Плутоний

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Плутоний е наименованието на химичния елемент с номер 94 в периодичната таблица.

Плутоният е радиоактивен трансуранов елемент с метален характер и принадлежи на групата на актинидите. При стайна температура е сивкав метал с висока плътност и характерен блясък, който бързо губи при контакт с атмосферата поради оксиление. Плътността му е 19,8 g/cm³, има температура на топене от 640°С и кипи при 3228°С. В природата се среща в минимални количества като продукт на естествени ядрени реакции, протичащи в урановите руди. Съществуващите естествени количества са от порядъка на няколко атома на няколко тона уранова руда. Почти всички съвременни ядрени оръжия го използват като основен работен материал.

Открит е през 1940 година от американския учен Глен Сийборг чрез облъчване на уран с деутерони. Практически най-значимият му изотоп е Pu-239, с период на полуразпад от 24 360 години. Pu-239 се получава в ядрените реактори от U-238 при захват на неутрон и се разпада чрез излъчване на алфа-частица или чрез спонтанно делене.

Друг изотоп е Pu-244, който има ограничено практическо приложение поради краткия си живот.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1934 Енрико Ферми и екип от учени от университета в Рим съобщили, че са открили елемент 94 . Ферми нарича този елемент hesperium и го споменава в своята Нобелова лекция през 1938 г. Но пробата всъщност е била смес от барий , криптон, и други елементи, но тогава това все още не е било известно . Ядрено делене е било открито в Германия през 1939 г. от Фриц Щрасман и Отто Хан . Механизмът на делене тогава теоретично е бил обяснен от Лиза Майтнер и Ото Фриш. 

Плутоний (по-специално, плутоний-238) за първи път е произведен и изолиран на 14 декември 1940 г., и химически идентифициран на 23 февруари 1941 г., от Глен Сиборг , Едвин МакМилан, Джоузеф Кенеди, и Артър Уал във радиационната лаборатория Бъркли в Университета на Калифорния, Бъркли .

Производство по времето на проектът „Манхатън[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората световна война правителството на САЩ, създава проекта Манхатън, който е натоварен със задачата да създаде атомна бомба. Трите основни изследователски и производствени обекти на проекта са били, съоражение за производство на плутоний това, което сега е на обектът Ханфорд, съоръжения за обогатяване на уран в Оук Ридж, Тенеси, и лаборатория за иследване и поизводство на оръжия, сега известна като, национална лаборатория „Лос Аламос“.

Първият реактор произвел плутоний-239 е графитния реактор Х-10 , който е пустнат в употреба през 1943 г. , а по-късно става Национална Лаборатория Оук Ридж .

Атомните бомби „Тринити“ и „Дебелакът“[редактиране | редактиране на кода]

Първият тест на атомна бомба, със кодовото име „Тринити“ и детонирана на 16 юли 1945 г. , близо до Аламогордо, Ню Мексико е използвала плутоний като ядрен материал. Теглото на атомната бомба е било 4 тона, а във ядрото си е имала 6,2 кг плутоний. Около 20% от плутония, използван в оръжието “Тринити“ претърпява разпад, в резултат на което се създава експлозия с енергия еквивалентна на приблизително 20 000 тона ТНТ . Идентичен дизайн е използван в атомна бомба „Дебелакът“ пусната над Нагасаки , Япония, на 9 август 1945 г., убивайки 35,000 – 40,000 хора (повечето от които са били индустриални работници) и унищожаване на 68% -80% от военното производство в Нагасаки .

Използване по времето на студената война[редактиране | редактиране на кода]

Големи запаси оръжия използващи плутоний са произведени по времето на Студената война от СССР и САЩ . Във САЩ реакторите Ханфорд и Обект Савана Ривър са произвели 103 тона плутоний а във СССР произведенят плутоний за военни цели възлиза на 170 тона. Във днешни дни се произвеждат годишно по 20 тона плутоний иползващ се от електроцентралите. По предположения днес запасите от плутоний са 500 тона разделени между индустриалния и военния комплекс на страните по света .

Медицински експерименти[редактиране | редактиране на кода]

По време и след края на Втората световна война, учени, работещи по проекта Манхатън и други ядрени изследователски проекти са провеждали проучвания за ефектите на плутония върху лабораторни животни и хора. Проучванията при животни са установили, че няколко милиграма плутоний за килограм тъкан е смъртоносна доза. В случая на хора, са инжектиране разтвори, обикновенно съдържащи 5 микрограма плутоний в терминално болни пациенти смятани за неизлечимо болни, пациенти с продължителност на живота по-малко от десет години, възрастни пациенти или пациенти в хронично болестно състояние. Дозата е била намалена до 1 микрограм през юли 1945 след като проучванията открили, че начина, по който плутония се разпространява в костите е по-опасно от радиация. Повечето от обектите инжектирани с плутоний според Айлийн Уелсом отцелял след експеримента, казва „бяха бедни, безсилни и болни“. От 1945 до 1947 г., осемнадесет индивида са били инжектирани с плутоний без информирано съгласие. Тестовете са били използвани за създаване на диагностичен стандарт, за да се определи усвояването на плутоният в тялото и да се разработят стандарти за безопасност за работа с плутоний. Експериментът се е провеждал под надзора на Харолд Ходж. Други експерименти под назора на комисията по енергетиката на САЩ са продължили до средата на 1970 г. 

Съединения[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Plutonium“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.