Битка при Пловдив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пловдив (битка))
Направо към: навигация, търсене
Битка при Пловдив
Руско-турска война (1877–1878)
Burago.jpg
Паметник на Освобождението на Пловдив и капитан Александър Бураго
Информация
Период 4 /16 януари 1878
Място Пловдив, България
Резултат Победа за Русия
Територия Балкански полуостров
Воюващи страни
Flag of Russia.svg Русия Ottoman flag.svg Османска империя
Командири
Flag of Russia.svgгенерал-лейтенант Йосиф Гурко Ottoman flag.svg Сюлейман паша
Сили
Западен отряд на Гурко, 71 000 войника и 318 оръдия Остатъчна групировка в Тракия, ок. 12 000 войника

Битката при Пловдив по време на Руско-турската война (1877-1878) е опит на османското командване да забави руското настъпление към Одрин, след освобождаването на София и поражението при Шейново.

Битка при Пловдив[редактиране | редактиране на кода]

Разположение на силите[редактиране | редактиране на кода]

В началото на м. януари Западния руски отряд, 71 000 войника и 318 оръдия (командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко) излиза от София и настъпва в направлението София-Пазарджик-Пловдив-Одрин. Разделен е на 5 колони. Командири са : генерал-майор Николай Веляминов, генерал-майор Павел Шувалов, генерал-лейтенант Николай Криденер, генерал-майор Юрий Шилдер-Шулднер и генерал-майор Комаровски. Авангарда е с командир генерал-майор Виктор Дандевил, а на кавалерията генерал-майор Владимир Клот. Задачата е да пресече пътя за отстъпление на османските остатъчни сили в Тракия, обединени в нова групировка с командар Сюлейман паша и евентуално да бъдат унищожени.

Действия на 14-16 януари[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът на капитан Александър Бураго в Пловдив

На 2/14 януари руските сили излизат от освободения град Пазарджик. Според разузнавателни сведения доставени от българи, групировката на Сюлейман паша отстъпва по две направления : Пазарджик -Пещера и Пазарджик-Пловдив. През нощта на 3/15 януари колоната на генерал-майор Шувалов преминава р. Марица през брод до с. Айрене (дн. Оризари), а едновремено кавалерийската част на генерал-майор Даниил Краснов по левия бряг на р. Марица доближава Пловдив. Османската отбрана на Кадиевската позиция е пробита.

Сюлейман паша решава да отстъпи към Родопите, а за прикритие оставя 40 табура в района с. Дермендере (дн. Първенец) - с. Караагач (дн. Брестник). В Пловдив по заповед на Сюлейман паша в полето между ж.п. гарата и кв. Остромила са избити 80 българи-затворници, участвали в националосвободителните борби. Частта на генерал-майор Краснов успява да премине р. Марица по моста до Кемера за с. Катуница. Колоните на генерал-майор Шувалов и генерал-майор Веляминов настигат османския ариегард при с. Цалапица и с. Първенец. II-и Драгунски ескадрон (63 драгуни, командир капитан Александър Бураго) от Лейбгвардейския Драгунски полк успява да се вмъкне в Пловдив. Малък разезд научава от тукашните българи в кв. Кършиака, че в града има повече от 1 000 низами и черкезка конница. Сержант Пономарьов успява да залови в района на ж.п гарата пленник и с действието си предизвиква уплаха, прераснала в паника и изоставяне на позициите. Капитан Бураго незабавно атакува и увлича руските сили. Превземат кв. Мараша, хълма Бунарджика и пощата. Капитан Бураго изпраща донесение за заемането на Пловдив.

Сутринта на 16 януари в града влиза генерал-лейтенат Йосиф Гурко с целия си щаб и обявява освобождението на Пловдив. Отслужен е молебен. Главните руски сили незабавно се отправят за атака на прикриващите османски сили в района. Групата на Сюлейман паша е отклонена от направлението Пловдив-Одрин и насочена към Родопите, където се разпада като организирана военна сила.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Генов Цонко, Освободителната война 1877-1878, Изд. "Изкуство и култура", София, 1978, с. 230-231

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]