Плеохроизъм

Плеохроизъм (гр. πλέων „повече“ и χρῶμα „цвят“) е оптично явление, при което кристалът променя цвета си в зависимост от светлината или ъгъла на гледане.^[1]^[2]^[3]^[4] Силен плеороизъм притежава александритът, който променя цвета си в зависимост от светлината. Този рядък скъпоценен камък на дневна светлина изглежда изумруденозелен, а на изкуствена светлина – пурпурно-червен до червен. Плеохроизъм може да се наблюдава и при други скъпоценни камъни като танзанит, апатит, турмалин, хиастолит (андалузит), сапфир, рубин, смарагд, някои разновидности на кварца, флуорита, йолита, епидота. Това уникално свойство при някои кристали се дължи на примеси от други химични елементи. Промяната на цвета при скъпоценния камък танзанит се дължи на примесите от хром и ванадий.

Бележки

↑ плеохроизъм // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 13 ноември 2025.:„ Физ. Оптично явление, което се характеризира с изменение цвета на някои кристали, поради нееднаквото поглъщане на светлината от различните им части; полихроизъм. — От гр. πλέον 'повече' + κρὠσ 'цвят' през фр. pléochroïsme.“
↑ Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. плеохроизъм // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 668.
↑ Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. плеохроизъм // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1958. с. 484.
↑ Костов-Китин, Владислав. Плеохроизъм // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 802.

Литература

Тодоров, Тодор. Плеохроизъм // Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 161.

[1] плеохроизъм // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 13 ноември 2025.:„ Физ. Оптично явление, което се характеризира с изменение цвета на някои кристали, поради нееднаквото поглъщане на светлината от различните им части; полихроизъм. — От гр. πλέον 'повече' + κρὠσ 'цвят' през фр. pléochroïsme.“

[2] Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. плеохроизъм // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 668.

[3] Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. плеохроизъм // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1958. с. 484.

[4] Костов-Китин, Владислав. Плеохроизъм // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 802.

[1]

[2]

[3]

[4]