Пловдивска стачка и работнически бунт 1953 г.

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Пловдивската стачка през 1953 г. е стачка на тютюноработничките срещу установените условия за труд, която прераства в работнически бунт.[1] Това е първата работническа стачка в Източна Европа след смъртта на Сталин. Стачката е потушена от комунистическите власти безкомпромисно. Според политикът Христо Марков, който се позовава на изследване на проф. Искра Баева, която използва данни на Британската легация, по времето на стачката са убити поне 3-ма души, а над 50 са ранени.[2] Според журналистката Силвия Томова, провела собствено проучване и интервюирала както проф. Баева, така и председателя на Държавна агенция „Архиви” - доц. Михаил Груев, стачката наистина е мащабна, но данни за стрелба при потушаването ѝ в архива няма.[3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]