Плоещ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Плоещ
Ploiești
Ploiesti Panorama.png
— град —
    Герб
Relief Map of Romania.png
44.9386° с. ш. 26.0225° и. д.
Плоещ
Страна Флаг на Румъния Румъния
Окръг Прахова
Надм. височина 160 m
Население (2011) 197 542 души
Пощенски код 100000
Телефонен код 02 44
Плоещ в Общомедия

Плоещ (на румънски: Ploiești) е град и административен център на окръг Прахова, Влашко, Румъния. Разположен е на 60 км северно от столицата Букурещ. Градът е девети по големина в страната. Заема около 60 км2. Плоещ е в близост до винарския регион „Дялул Маре-Валя Калугеряска“ и регион „Валя Праховей“ — най-важната туристическа зона в страната.

Исторически данни[редактиране | редактиране на кода]

Според легендата овчарят Мош Плоайе (Moş Ploaie, буквален превод „Бай Дъжд“) спрял да почине заедно със седемте си овчици на поляна сред боровата гора, която някога покривала тези места. След като намерил тук подслон, прясна вода и плодородна земя, решил да остане и основал поселище, което приело името му. Разказва се също, че в Плоещ имало седем къщи и женски манастир, а следващите преселници си отвоювали земя от гората с помощта на секирите си.

Археологическите разкопки свидетелстват за наличие на древно селище от Мезолита в западната част на Плоещ и друго от Неолита в северната част на града. Намерени са следи от бронзовата ера, от периода 7 пр.н.е.-6 пр.н.е..

Плоещ: резервоари с петрол на рафинериите горят след американска бомбардировка на 1 август 1943

За основаването на Плоещ и първите му заселници има малко писмени сведения. Според известния румънски историк Николае Бълческу градът вероятно е съществувал по времето на Мирча Стари (около 1413). Документално, исторически данни за Плоещ се появяват през 1503 г. — тогава в актове на град Брашов за първи път са записани „плоещките каруцари“ Драгой, Тудор, Нягу и други. Наличието на плоещки търговци по пазарите в Трансилвания свидетелстват за това, че градът е бил известен и е разполагал с икономическа база, която му е позволявала да поддържа търговски връзки с градове отвъд планината.

Плоещ преживява истински промишлен и търговски бум с откриването и експлоатацията на петролните находища в региона. Около града се появява верига от петролни рафинерии, а печалбата от тях изпълва града с магазини, търговски бюра, ателиета, и образователни институции.

На 1 август 1943 г. и през лятото на 1944 г. Плоещ е бомбардиран от американските Военновъздушни сили и понася сериозни щети. След 1944 г., по време на комунистическия режим, градът запада.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умерен, средната годишна температура е около 10°C. Валежите са като средните за района - 588 мм. В града преобладават североизточни и югоизточни ветрове, със средна скорост 3,1 м/сек.

Население[редактиране | редактиране на кода]

При преброяването на населението от 18 март 2002 г. са регистрирани 232 452 жители.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

В града преобладават много големи предприятия, за разлика от недобре развитите малки икономически субекти и сферата на услугите.

Промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Ресторант на Макдоналдс в Плоещ.

Плоещ е на първо място (след Букурещ) по реализирана промишлена продукция. Основните промишлени отрасли са:

  • Добив на нефт
  • Машиностроене
  • Производство на строителни материали
  • Производство на керамика
  • Химическа промишленост
  • Текстилна промишленост

Търговия[редактиране | редактиране на кода]

През последните години са създадени над 3 000 еднолични търговски дружества или дружества с частен капитал. Въпреки че тук живее едва 28% от населението на Окръг Прахова, градът реализира над 80% от търговията в областта.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Плоещ е важен транспортен възел, през който минават пътните и железопътни артерии, свързващи градовете Букурещ, Брашов, Бузъу, Търговище, Валени де Мунте и Слъник.

Железопътните гари в града са две — Плоещ Юг и Плоещ Запад, плюс крайградската Плоещ Триаж в южната част на града.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

В Плоещ е националният колеж „Йон Лука Караджале“, както и висши образователни институции. Театърът в града носи името „Тома Караджиу“. Създадени са следните музеи:

  • Музей на петрола
  • Музей на изкуствата
  • Исторически музей
  • Музей на часовника
  • Музей по биология

С Плоещ са свързани имената на писателите Йон Лука Караджале, Константин Доброджану-Геря, Йон Басарабеску, Никита Станеску.

Връзки с българската история[редактиране | редактиране на кода]

По време на Руско-турската освободителна война в Плоещ се формират първите дружини на българското опълчение. Тук се стичат родолюбци, сподвижници и последователи на делото на Георги Раковски, Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев и Георги Бенковски.

На 29 април 1877 г. в Плоещ генерал Николай Столетов обявява, че встъпва в длъжност в качеството си на началник на опълчението. По време на тържествена церемония на 18 май на опълчението се връчва Самарското знаме. В града е запазена къщата, в която е бил щабът на ген. Столетов, обозначена с паметна плоча.

Партньорски градове[редактиране | редактиране на кода]

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]