Побити камъни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Защитена местност
„Побити камъни“
природна забележителност в България
Bosque de Piedra, provincia de Varna, Bulgaria, 2016-05-27, DD 73.jpg
Побитите камъни
Информация
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
Данни
Площ 253.3 хектара
Създаден 17 юли 1995 г.
Защитена местност
„Побити камъни“
в Общомедия

Побитите камъни (до 29 юни 1942 г. – Дикилиташ, букв. от турски – „побити камъни“)[1] са скални образувания, разположени във Варненска област.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Разположени са на 18 km западно от Варна, от двете страни на главния път Варна – София, между селата Слънчево, Страшимирово и девненския квартал Повеляново. Административно се отнасят към община Аксаково. Разпределени са на 18 големи и малки групи на площ от 7 km2.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Представляват варовикови колони с различна височина – от 5 до 7 m, дебелина – от 0,3 до 3 m и различно сечение. Изглеждат като побити в пясъка и оттам идва името им. Колоните са без твърди основи, кухи и запълнени с пясък. Някои от тях са разположени на етажи с обща височина от 5 m.

През 1995 г. са категоризирани като защитена местност с от площ 253,3 хектара. Флората е представена от редки растителни видове като кактуси, планинска роза, флокс, акация и други.[2]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

За произхода им има много хипотези, които могат да се обединят главно в две групи – за органичния и неорганичния им произход. Първите са свързани с кораловите организми и други. Според вторите произходът им се обяснява с призматичното изветряне на скалите или с образуването на пясъчно-варовикови конкреции и др. За да бъдат опазени, през 1937 г. са обявени за природна забележителност. Местността, в която се намират Побитите камъни, е единствената естествено формирана пустиня в Източна Европа и една от двете естествено формирани пустини в Европа, като другата е пустинята Табернас в Испания.

Смята се, че са образувани преди около 50 милиона години. Въз основа на изобилното съдържание на вкаменелости, стратиграфският обхват на образуванията е определен в рамките на Долен Еоцен (48,6 – 53 млн. г.).[2]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 168.
  2. а б Побитите камъни

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]