Плаошник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Поглед към Плаошник от север с църквата „Свети Климент и Пантелеймон“.

Плаошник е археологически резерват, разположен на едноименния хълм в град Охрид, Република Македония.[1] В него се намират руините на античната Лихнида, южно от главната порта на Самуиловата крепост. Разкрита е раннохристиянска базилика от IV - V век. До нея е разположена църквата „Свети Климент и Пантелеймон“, възстановена в 2001 – 2002 година върху развалините на Султан Мехмед или Имарет джамия. Смята се, че джамията е изградена върху църквата, в която в IX - X век работи Климент Охридски. След построяването на църквата в 2002 г година, в нея отново са пренесени мощите насветеца, които дотогава са в църквата „Света Богородица Перивлепта“.[2][3] На Плаошник се намира тюрбето на Синан Челеби Охризаде от 1591 – 1592 година.[4] На хълма се намира и красивата историческа сграда Вила „Лепа“.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

„Свети Климент и Пантелеймон“[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Климент и Пантелеймон“ е основната забележителност на хълма Плаошник и е едно от най-старите и популярни светилища в българската история. Манастирът е изграден по инициатива на Свети Климент Охридски[5] и лично поръчение на княз Борис I Покръстител. Археологически проучвания показват, че на мястото на църквата на манастира е имало голяма раннохристиянска петкорабна базилика, за която няма запазена информация. От въздигането си в края на IX век до разрушаването си манастирът е многократно увреждан и наново възстановяван. Целият район на местността Плаошник изобщо е богат на археологически находки.

Кръстилница

Базилика[редактиране | редактиране на кода]

На Плаошник е открита епископска базилика с кръстилница (баптистериум) с класиви мозаечни подове, които датират от периода между IV и VI век.[6]

Археоложки дейности на Плаошник

Археологически дейности[редактиране | редактиране на кода]

Археологически проучвания на Плаошник се извършват периодично в XX век, а от 1999 година се извършват непрекъснато и систематично. Основно мненията разделят датировката на предклиментов период, който обхваща периода до IX век, и климентов период, който започва от 893. г., когато Климент Охридски основава църквата „Свети Пантелеймон“ и продължава до превземането на Охрид от турците в XV век.

Предклиментов период[редактиране | редактиране на кода]

В 2008 г. открит е гроб на покойничка от висок социален ранг от желязната епоха. Смята се, че откритието датира между VIII и VI век пр.н.е. Гробницата се различава от подобни открития на археологически обекти в източната част на Македония по броя на запазените артефакти. Тялото на покойничката било заровено с бронзова диадема, поставена на главата на покойничката, бронзов колан с трилистни декоративни аксесоари, масивни бронзови гривни и други декорации.[7]

Климентов период[редактиране | редактиране на кода]

Народното предание, че на Плаошник е основана църква от Климент Охридски и, че там се намира гробът му, са потвърдени при първите археологически дейности в 1943 година, когато професор Димче Коцо открива темелите на църквата и гробницата на Климент Охридски. Върху темелите на раннохристиянската базилика, от която са запазени останки, е изградена църква с триконхална форма. Храмът е обновен в XII век, а след това още веднъж в XIII век. След това към църквата са достроени малки параклиси, а в XIV век са достроени притворът и външният притвор с камбанарията. Фреските от първоначалната църква не са запазени. Откритите стенописи по време на археологическите работи, се причисляват към три различни периода на обновяване на църквата. По време на Османската империя е изградена над основите на църквата известната Имарет джамия, а мощите на светеца са пренесени в църквата „Света Богородица Перивлепта“. Заключителните разкопки в Плаошник са започнати от археолог Владо Маленко в есента на 1999 г. след отстраняването на останките на Имарет джамия. Целта е да се осигурят условия за възобновяването на Светиклиментовия храм. По това време е открита кръстилницата на петкорабна базилика с мозаечни подове, които са датирани между IV и VI век. Предполага се, че тази раннохристиянска базилика в Плаошник, върху която в XIX век е построен Светиклиментовият манастир, е посветен на Свети апостол Павел.[8]

На 10 октомври 2007 г. находище, което е в размер от около 2 383 венециански монети, е открито от археолози, по време на археоложки дейности по манастира. Известният археолог от Република Македония, Паско Кузман, заявява, че монетите са от особено значение, защото те показват, че Лихнида и Венеция са имали търговски отношения.[9]

В август 2008 година са в ход археологическите работи върху конаците на манастира, които са се намирали в близост до църквата

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Плаошник. // Национална установа – Завод за заштита на спомениците на културата и Mузеј – Охрид. Посетен на 2017-09-11.
  2. Lychnidos, History of Ohrid, St. Clement’s monastery „St. Pantheleimon“, градска управа Охрид
  3. Plaosnik Archaeological Excavations Resume, Министерство на културата на Република Македония
  4. Regional Programme on Cultural and Natural Heritage in South East Europe: Rehabilitation Project Plan Survey of the Architectural and Archaelogical Heritage Ohrid, pdf, p. 16.
  5. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 422.
  6. Поликонхална базилика на Плаошник. // Национална установа – Завод за заштита на спомениците на културата и Mузеј – Охрид. Посетен на 2017-09-09.
  7. Кирилица: На Плаошник откриена покојничка од железно време
  8. Institute of Conservation and Restoration and Museum – Ohrid; Plaoshnik, Then and now. Brochure No. 6
  9. На Плаошник откриено депо со венецијански сребрени, „Вечер“, 10 октомври 2007
     Портал „Македония“         Портал „Македония