Платания (дем Горуша)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Платания.
| Платания Πλατανιά | |
| — село — | |
  Платания  Платания  Платания | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 680 m |
| Население | 88 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 01 |
Платания, още Бобуща или Бобущ (произношение в най-близкия български говор: Бобушча, на гръцки: Πλατανιά, Платания, Платаня, до 1927 година: Μπουμπούστιον, Бобустион[1]), е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо) в област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 680 m надморска височина,[2] северно от град Неаполи (Ляпчища, Населич), на границата с дем Хрупища. На север граничи със село Богатско. Селото е разположено по десния (югозападен) бряг на река Бистрица.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов Бобущ, Бобуща е притежателно прилагателно със суфикс -јь, -jā от изчезналото лично име Бобут-(а), разширено със суфикс -ут(а) от Бобе, Бобо, хипокористика от Богдан, Борис и прочее. Сравними са старополските лични имена Bob, Bobek, Bobka, старочешките лични имена Bob, Bobek. Суфиксът -ut(a) е сравним в полските лични имена Blizuta, Boguta, Nieguta.[4]
Йордан Заимов смята, че името е от *Бобошт: бобот, „глух шум (от падане на вода)“. Според Дуриданов от съществителни с подобно значение не са засвидетелствани притежателни прилагателни.[4]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]„Бистрица я прѣминахме по единъ тѣсенъ мостъ и не безъ страхъ при Смикси. Това мѣсто служи и за езиковна граница. Първото село, въ което се говори само на гръцки, е Бубуща. Тукашнитѣ жители се наричатъ валахадесъ; тѣ сѫ повечето мохамедане, но говорятъ изключително гръцки. Названието си сѫ получили отъ това, че знаятъ само една турска дума „евала“. Тѣхния типъ е повечето гръцки, отколкото славянски: черна коса и очи, и изкривенъ носъ се срѣщатъ най-много. (Именно зарадъ тия чърти неможе да се мисли, че тѣ иматъ нѣщо общо съ „Влахи“.)“[5]
В края на XIX век Бобуща е мюсюлманско гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя. Според „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на Бобуща (Bobouschta) са посочени като част от гръцкоговорещата област Анаселица.[6]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в него живеят 300 гърци мохамедани (валахади).[7]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Бобуци (Μπομπούτσι), Населишка каза, живеят 650 валахади.[8]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Бобусти (Μπομπούστι), Населишка каза, живеят 320 мюсюлмани.[9]
В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Бубуща като гръцко село на българо-гръцката езикова граница:
| „ | Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. Гощерац е почти, Богатсико - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото Пишак е още българско, а обратно Витсани и Бубуща са гръцки. Долината на идващия от Грамости поток, на Белица, е българска до Хамотско, следващото Линотопи е албанско, а следващото Грамости - аромънско.[10] | “ |
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Бобуща остава в Гърция. В средата на 20-те години населението на Бобуща е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция.[11] В 1928 година то е представено като изцяло гръцко бежанско село със 72 семейства и 236 жители.[12]
В 1927 година името на селото е сменено на Платания.[2]
Населението традиционно произвежда различни земеделски продукти.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Кондоянев чифлик[3] | Τσιφλίκ Κοντογιάννη | Левкес | Λεύκες[13] | бивше селище С от Платания на десния бряг на Бистрица[3] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 351[2] | 290[2] | 213[2] | 305[2] | 245[2] | 177[2] | 116[2] | 151[2] | 148[2] | 121 | 93 | 88 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Платания
Никола Константин от гревенското село Бобуща, грък, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „бил водач и им показвал пътя на Аргир и Васил, които събирали пари за оръжие и муниции с цел да се наруши порядъкът“, осъден от Първостепенния съд в Серфидже на 3 години затвор, лежал в Серфидженския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[14]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 333. (на македонска литературна норма)
- 1 2 3 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 183.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 125.
- ↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 111. (на гръцки)
- ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
- ↑ Официален сайт на Дем Неаполи, архив на оригинала от 6 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090706025704/http://www.neapolikoz.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=19&Itemid=33, посетен на 3 май 2010
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
- ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 159. (на македонска литературна норма)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
