Плевен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Плевен.

Герб на Плевен
Плевен
Pleven collage.jpg
Общи данни
Население 111 567 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 101 978 (НСИ)
Землище 85,087 km²
Надм. височина 116 m
Пощ. код 5800
Тел. код 064
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 56722
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Плевен
Георг Спартански
(РБ, ВМРО-БНД)
Адрес на общината
пл. Възраждане 2
тел.: 064 881 200 (автоматична централа)
Официален сайт: www.pleven.bg
Плевен в Общомедия

Плѐвен е град в Северна България. Той е административен център на едноименните община Плевен, област Плевен и е най-голямото икономическо ядро на Северозападен икономически район. В края на 2014 г. градът има население 101 978 души и е седмият по големина в България и третият по големина в Северна България, след Варна и Русе.[1][2][3] Градът е последен по големина от групата на селищата в страната с население над 100 000 души.

Съдържание

География[редактиране | редактиране на кода]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Град Плевен е разположен в централната част на Мизия, равноотдалечен от река Дунав и Стара планина. Той е административен център на Северозападния регион. Градът се намира на 160 км от София (над половината от които по автомагистрала „Хемус“), 220 км от Букурещ, 150 км от Русе, 300 км от Варна и 30 км от Ловеч. Най-близкото до града пристанище на река Дунав е Сомовит, отстоящо на 45 километра от Плевен, ферибот Никопол – 55 км. Към 2004 г. се работи по създаване на възможности за използване на едно от близките военни летища за граждански (пътнически и товарни) полети.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Жилищни комплекси и приблизителни жители
  • ж.к. „Сторгозия“ – 40 000 жители
  • ж.к. „Дружба“ – 25 000 жители
  • ж.к. „Юнско въстание“ (по-известен/познат като „ІХ-ти квартал/ІХ-та махала“, включва още в пределите си "VІІ-ми квартал и „Червения квартал“) – 7 000 жители
  • ж.к. „Мара Денчева“ – 8 000 жители
  • ж.к. „Кайлъка“ – 3 000 жители
  • ж.к. „Скобелев“ (всъщност пешеходен булевард свързващ центъра на града /Градската градина/ със „Скобеливия парк“ в пределите на ж.к. „Юнско въстание“) – 1 000 жители
  • ж.к. „Воден“ – 2 000 жители
  • Централна градска част – 15 000 жители.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатични данни за град Плевен
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 17 22 27 31 33 37 42 37 37 32 26 20 42
Средни максимални температури (°C) 2 6 12 18 24 28 30 30 25 18 9 4 17,16
Средни температури (°C) −1 1,5 7 12,5 18 21,5 23,5 23,5 18,5 12,5 5 1 11,95
Средни минимални температури (°C) −4 −3 2 7 12 15 17 17 12 7 1 −2 6,75
Абсолютни минимални температури (°C) −24 −10 −13 −2 6 11 7 −1 −6 −12 −17 −24
Средни месечни валежи (mm) 15,6 15,8 21 25,3 37,6 30,2 31,7 20,4 61,21 21,3 26 23,7 290,8
Източник: MSN Weather и http://www.weatherbase.com

История[редактиране | редактиране на кода]

Древност и античност[редактиране | редактиране на кода]

Късноантична базилика в Сторгозия

Най-ранните следи от живота и дейността на човека по тези земи се отнасят към края на 5 хилядолетие пр.н.е.. Многобройни археологически находки са свидетелство за високата материална и духовна култура на траките, обитавали хилядолетия този край. Сред тях е най-голямото златно съкровище, открито по българските земи – Вълчитрънското, състоящо се от 13 съда с култово предназначение с общо тегло 12,5 кг.

В началото на новата ера тези земи стават част от Римската империя. На пътя от Ескус за Филипополис при днешния Плевен възниква римската пътна станция Сторгозия, а по-късно и крепост със същото име. Археологическите проучвания говорят за мащабно строителство на административни, военни и религиозни постройки. Един от най-ценните археологически паметници е раннохристиянската базилика от 4 век, втората по големина в България след царската базилика в Плиска.

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

През Средновековието селището представлява силна крепост с добре развити занаяти, търговия и монетосечение. Името на града произлиза от думата плевел, понеже всички, които минавали от тук забелязвали буйната растителност и го наричали така, родило се името Плевен.

Друга хипотеза, застъпвана в 50-те години и възникнала доста по-рано, свързваше името на града с една плевня или плевник, която първият заселник тук построил. Като се вземе предвид произхода на рода на настоящия ни президент (село Плевня, сега в Гърция, Плевнели беше и фамилията, която имаше дъщерята на изселилия се в Турция зъболекар д-р Еминов. Това ако не е български и местен патриотизъм!), нищо чудно. На руски ни наричат Плевна, пак кореспондира донякъде.

Трета хипотеза казваше, че мястото било действително само плевели и го оплевили, за да се заселят, както другаде горели горите. От там страдателно причастие – плевено място, та град Плевен. Езиковедски тази хипотеза е най-правилна и достоверна. В града ни има активно дружество на краеведите, затова трябва да се вземе тяхното мнение относно топонимията на нашия град.

Под османска власт[редактиране | редактиране на кода]

По време на османската власт Плевен само частично запазва българския си облик. Освобождението заварва града повече турски, отколкото български. През Възраждането населението се занимава със селско стопанство, занаяти и търговия, строят се чак тогава [[църква] и училища]]. Мостове и обществени чешми (Балъклия, например) строи властта. През 1825 г. тук отваря врати първото светско училище, за това липсват сигурни данни. През 1840 г. (или по други източници през 1941 г.) Анастасия Димитрова открива първото девическо училище в България. Именно тук през 1869 г. националният революционер и борец за свобода Васил Левски основава първия в страната революционен комитет. Същата година е основано и читалище „Съгласие“.

В хода на Руско-турската освободителна война Плевен придобива стратегическо значение и фокусира вниманието на световната общественост в продължение на 5 месеца (вижте Плевен (битка)). Около града се концентрират огромни войскови сили на двете империи. Тук се решава и изходът на войната. На 10 декември 1877 г. руската армия успява да разгроми и плени армията на Осман паша. От двете воюващи страни (Турция и Русия с Румъния) са дадени десетки хиляди жертви. До 2002 г. денят се отбелязваше като Празник на Плевен, а сега – като Ден на признателността. Улици, а доскоро и предприятия, носят имена на дати, личности, полкове, свързани с Плевенската епопея. С годините улиците южно от центъра получават имена като „Сан Стефано“, „Шипка“, „Шейново“, „Самара“, след войните 1912 – 1913 гг. „Енос“, „Чантлджа“, „Ген. Колев“.

След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

Плевен преди 1940 г.

Плевен през социалистическия период на развитие на България (1944 – 1989)[редактиране | редактиране на кода]

От 1934 до 1946 г. Плевен е център на Плевенска област (една от седемте в Царство България), включваща околиите Плевенска градска, Плевенска селска, Ловешка, Троянска, Тетевенска, Луковитска, Никополска, Свищовска, Търновска, Габровска и Севлиевска. Със създаването на 12-те големи окръга плюс Град София трите последни околии образуват Търновски окръг. През 1949 се образува големият Плевенски окръг, а през 1958 се създава малкият Плевенски окръг, който приблизително съвпада със сегашната Област Плевен.

Съответно през 1944 – 1959 г. се извършват промени в града, икономиката, учебното дело, здравеопазването, банковото дело и администрацията.

На мястото на национализираните големи и по-малки предприятия се създават окрупнени машиностроителни, текстилни, тютюнопреработвателно, консервно, мелничарско, мебелно и други държавни индустриални предприятия (ДИП), някои наречени комбинати (Държавен консервен комбинат „Георги Кирков“).

Ликвидират се по всички търговски правила различни стари кооперации и се създават нови: обущарска „Девети септември“, дърводелска „Мебел“, шивашка „Колективен труд“, плетаческа „Съгласие“, картонажна „Цанко Кисьов“, сладкарска „Освобождение“. Създава се ТКЗС и ДЗС, които по-късно се обединяват.

Специфично предприятие с разностранна дейност от килимарство до електротехнически изделия е „Промкомбинат “Мир", от т.н. „местна промишленост и занаяти“. Остават и известен брой частно работещи занаятчии.

До 1958 г. Плевенски окрът е голямо и внушително образувание от Стара планина до Дунава. Граничи с Врачански, Софийски, Пловдивски и Шуменски окръзи. Създаването на Ловешки окръг и осигуряването на излаз на Дунава за Търновски окръг орязва много Плевенския окръг, разделяйки бившите околии.

По-късно, след 1960 г., много от предприятията сменят площадките си и се разширяват на местата на зеленчукови градини, хиподрум и други терени по теченията на Гривишката бара и река Тученишка чак до вливането ѝ във Вита. Създава се Промишлената зона с дължина над 15 км, започваща от половината път до с. Гривица и обхващаща и „Нефтохим“ („Плама) между Ясен и Долни Дъбник.

В южната част на Плевен в дотогавашния затвор през 1965 се създава Завод за ядрени прибори, по-късно станал научно-производствен комбинат и най-голямото предприятие в града.

Посещаването на Плевен и излизането от него след 1947 – 48 г. не са ограничавани, освен движението на моторни превозни средства из страната, които за движение извън границите на големия окръг до 1958 г. трябваше да имат т.н. “Знак НМ" – талон към основния талон на превозното средство. Това е било валидно за всички „големи“ окръзи. След създаването на малките окръзи тези ограничения отпадат.

Докъм 1965 г. балканджиите от Троянско слизат със закрити каруци „чифт“, теглени от дребни кончета, до Дунава. Продават или заменят срещу жито и царевица картофи, столарски изделия, дърва за огрев, грънци, сланина, сливова и други свои произведения. С времето тази дейност затихва, а жителите на Плевен започват да купуват и строят имоти предимно в Троянско, но и в други части на Балкана и Предбалкана.

Държавното предприятие „Балкантурист“, Бюрото за младежки туризъм „Орбита“, Профсъюзите и отделни мощни предприятия използват засиленото значение на Плевен като туристичеста дестинация за кратки посещения. Круизи по Дунава правят отклонения от Никопол до Музея на иконата (църквата „Свети Николай“, другите музеи и паметници, по-късно особено „Панорама “Плевенска епопея 1977 г.). Големи групи съветски туристи се отбиват или прескачат от морето, идват германци, израелци, французи. Засилват се т.н. „преки връзки“ (делови, културни, лични) между градове, отделни предприятия и лица, което допринася за посещения на чужденци в Плевен и пътуване на плевенчани в чужбина.

Плевен след 1989 година[редактиране | редактиране на кода]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Развитие[редактиране | редактиране на кода]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 година до 2011 година:[4][2][3][5]

Плевен
година 1887 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2014
население 14 307 23 049 31 520 39 059 57 555 78 666 104 609 129 746 130 812 121 880 106 955 101 978
Източници: Национален статистически институт[6], „Citypopulation.de“[2], „Pop-stat.mashke.org“</ref>[3] и Географски институт при БАН[5]

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Преобладаваща e източноправославната, която се изповядва от около 90% от жителите на общината, 5% от населението са мюсюлмани. Плевенската епархия, в която влиза и Община Никопол, е най-голямата католическа епархия в страната. Римокатолици са 5% от населението.

Храмове[редактиране | редактиране на кода]

Най-старата запазена църква в града – „Свети Николай“ от 1834

Църквата Свети Николай е построена в 1834 година на мястото на малък параклис от времето на Втората българска държава, претърпял разрушения през 14 – 16 век. Със султански ферман от 1696 година е разрешено неговото възстановяване. По-късно е построена по-голяма църква, открита през 1834 година. Иконостасът ѝ е дело на майстори от тревненската резбарска школа. В храма е експонирана една от най-богатите колекции от икони на Димитър Зограф, включваща 68 икони. Църквата е вкопана в земята, поради факта че по време на Османското робство не е било разрешено да се строят църкви по високи от турските джамии.

Църквата „Света Троица“ е основана в 1893 година, строена частично през 1898 година и окончателно завършена и осветена през 1913 година от Митрополит Климент. Колоните, които крепят храма, са от римско време. Построен е в характерен източноправославен стил. Това е един от големите храмове в град Плевен, където проповядват 4 свещенослужители и се извършват всички видове ритуали. Има, също така, и църковен хор.

Сведения за църквата „Света Параскева“ се срещат в османо-турски регистри от 1523 г. През 1850 година в тогавашната Маньова махала, със скромни дарения на местното население била построена малка църква от двойни плетове и вар, посветена на св. Петка-Параскева. Около 1858 година към църквата било открито училище. С развитието на занаятите и търговията в града се наложило и малката църква да се поднови и разшири. С много усилия за няколко месеца църковното настоятелство успяло да получи съответните султански берати.

Градежът на храма започва в 1868 година година и завършва в 1869 година година.[7] Така на мястото на старата „плетеница“ била построена великолепна трикорабна базилика. Автор на сградата е големият тревненски първомайстор Генчо Кънев.

Състои се от притвор, две странични помещения, централна част със солей и свещен Олтар. Иконите в храма са дървени и подарени от различни занаятчийски сдружения. Иконата на владишкия трон в църквата е дело на Данаил Несторов.[7] Църквата е посветена на архидякон Стефан, на славянските просветители Св. св. Кирил и Методий и на преподобната майка Параскева. Стенописите в храма са дело на даровития българин Господин Сербезов. От 1991 година до 1996 година към храма функционира Неделно училище.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Кметове от 1990 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • 2015 – Георг Спартански (Реформаторски блок) печели на втори тур с 52,99% срещу Димитър Стойков (ГЕРБ).
  • 2011 – Димитър Стойков (ГЕРБ) печели на втори тур с 50,35% срещу Найден Зеленогорски (БНД).
  • 2007 – Найден Зеленогорски – Коалиция „Заедно за Община Плевен (СДС, ДСБ, ДП, НДСВ, БСДП, БДС-радикали, ОБНЦБ, ДСБ)“: „Съюз на демократичните сили“, „Демократи за силна България“, „Български земеделски народен съюз“, „Демократическа партия“, „Национално движение Симеон Втори“, „Българска социалдемократическа партия“ (БСДП), „Български демократичен съюз „Радикали“, “Обединение на българските националисти „Целокупна България“ печели с 50.31%.
  • 2003 – Найден Зеленогорски (ОДС) печели на втори тур с 62% срещу Христофор Дочев (Граждански форум – Плевен, настояще и бъдеще).
  • 1999 – Найден Зеленогорски (ОДС плюс) печели на втори тур с 51% срещу Румен Петков (независим).
  • 1995 – Румен Петков (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 52% срещу Теодосий Симеонов (ОДС).
  • 1991 – 1995 – кмет на Община Плевен е д-р Александър Александров (СДС)

Общински съвет[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Плевен е побратимен град или има партньорство със следните градове[8][9]:

Икономика и инфрастуктура[редактиране | редактиране на кода]

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

До 1989 г. преди 15 години Плевен беше един от силно развитите наши промишлени градове, като структуроопределящи бяха отраслите радиоелектроника, нефтопреработване, металолеене и металообработване, машиностроене, химическа промишленост, строителство, лека и хранителна промишленост. Добре развити и с традиции бяха заводите и предприятията: Трактороремонтен завод (Ремзавод 2), Комбинат за електрокари и мотокари „Карло Луканов“, Предприятие за Контролно-заваръчни работи, Машиностроителен комбинат „Вапцаров“, Завод за машини за преработка на пластмаса „10 декември“, Завод „Ломоносов“ за учебно-технически средства, Комбинат за железобетонни строителни конструкции „Ген. Ганецки“, Завод за етернитови и други строителни изделията „Балканстрой“, Керамичен завод „Хърви Май“, Циментов завод „Ген. Вл. Заимов“, Завод за стъклен амбалаж „Ген. Иван Винаров“, Завод за каучукови изделия „Васил Коларов“, Мебелен завод „Република“, Текстилен комбинат „Асен Халачев“, Трикотажна фабрика „Саня“, Предприятие към ЦНСМ за кожени модни изделия „Вега“, лека, Тютюнев комбинат „Васко Топалски“, Кланично-колбасарско предприятие (месокомбинат) на „Родопа“, Птицекланица, голямо и модерно предприятие за преработка на мляко (млекокомбинат) на „Сердика“, Фабрика за захарни изделия „Свобода“, големи мелници и хлебозавод, Консервен комбинат „Георги Кирков“ за разнообразни консервирани храни, модерни пивоварен и винарски заводи, както и десетки други предприятия на държавната и кооперативната хранително-вкусова промишленост и комунално-битовите услуги. В завод „Илинден“ се произвеждаха машините за леене на алуминиеви сплави с противоналягане по патента на акад. Ангел Балевски и проф. Димов, а в Завода за алуминиеви отливки – различни автомобилни и други изделия със световен пласмент. Плевенските специалисти участваха активно в създаването на подобни предприятия в различни държави – от САЩ през Европа до КНР. В Комбината за ядрени прибори „Девети септември“ се произвеждаха радоелектронни уреди с военно, специално, медицинско, научно, стопанско-приложно и дори с космическо приложение. Циментовият завод „Ген. Вл. Заимов“ (бвш „Лев“) разполагаше с ж.п. гара и произвеждаше най-качествения български цимент марка 600, изнасян и в Обединеното Кралство. Консервният комбинат „Георги Кирков“ беше вторият по големина в страната със 7 клона на различни площадки.

Повечето плевенски предприятия бяха разположени в северната част на града по дължина на Четвърта ж.п. линия и бяха свързани с релсови отклонения. Продукцията им заминаваше за вътрешността и външния пазар по „първо“ и „второ“ направления предимно по релсовия път, но имаха и добре планирана пътна мрежа, пешеходни алеи за хилядите работници и служители.

Към предприятията и самостоятелно съществуваха над десет институти и развойни звена, като НИПКИ „Технология на металите“ с около 1000 души персонал, НИПКТИ за ядрена техника с над 300 души, БТР „Машини за преработка на пластмаси“ и други.

Веднага след 1989 г. предприятията и развойните започнаха да намаляват обема и направленията на работата си, правеха се опити за конверсия и диверсификация на производството, но само малка част от предприятията запазипа малка част от производството си. Приватизацията „на входа“ и „на изхода“ им позволи готова продукция, машини, инвентар и съоръжения, суровини и материали да бъдат пласирани „на частно“, предприятията бяха реорганизирани последователно по Указ 56 и по Търговския закон и голяма част банкрутираха в новите условия. В края на 80-те и началото на 90-те години идеологически обременените имена бяха променени. През последвалите десетилетия редица предприятия бяха напълно или частични разрушени („10 декември“, „Първи Май“ („Каменина“), Птицекланицата и Месокомбината, „Васил Коларов“ („Полима“)и много по-малки), други съкратиха („Вапцаров“, „Ген. Винаров“) или прекратиха напълно производството си (ЗАО, КЕМ), частично продадоха или отдадоха под наем сгради и участъци на фирми с напълно различен или сходен характер на дейностите (Комбинат „Девети септемви“ („Екоел“), „Вапцаров“ („Ваптех“). На някои площадки бяха построени големи магазини на веригите („10 декември“ и Механичния завод на комбината за ядрени прибори) и нови шивашки предприятия (Шести цех на „Вапцаров“ и съседни терени). Коренно се промени обликът на Северната промишлена зона. Основен транспорт за снабдяване и пласмент стана автомобилният, което доведе до постоянно увреждане на непредвидените за тази цел пътища и до изоставяне и разруха на ж.п. отклоненията.

Създадени бяха десетки микро, малки и средни предприятия предимно в шивашката промишленост, услугите и строителството, но и в някои развити отрасли от миналото, като електротехника и електроника, системи за сигурност, машиностроене, строителни материали и елементи. Заслужават да бъдат отбелязани завода за сандвич панели „Метекно“ – италианска инвестиция, за автомобилни кабели на „Нексанс“ – германска инвестиция, както и силно развиващото се предприятие за висококачествена конфекция на фирмата „Димитров“, което силно променя облика на района около бившия завод „Вапцаров“ и съответно на работната сила.

Към 2010 г. нефтената рафинерия „Плама“ практически не работи, някои машиностроителни и металообработващи предприятия са ликвидирани, другите са свили многократно производството си; същото се отнася и за хранително-вкусовата промишленост.

Има силно развитие на леката промишленост, водещи са фирмите „Мизия 96“ (конфекция) и „Яна“ (трикотаж); в тези браншове има още десетина средни и над 100 малки фирми.

Градът се посещаваше от над половин милион туристи годишно, главно от бившия СССР.

След 1991 г. има срив на туристическия поток, но от 2002 г. насам градът постепенно възстановява позициите си в бранша.

С всяка година размерът на инвестициите се увеличава. Според Националната стратегическа рамка за периода 2007 – 2013 г. Плевен ще получи над 60% от евросубсидиите заедно с другите 6 града с население над 100 000 жители в Република България.

Плевен е център на богат селскостопански район. Преобладава растениевъдството – зърнени храни, трайни насаждения, технически култури и зеленчуци – домати, а при животновъдството – крави, телета, свине, птици и по-малко овце. Плевен е важен лозарски център и от всички страни е обграден с добре отглеждани лозя.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

На север от Плевен преминава международният първокласен авомобилен път Е-83 София —Русе —Букурещ. Автомагистрала А-2 „Хемус“ от София до Варна е проектирана да преминава на 15 км южно от града. Плевен е важна гара от международната ж.п. линия София —Букурещ —Киев —Москва, както и основно вътрешно ж.п. направление по линията София —Варна, с отклонение от село Ясен за Долна митрополия и Черковица. Преди години имаше дори и влак за Саратов, но понастоящем нямаме ж.п. съобщения през Молдова-Украйна за Русия, а редки такива през Румъния, Полша и Беларус до Москва само. Трите основни входно-изходни артерии на града – от и за София, Русе и Ловеч представляват магистрални отсечки, обаче се използват изключително много за превози с местно значение, вкл. на строителни материали.

Градският транспорт в Плевен е почти изцяло тролейбусен. Общинската фирма „Тролейбусен транспорт“ поддържа 14-те линии на електротранспорта, които се обслужват от руски тролебуси ЗИУ-682, произведени 1985 – 1988 и нископодови чешки тролейбуси Skoda Solaris 26Tr, произведени 2014 година. Те са закупени със средства от Европейски съюз.

През 2015 г. Плевен стана печално известен с тролеите и велоалеите си. На принципа „Видяла жабата ...“ към общината има „Център за градска мобилност“, находящ се в Автогарата. По-рано имаше ЦКТОН и Антокомбинат, сега това място е на „Тролейбусен транспорт“. В общи линии тролейбусите вършат добра работа на плевналии и гости. Новите са пред зимно изпитание, засега леко се очертава. Обаче новата контактна мрежа е в застой (към декември 2015), не ѝ се вижда краят. Дупки зеят из Девети квартал и Центъра, някъде, говори се, работели унгарци.

Велоалеите са горчиво доказателство за ниската компетентност и безотговорността на нашите управници и техните „експерти“. Новият кмет и Общински съвет със странна упоритост продължават да чертаят жълти черти върху шумата и бордюрите, а другаде да ги трият с пароструйка и препарати. И най-добрите велоакробати не могат да преминат начертаните алеи, защото алеите са в постоянен конфликт с автомобили, тролеи и пешеходци. А шофьорите в Плевен нямат и намерение да толерират велосипедистите. През Площада няма маршрут за колелета, но има пътеки за слепи, които практически не се използват по предназначение.

Малкото частни автобусни линии не са интегрирани с тролейбусите и маршрутките и няма общи карти за различните категории пътници. Всички благоустройства в и около Плевен са по проекти и програми, което е подозрително по отношение на реалната им цена и „утаяването“ на средства по пътя на парите. Редица фирми извън Плевенска област доставиха мургава работна ръка и материали, респективно платиха данъци не тук.

Плевен е град между два дълги баира и няма добра улична мрежа. Това изисква смели и умни решения, например напречни връзки, паркинги, затягане на дисциплината на шофьорите относно паркиране (МВР и други органи и фирми в центъра са най-големите нарушители, паркирайки безраборно в нарушение).

Преди години основен транспорт на плевенската промишленост беше железопътният. Всички предприятия в Северната промишлена зона имаха отклонения, автотранзитът вървеше по Обиколния път, най-голямото предприятие (Ядрения) изнасяше скъпа и малогабаритвна продукция в камиони предимно нощем. Гривишкото шосе, „Гренадерска“ и изходът за София бяха спокойни пътища.

Сега на Гривишко в бившия завод „Вапцаров“ е митницата, работещите предприятия използват изключително автотранспорт, за строителството се използват огромни гондоли и тежка техника, малкото работници карат много коли често с един човек вътре. Всичко това съсипва непрекъснато основния път Изток-Запад и създава условия за произшествия. Особено нетърпимо е положението по Гривишко шосе, и проблемите там се задълбочават.

Търговия[редактиране | редактиране на кода]

Индустрия[редактиране | редактиране на кода]

  • M.В.Ломоносов ООД – метални изделия
  • МЕТАКОМ – СЛЗ – леярен завод
  • Рубин – стъкларски завод
  • „Електрокабел България“ – кабели за автомобилната индустрия

Образование и наука[редактиране | редактиране на кода]

Основни училища[редактиране | редактиране на кода]

Средни училища[редактиране | редактиране на кода]

Висши училища[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Съгласие 1869“[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Съгласие 1869“

1869 година е паметна за Плевен с две събития: създаването от Апостола Васил Левски на първия революционен комитет и основаването на читалище „Съгласие“.

Сред заслугите на читалището са:

  • Първа публична градска библиотека;
  • Първа библиотека на Балканския полуостров, въвела десетичната класификационна система на Мелвин Дюи;
  • Уникални екземпляри от 13 – 18 век, съхранявани в старопечатния книжен фонд;
  • Първото българско библиографско списание „Книжовник“;
  • Първият член на Международния библиографски съюз в Брюксел от цяла Източна Европа;
  • 55 години навърши и обучилата над 5000 деца Балетна школа.

Читалището поставя основите на всички днешни професионални културни институти в региона: Драматичен театър, Филхармония, Оперен театър, Музей, Кино, Северняшки ансамбъл, Музикално училище.

След смъртта на естрадния певец Емил Димитров читалищната зала на „Съгласие 1869“ е именувана „Емил Димитров“. В момента най-голямата зала в Плевен пустее и само спорадичните изяви на балетната школа донякьде осмислят концертната дейност в нея.

Днес читалище „Съгласие 1869“ е носител на орден „Кирил и Методий“ I степен, със завоюваното престижно място в духовното пространство, има богат културен календар и работи активно като гражданска организация.

Здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

Университетска многопрофилната болница за активно лечение „Д-р Г. Странски“[редактиране | редактиране на кода]

Лечебното заведение е основано през 1865 година. Военният лекар д-р Ла Брюс ръководи проекта и строежа на първата сграда на болницата.

През 1879 с решение на Плевенския градски общински съвет се установява Плевенската II – класна окръжна болница. За окръжен лекар и управител на болницата е назначен д-р Алеко Друмев.

Многопрофилна болница за активно лечение към Военно Медицинска Академия[редактиране | редактиране на кода]

Частна болница ,,Св.Панталеимон"

Култура и забавление[редактиране | редактиране на кода]

Опера, кино и театър[редактиране | редактиране на кода]

  • Драматично-куклен театър „Иван Радоев“
  • Държавна филхармония ( С ПМС № 194 от 15.09.1994 г. се закрива Народна опера с филхармоничен оркестър „Христо Бръмбаров“, и се създава нов Институт – Плевенска филхармония с открита оперна сцена „Христо Бръмбаров“ (информация към 10.07.2009 г.)
  • Северняшки ансамбъл за народни песни и танци, който е общински.
  • Ансамбъл „Мизия“
  • Кино АРЕНА в „Central Mall – Pleven“ (2008) и „Panorama Mall“ (2014)

Музеи и галерии[редактиране | редактиране на кода]

Военен клуб
Къща-музей „Цар Освободител Александър II“
  • Панорама Плевенска епопея в Скобелевия парк
  • Скобелев парк-музей изграден е на самото бойно поле през 1904 – 1907 г. На това място по време на третия щурм на Плевен (30 август – 11 септември 1877 г.) отрядът на генерал Скобелев води кръвопролитни сражения, в които падат убити и ранени 6500 воини. Напоената с кръв местност оттогава се нарича „Мъртва долина“. Костите на загиналите намират вечен покой в 9-те братски могили и костницата. Десетки руски оръдия от войната са подредени като батареи.
  • Къща-музей „Цар Освободител Александър II“. Къщата на семейство Вацови, с богата вътрешна уредба, е построена през 1873 г. от същите дряновски майстори, които са строили къщата на Таки х.п. Георгев и църквата „Св. Параскева“. Тук на 11 декември 1877 г., ден след падането на Плевен, тържествено е посрещнат руският император Александър II, на когото е представен плененият турски генерал Осман паша. От 12 до 22 декември в този дом живее първият военен губернатор на Плевен ген. Скобелев. При създаването на музея през 1904 – 1907 г. около къщата е устроен красив парк с оригинална ограда, експонирани са две батареи от руски оръдия и бюстове на бележити командири от руската и румънската армии.
  • Регионален исторически музей – исторически музей с етнографски и природонаучен отдел
  • Постоянна експозиция на оперната прима Гена Димитрова в Регионалния исторически музей
  • Художествена галерия „Илия Бешков“, Плевен
  • Изложба-дарение Светлин Русев – художествена галерия, с около 400 произведения на известни български и чужди художници
  • Музей на виното, Плевен е плод на дългогодишна разработка на екип български и френски специалисти архитекти, енолози и музейни експерти от Плевенската панорама и Историческия музей. Музеят се намира в пещерно образувание, което се състои от пет галерии с площ 650 кв. м. Местоположението на пещерата е на пет километра от центъра на град Плевен, в средата на Националния парк „Кайлъка“.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Национален Фестивал на българската популярна песен „Златният Арлекин“ в чест на Емил Димитров
  • Лауреатски дни „Катя Попова
  • Ежегоден панаир „Партнерс експо“
  • 10 декември – Ден на признателността
  • 15 май – Официален празник на град Плевен
  • „BMW Инвазия“ – Веднъж годишно в средата на м. Октомври

Спорт и спортни съоръжения[редактиране | редактиране на кода]

Плевен беше сред водещите спортни центрове в България до края на миналия век. Стотици са плевенските спортисти, печелили медали от олимпийски, световни и европейски първенства през изминалите години. Връх на спортните постижения са олимпийските титли от олимпиадата в Сидни на Тереза Маринова (лека атлетика) и Гълъбин Боевски (вдигане на тежести).

До края на миналия век Спортното училище в града безспорно беше най-силната школа за откриване и развитие на спортни таланти. Днес училището продължава да функционира, но е далеч от световното ниво, което имаше в миналото. Всяка година над 2500 ученици участват в общинските и областните ученически игри по футбол, баскетбол, волейбол, тенис на маса, хандбал, шахмат и др.

Най-много отличия носят на Плевен състезателите по карате, лека атлетика, борба, вдигане на тежести, волейбол, тенис на маса.

Част от дейността спортните клубове осъществяват в спортен комплекс „Спартак“. Там тренират четирикратните бронзови медалистки по волейбол ВК „Спартак-96“, националните шампиони по тенис на маса от „Тетрон“, както и националните ни шампиони по бокс от „Спартак“, също така и един от водещите в страната карате-клубове с безбройни национални и международни титли и отличия от 1990 година насам – плевенският клуб за бойни изкуства „Петромакс“ – Плевен.

Баскетболният клуб „Спартак“ заедно с варненския Черно море са единствените мъжки клубове в България, които не са изпадали от елитната баскетболна дивизия на България повече от 30 години (от сезон 1979/1980). Спартак Плевен разполагаше с една от най-добрите школи за развитие на млади таланти в миналото, но днес развитието на подрастващите направления е занемарено. След спечелването на шампионските титли през 1995 и 1996 г. и на Купата на България през 1996 г., през сезон 2010/2011 мъжкият отбор едва оцелява финансово и е далеч от спортните успехи от миналото.

След кризата на плевенския футбол през 2009 г., отборите започват да се стабилизират.„Спартак“ става общински футболен клуб и се завръща в „Б“ група. „Белите орли“ е възстановен като започва участие от окръжните групи. Създават се и два нови клуба – ФК „Плевен 2009“ и ФК „Кайлъка“.В града развиват дейност и футболните школи „Гунди“ и „Фортуна“.

Парк „Кайлъка“ е любимо място за отмора на плевенчани, с условия за масов спорт.

„Картинг писта Плевен“ – съоражение на което се провеждат десетки мероприятия, състезания и демонстрационни шоута годишно. В момента пистата е изцяло ориентирана към автомобилни спортове в дисциплините Дрифт и Тайм атак. Към днешна дата се счита че едни от най-добрите състезатели в 2-те дисциплини са именно Плевенчани.

Град Плевен разполага с модерен спортен диспансер, който осигурява постоянен медицински надзор на активните спортисти и дава възможност да се провеждат лечебни и възстановителни процедури.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

И до днес Плевен е запазил културно-историческото си наследство. Особено интересни са регионалният исторически музей, Плевенската панорама, която представя шестмесечните битки по време на Освободителната война (1877 – 1878) и много други. В Градската градина има много паметници и фонтани.

Параклис в центъра на гр. Москва свързан с Плевенската епопея – построен и осветен точно десет години след боевете.

В Плевен се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Исторически[редактиране | редактиране на кода]

С Руско-турската война (1877-1878) се свързват почти всички исторически забележителности в града. Близо 200 са паметниците, които напомнят за битките, които са се водили по тези места. В центъра на града, на площад „Възраждане“ 5, се намира Мавзолей–гробница на руските и румънските войници, убити по време на войната. Друга забележителност е Панорама „Плевенска епопея“, която е разположена на върха на хълм. Създадена е в чест на 100-годишнината от Обсадата на Плевен, по подобие на Бородинската панорама в Москва. В близост до нея се намира и редутът, който генерал Михаил Скобелев е атакувал три пъти. В негова чест паркът около Панорамата е наречен „Скобелев“.

Освен паметниците от Руско-турската война, на територията на парк „Кайлъка“ се намират и основите на римската крепост Сторгозия. Изградена е в късната античност – 4 – 6 век, на площ от 31 дка. Запазени и реставрирани са: укрепителната система, раннохристиянска базилика, хореум. Базиликата с размери 45 на 22 м. е трикорабна, триабсидна, с колонада от южната страна.

Паркове[редактиране | редактиране на кода]

Изкуственото езеро в Кайлъка с часовниковата кула

Плевен е известен с парк Кайлъка.

Скобелевият парк е разположен на бойното поле, където отрядът на руския генерал Михаил Скобелев води сражения за превземането на Плевен. Оттогава местността се нарича „Мъртвата долина“. В парка се намира Панорама „Плевенска епопея“. Разположени са също: костница, къща-музей „Стоян и Владимир Заимови“, автентични оръдия, десетки братски могили и паметници.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени

Александър Владимиров – двукратен световен и европейски шампион по бокс за професионалисти

  • Доц. Д-р Стефан Николов Кръстанов(р.1931 г.), един от най-големите български ортопеди – травматолози, осъществил през 80-те години първата в България операция, при която след злополука, отрязана ръка на пациент е напълно възстановена с всичките ѝ двигателни функции
  • Милена Спасова (род.1963) – пианист – педагог, създала частна пиано школа в гр. Плевен
  • Дора Гложенска (род.1924 – 2008 г.) – виден вокален педагог и преподавател по оперно пеене в СМУ
  • Детелин Далаклиев (род.1983 г.) – световен шампион по бокс в категория 54кг. от световното първенство в Милано (Италия) през 2009 г.
  • Людмил Христов (род.1979 г.) – отговорен редактор на вестник „Меридиан Мач“.
  • Краси Ванков телевизионен водещ на предаването „Рекордите на Гинес“ и съпродуцент на „Аламинут“
  • Цветан Фиков (род.1975) – Главен редактор на телевизия Канал 3 и водещ на предаването „На ръба“
  • о.з. полк.Петко Йотов (род.1947 г. – поч.2009 г.), 13 години преподавател по военна история във ВВУ „Георги Бенковски“ в гр. Долна Митрополия и във Военна академия „Г.С.Раковски“ в София. След това е директор на Нациналния Военноисторическия музей.
  • Иван Винаров (1896 – 1969), български офицер, създател на Парк Кайлъка в Плевен и на Витската напоителна система
  • Христо Иванов – български футболист, роден през 1982 г., започнал кариерата си в местния Спартак, играл още във Видима – Раковски, Монтана и др.

Починали в Плевен

Други

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • В тази статия са използвани материали, предоставени от Община Плевен.
  • Трифонов, Юрдан. История на града Плевен до Освободителната война. С., 1938.
  • Митова-Джонова, Д. Археологически паметници в Плевенски окръг. С., 1979.
  • Стефанов, П., йером. Книжовният живот в Плевен и Плевенско (XVI-XVIII в.). – Българска книга, 1992, № 11, с. 3 – 6, 1 ил.
  • Грънчаров, Михаил. История на Плевен. С., 2001.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Население – градове в България – „НСИ“
  2. а б в Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
  3. а б в Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  4. Население – градове в България – „НСИ“
  5. а б Население – градове в България (1887 – 1946) – „БАН“
  6. Национален статистически институт
  7. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 224.
  8. Международни контакти
  9. http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.557.