Германия на части, като по-важните индустриални райони на страната да преминат под международен и в частност под американски контрол. Също така, планът предвижда ликвидация на германската тежка промишленост, демилитаризация и превръщането на цялата страна в аграрна.

Фундаментът[редактиране | редактиране на кода]

В дните 12-16 септември 1944 г., САЩ и Великобритания се споразумяват на втората Квебекска конференция, че след края на войната Германия следва да бъде разделена на три части, да бъде ликвидирана тежката ѝ индустрия, а населението ѝ да се преориентира към развитие на селското стопанство. Планът е приет от Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил. Подписан е и меморандум, съгласно който страните се споразумяват Германия да стане предимно аграрна.

Изтичане на информацията за намеренията към съветското разузнаване[редактиране | редактиране на кода]

Към плана била приложена паметна записка на Хари Уайт, член на т.нар. „финансов интернационал“ и „архитект“ на Бретънуудската система. В записката се посочвало, че ако бъде реализиран планът Моргентау, населението на Германия ще намалее с 25 милиона, в рамките само на няколко години. Въпреки това планът е приет. Той обаче „изплува“ в медиите, тъй като Хари Уайт се оказва съветски агент и го предава чрез ГРУ в Москва, откъдето предвидливо решават да го изпратят по дипломатическите канали в столицата на Третия Райх, очевидно разчитайки, че това ще намали броя на привържениците на сепаративен мир с Великобритания и САЩ. Нацисткият официоз „Фьолкишер Беобахтер“ излиза на 24 септември 1944 г. със заглавие „Рузвелт и Чърчил приемат убийствен еврейски план“, а Йозеф Гьобелс обявява, че англосаксонците планират да превърнат Германия в огромно картофено поле, след което планът е подложен на остра критика от обществеността и в британски и американски медии.

Разкриването на истинските намерения на т.нар. западни демокрации за бъдещето на Германия ги принуждава да отклонят първия му вариант, но като цяло, някои от съдържащите се в него идеи се запазват и се реализират отчасти в западните окупационни зони - Бизония и Тризония.

Развитие[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Борис III прекият път на най-високо дипломатическо ниво за сключване на сепаративен мир (по примера на Брест-Литовския мирен договор) между Нацистка Германия и СССР е отрязан. На Московската конференция в края на 1943 г. Съветският съюз, който и изнася основната тежест във Втората световна война, се присъединява към западната философия за приключване на ВСВ изразена във формулировката „безусловна капитулация“. Въпреки това, Вячеслав Молотов отхвърля западното предложение за следвоенно разделение на Германия. На Ялтенската конференция, Йосиф Сталин също изключва възможността за следвоенен дележ на Германия, поради и което компромисно „Тримата Големи“ се споразумяват само за това всяка страна да има своя окупационна зона в Германия.

Реализация[редактиране | редактиране на кода]

Американските окупационни власти в Германия осъществяват:

  1. децентрализация на банковата система, създавайки 11 отделни банкови окръзи със собствени централни банки;
  2. разрушават единната производствена система, осъществяват демонтажа и изнасянето на много индустриални предприятия (разрушени са 918 германски предприятия, от които военни са само 368);
  3. забраняват външната търговия и ограничават вноса;
  4. забраняват морския риболов, производството на азот за минерални торове, демонтират и унищожават 13 химически заводи, в резултат от което производството на торове пада с 82%, а на храни — с 65%;
  5. планират масовото обезлесяване на страната, но се отказват от това заради протестите на съюзниците;
  6. налагат сурова данъчна политика, позволяваща отнемането на 58% от германския БВП.

В резултат от това жизненото равнище рязко пада, дори в сравнение с военния период, като две трети от населението страда от недояждане, а половината от германските работници са на ръба на пълното изтощение. [1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Хелмут Бетигер. От сборника Hamiltons Nationalbank heute. Die Strategic nichtinflationärer Kreditschöpfung. Execuitive Intelligence Review Nachrichtenagenture GmbH. October 1992.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]