Платон Банялучки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Платон
Платон
сръбски духовник и светец
Икона на Свети Платон Банялучки в „Свети Илия“ в Крупа на Върбас
Икона на Свети Платон Банялучки в „Свети Илия“ в Крупа на Върбас

Роден
Починал
5 май 1941 г. (66 г.)

Платон (на сръбски: Платон или Platon) е сръбски духовник, почитан като светец. Той е викарен моравишки епископ (1936 - 1938), охридско-битолски епископ (1938 - 1939) и банялучки епископ (1939 - 1941) на Сръбската православна църква. Убит от усташкото правителство в Независимата хърватска държава по време на Втората световна война, в 1998 година Сръбската православна църква го канонизира за светец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1874 година в Белград, Сърбия, със светското име Миливое Йованович (Миливоје Јовановић/Milivoje Jovanović) в семейството на херцеговеца поручик от пехотата Илия Йованович и Йелка по баща Соколович. Учи гимназия във Враня и Ниш, след което се записва в Белградската семинария, като третия ѝ клас се замонашва. След завършването си е ръкоположен за дякон и презвитер и в 1896 година става събрат в Сръбския подвор в Москва. Записва се в Московската духовна академия и в 1901 година я завършва като кандадат по богословие. Завръща се в Сърбия и става старейшина на манастира Раиновац, а по-късно преподавател в Белград. Преподава в Алексинац и Ягодина и става сингел, протосингел и архимандрит.[1][2]

От рано започва да се занимава с книжовно дело. В Белград е член на редакцията на „Християнски вестник“, а след това редактор на „Гласник Православне цркве“, официалният орган на сръбската църква. През Балканската война в 1912 година е бригаден свещеник, а по време на Първата световна война е военен протойерей, като за кратко е администратор на Охридска епархия. При разгрома на Сърбия не се оттегля с армията, а остава в страната.[1][2]

След края на войната Платон е пенсиониран от политическите си противници и работи първо в столарска работилница, а после в печатница в Белград. В 1922 година е назначен за управител на Монашеското училище и настоятел на манастира Раковица, в който изгражда печатница. Уволнен е и заминава за Ниш по покана на митрополит Доситей Нишки, където се опитва да стане преподавател но безуспешно и затова става настоятел на Погановския манастир. Издава вестник „Веролюб“. След избора на патриарх Варнава става управител на манастирската печатница в Сремски Карловци (1932 - 1938) и редактор на „Гласник Српске патриаршие“ (1932 - 1938). В Сремски Карловци в 1933 година стартира детския религиозен вестник „Мали Боголюб“. Участва в конкордатната борба и издава едиствения брой на „Стари Небойша“. Успоредно на задълженията си в Сремски Карловци Платон е старейшина на манастира Крушедол (1934 - 1936). В 1936 година е избран за викарен моравишки епископ и е ръкоположен в Сремски Карловци на 4 октомври 1936 годиа от патриарх Варнава и митрополитите Доситей Загребски и Антоний, глава на Руската задгранична църква, и епископите Ириней Бачки, Сава Сремски и Макарий Бостънски.[1][2]

На 22 юни 1938 година е избран за охридско-битолски епископ в Битоля. Платон напада своя предходник на катедрата и се сблъсква със съпротивата на енорийските свещеници. Поради тази причина не успява да се задържи дълго на престола – направени са опити за пенсионирането му, но на 8 декември 1939 година е преместен в Баня Лука. Кралският указ е подписан на 6 април 1940 година, но ситуацията около Платон остава бурна и той пристига в Баня Лука на 1 октомври 1940 година без официално встъпване в длъжност.[1][2]

Паството в Баня Лука е доволно от Платон. След окупацията, когато Босна попада в Независимата хърватска държава, на 4 май на епископ Платон е наредено да напусне страната. Той се обръща към католическия епископ Йосип Гарич за интервенция да му бъдат отпуснати още 2-3 дена и той му отговаря да бъде спокоен. В нощта на 4 срещу 5 май 1941 година Платон е арестуван заедно с архиерейския наместник Душан Суботич. Двамата са убити и телата им са изхвърлени в река Върбаня. Тялото на епископ Платон е открито на 23 май. Погребан е първоначално във военното гробище в Баня Лука, а в 1973 година е препогребан в съборната църква „Христос Спасител“. В 1998 година на редовно задедание на Светия синод Платон Банялучки е обявен за свещеномъченик и името му влиза в Именослова на светците на Сръбската православна църква.[3][2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 409. Посетен на 14 февруари 2014 г.
  2. а б в г д Свештеномученик Платон (Јовановић), епископ бањалучки. // Српска православна црква. Посетен на 14 февруари 2014 г.
  3. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 410. Посетен на 14 февруари 2014 г.
Викентий моравишки епископ
(1936 – 1938)
Дионисий
Николай охридско-битолски епископ
(1938 – 1939)
?
Василий банялучки епископ
(1939 – 1941)
Василий
     Портал „Македония“         Портал „Македония