Площад „Цар Крум“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Площад „Цар Крум“
Площад „Цар Крум” през 1892 г.
Площад „Цар Крум” през 1892 г.
Plovdiv city center map.png
42.1437° с. ш. 24.7512° и. д.
Страна България
Селище Пловдив
Улици Граф Игнатиев
Княгиня Мария-Луиза
Забележителности Римски форум
Oдеон
Филипополска голяма базилика

Площад „Цар Крум“ е голям площад в центъра на град Пловдив, съществувал до прокарването на тунела под Трихълмието.

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Площад „Цар Крум“ е бил в зоната на север и североизток от Централна поща, където днес са булевард „Цар Борис III Обединител“ и Тунелът. Северно от днешната сграда на пощата е минавала улица „Мария Луиза“ – продължението на днешния булевард със същото име. Улица „Граф Игнатиев“ е идвала от Сточна гара и е продължавала по права линия до кръстовището с „Мария Луиза“, което днес се пада приблизително около спирката до Понеделник пазар. Около това пространство – приблизително уширението на североизток от пощата, над подлеза на ул. „Гладстон“ се е образувал площад „Цар Крум“.[1] На север площадът е бил свързван с улици, водещи към Стария град. Една от тях е била улица „Отец Паисий“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Площадът през 1896 г.
Площадът през 1906 г.
Площадът през 1938 г.

В началото на XIX в. на мястото на площада е бил градският говедарник – поляна, на която събират говедата, за да ги изведат на паша. След това става пазарище. На 10 януари 1927 г. вестник „Пловдивски общински вести” публикува статия, в което се съобщава, че пловдивският общински съвет е взел решение да премести пазара от площад „Цар Крум” на площада пред църквата „Света Петка” в „Новата махала”. [2]

През 1920-те и 1930-те години на площада разпъват палатки гастролиращи в Пловдив циркове. Още от 1906 г. в Пловдив се събират пари за паметник на Гюро Михайлов. Идеята е подкрепена през 1930-те години от дългогодишния кмет на града Божидар Здравков, както и офицерите в града. Паметникът на Гюро Михайлов и неговите другари е изработен от авторски колектив начело с Никола Кожухаров и е тържествено открит на площада на 27 ноември 1938 г. Паметникът представлява композиция, в която Гюро Михайлов е представен в цял ръст, застанал на пост си, а около него са бойните му другари, които страдат от разразилия се пожар, но подкрепят своя събрат. Бронзовата композиция е поставена върху каменен саркофаг, които съхранява тленните останки на героите. Паметник, става място за преклонение към хората, пожертвали живота си в името на народ и Родина и с ясното съзнание, че дългът, честта и верността стоят над всичко.[3]

През 50-те години на XX век е прокопан тунелът в Пловдив, с което улица „Граф Игнатиев“ се продължава през площада, през тунела на север зад тепетата. По същото време се изграждат новата сграда на пощата и хотел „Тримонциум“, с което се формира новият централен площад и площад „Цар Крум“ загубва своята функция. През 1962 г. паметникът на Гюро Михайлов е демонтиран и пренесен първоначално в казармата на 9-ти Пловдивски полк, а по-късно – в поделението на Строителни войски.[3]

През 1980-те години е изграден транспортен подлез на кръстовището на булевард „Княгиня Мария-Луиза“ с булевард „Цар Борис III Обединител“ в пространството на бившия площад. При изграждане на подлеза под площада са намерени останките на Римски форум, Oдеон и Филипополска голяма базилика.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]