План Моргентау

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Планираното разчленяване на Германия на Северна (Пруска) и Южна (Баварска) държава, както и на Международна зона.

Планът Моргентау (на английски: Morgenthau Plan) или Програма за предотвратяване разпалването от Германия на Трета световна война e американска програма за следвоенно преобразуване на Германия, предложена от министъра на финансите на САЩ Хенри Моргентау. Планът Моргентау предвижда разчленяване на Германия на части, като по-важните индустриални райони на страната да преминат под международен и в частност под американски контрол. Също така, планът предвижда ликвидация на германската тежка промишленост, демилитаризация и превръщането на цялата страна в аграрна.

Фундаментът[редактиране | редактиране на кода]

В дните 12 – 16 септември 1944 г., САЩ и Великобритания се споразумяват на втората Квебекска конференция, че след края на войната Германия следва да бъде разделена на три части, да бъде ликвидирана тежката ѝ индустрия, а населението ѝ да се преориентира към развитие на селското стопанство. Планът е приет от Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил. Подписан е и меморандум, съгласно който страните се споразумяват Германия да стане предимно аграрна.

Изтичане на информацията за намеренията към съветското разузнаване[редактиране | редактиране на кода]

Към плана била приложена паметна записка на Хари Уайт, член на т.нар. „финансов интернационал“ и „архитект“ на Бретънуудската система. В записката се посочвало, че ако бъде реализиран планът Моргентау, населението на Германия ще намалее с 25 милиона, в рамките само на няколко години. Въпреки това планът е приет. Той обаче „изплува“ в медиите, тъй като Хари Уайт се оказва съветски агент и го предава чрез ГРУ в Москва, откъдето предвидливо решават да го изпратят по дипломатическите канали в столицата на Третия Райх, очевидно разчитайки, че това ще намали броя на привържениците на сепаративен мир с Великобритания и САЩ. Нацисткият официоз „Фьолкишер Беобахтер“ излиза на 24 септември 1944 г. със заглавие „Рузвелт и Чърчил приемат убийствен еврейски план“, а Йозеф Гьобелс обявява, че англосаксонците планират да превърнат Германия в огромно картофено поле, след което планът е подложен на остра критика от обществеността и в британски и американски медии.

Реализация[редактиране | редактиране на кода]

В резултат от това жизненото равнище рязко пада, дори в сравнение с военния период, като две трети от населението страда от недояждане, а половината от германските работници са на ръба на пълното изтощение. [1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Хелмут Бетигер. От сборника Hamiltons Nationalbank heute. Die Strategic nichtinflationärer Kreditschöpfung. Execuitive Intelligence Review Nachrichtenagenture GmbH. October 1992.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]