Побити камъни
| Защитена местност „Побити камъни“ | |
 Побитите камъни | |
| Информация | |
|---|---|
  | |
| Местоположение |  България |
| Данни | |
| Площ | 253,3 хектара |
| Създаден | 17 юли 1995 г. |
| Побити камъни в Общомедия | |
Побитите камъни (до 29 юни 1942 г. – Дикилиташ, букв. от турски – „побити камъни“)[1] са скални образувания, разположени във Варненска област.
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Разположени са на 18 km западно от Варна, от двете страни на главния път Варна – София, между селата Слънчево, Страшимирово и девненския квартал Повеляново. Административно се отнасят към община Аксаково. Разпределени са на 18 групи в район от 50 кв. км, от който обхващат площ от 7 km2. От тях 7 са големи, 7 средни и 4 малки (които са и малко известни).[2]
Големите и средните 14 групи са следните:[3]
1. Баново[4] – 32,4 ха
2. Слънчево-запад[5] – 81,2 ха
3. Слънчево-югоизток[6] – 33,5 ха
4. Център-север[7] – 0,9 ха
5. Център-юг[8] – 16,8 ха
6. Кариера-запад[9] – 1,5 ха
7. Острия хълм[10] – 1 ха
8. Канарата[11] – 50 ха
9. Страшимирово[12] – 2,6 ха
10. Авренска поляна[13] – 1 ха
11. Белослав-запад[14] – 10 ха
12. Голият връх[15] – 2,3 ха
13. Пчелина[16] – 10 ха
На входа на група „Център-юг“ от южната страна на главен път I-2 Варна – Девня има посетителски център с паркинг и каса за входни билети в групата. Срещу него от северната страна е неконтролираната група „Център-север“. Достъпът до останалите групи също е свободен.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Представляват варовикови колони с различна височина – от 5 до 7 m (някои до 10 m), дебелина – от 0,3 до 3 m и различно сечение. Изглеждат като побити в пясъка и оттам идва името им. Колоните са без твърди основи, кухи и запълнени с пясък. Някои от тях са разположени на етажи с обща височина от 5 m. Пясъчният терен е осеян с останки от миди, морски охлюви и др. Основната група „Център-юг“ включва над 350 камъка. В нея има около 300 колони с различен диаметър, високи до 6 m. Група „Страшимирово“ съдържа четири реда камъни, които се отличават със своите изпъкнали средни сегменти.[18]
Каменните стълбове са описани за първи път от руския археолог и историк Виктор Тепляков в книгата му „Писма от България“ през 1829 г. По време на Руско-турската война от 1828–1829 г., на 22 април 1829 г. той посещава Побитите камъни, наречени от него „Гебеджински развалини“ на тогавъшното име Гебедже на Белослав. Най-тънката измерена от него колона е с диаметър 1,35 m, а по твърдост не отстъпва на мрамор. Книгата излиза в Москва през 1833 г.[19][20]
Побитите камъни са първата официално обявена и защитена от държавата природна забележителност в България (1937 г.) Отначало тя включва най-впечaтляващите групи: „Център-юг“, „Белослав-запад“ и „Слънчево-югоизток“. По-късно с няколко последователни акта са защитени още 11 групи. През 1995 г. са категоризирани като природна забележителност с площ 253,3 хектара, обявена със Заповед № РД-258 от 17.07.1995 г. на Министерството на околната среда, обнародвана в бр. 69/1995 г. от 04.08.1995 г. на Държавен вестник.[3] Природната забележителност е прекатегоризирана в защитена местност със Заповед на Министъра на околната среда и водите от 23.08.2002 г.[21] Това е защитена зона в мрежата „Натура 2000“, обявена с цел опазването на най-големите в страната вътрешни пясъчни хабитати със специфична флора, растителност и животински свят.[2]
В района на Побитите камъни са намерени единствените за България доказателства за живот на човека през мезолита.[2]
Произход
[редактиране | редактиране на кода]За произхода на Побитите камъни им има много хипотези, които могат да се обединят главно в две групи – за органичния и неорганичния им произход. Първите са свързани с дейността на корали, водорасли и други организми, но детайлно проучване не показва наличие на корали. Според вторите произходът и призматичната им форма се обясняват с призматичното изветряне и опустиняване на скалите (като например Пътят на великаните в Северна Ирландия), образуването на пясъчно-варовикови конкреции или бълбукащи рифове.[22]
Смята се, че са образувани преди около 50 милиона години. Въз основа на изобилното съдържание на вкаменелости, стратиграфският обхват на образуванията е определен в рамките на Долен Еоцен (48,6 – 53 млн. г.).
Въз основа на петрографски и стабилно-изотопен геохимичен анализ и полеви наблюдения, съществуват доказателства, че тези структури представляват изключителен запис на палео-въглеводородна система за просмукване (нискомагнезиевите калцитни цименти са силно обеднени с тежък въглероден изотоп 13C). Пътищата на циркулация на флуидите са регистрирани като колони, разположени в пясъци, които след скорошно отстраняване на пясъка са създали пустинен пейзаж. Динамичната реконструкция на произхода на тези структури, процесите на миграция на флуиди и микробното посредничество на окислението на въглеводородите, водещо до карбонатни утайки, са изследвани от Де Бовер и др. през 2009 г.[22]
Други
[редактиране | редактиране на кода]- На Побитите камъни е наречена улица в квартал „Димитър Миленков“ в София (Карта).
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 168.
- 1 2 3 Побити камъни // Посетен на 31 август 2025.
- 1 2 ЗАПОВЕД № РД-258 от 17 юли 1995 г. ДВ бр. 69 от 04.08.1995 г., Министерство на околната среда
- ↑ Побити камъни – група Баново
- ↑ Побити камъни – група Слънчево-запад
- ↑ Побити камъни – група Слънчево-югоизток
- ↑ Побити камъни – група Център-север
- ↑ Побити камъни – група Баново
- ↑ Побити камъни – група Кариера-запад
- ↑ Побити камъни – група Острия хълм
- ↑ Побити камъни – група Канарата
- ↑ Побити камъни – група Страшимирово
- ↑ Побити камъни – група Авренска поляна
- ↑ Побити камъни – Белослав-запад
- ↑ Побити камъни – група Голият връх
- ↑ Побити камъни – група Пчелина
- ↑ Побити камъни – група Тетерлика
- ↑ Dimitrov, Lyobomir. Pobitite Kamani: Lower Eocene Bubbling Reefs // Архивиран от оригинала на 16 ноември 2019. Посетен на 31 август 2025.
- ↑ ВИКТОР ТЕПЛЯКОВ ОТКРИВА ЗА СВЕТА ПОБИТИТЕ КАМЪНИ, Морски вестник, февруари 2015 г.
- ↑ Письма изъ Болгарии (Писаны во время кампании 1829 года) Викторомъ Тепляковымъ. Москва, Въ Типографии Августа Семена при Императорской Медико-Хирургической Академии, MDCCCXXXIII (1833).
- ↑ Побити камъни // Изпълнителна агенция по околна среда. Посетен на 20 март 2023.
- 1 2 De Boever, Eva и др. The formation of giant tubular concretions triggered by anaerobic oxidation of methane as revealed by archaeal molecular fossils (Lower Eocene, Varna, Bulgaria) // Palaeogeography, Palaeoclimatology, Palaeoecology 280 (1–2). September 2009. DOI:10.1016/j.palaeo.2009.05.010. с. 23 – 36.
- ↑ Fact check: NASA did not use photoshopped image of Bulgarian rock formation // Reuters. 3 септември 2020. Посетен на 13 май 2022.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Бакалов, Петър. Побитите камъни (Дикили Таш, каменните стълбове) - Варненско // Природа 22. ноември 1921.
- Бончевъ, Стефанъ. Произходътъ (Генезисътъ на Изправените камъни (Дикили Ташъ) или Стърчила въ Варненско (Die Entstehung der Eigenartigen (Dikili Taš oder Jspraveni kamani = Aufgerichtete Steine) Steinsäulen bei Varna (mit 5 Tafeln)) // Geologica Balcanica 1 (1). 1934. с. 5 – 16.
- Мандов, Георги. Геоложката история на Земята. София, Наука и изкуство, 1986. с. 189 – 191.
- Начев, И. К.; Мандев, П. Д.; Желев, С. К. Побитите камъни - водораслови биохерми // Списание на Българското геологическо дружество 47 (3). 1986. с. 1 – 12.
- Начев, И. К. Начев, Ч. „Побитите камъни“ – бактериално-водораслови колони. София, Артик, 2001, с. 111.
- Памукчиев, Ангел. Нов поглед върху феномена „Побитите камъни“ (Дикилиташ), Варненско // Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Геолого-географски факултет. Книга 1 - Геология; Annuaire de l'Universite de Sofia "St. Kliment Ohridski". Faculte de geologie et geographie. Livre 1 - Geologie 90 (1). 1999. с. 10 – 26. Посетен на 7 април 2024.
- Радев, Васил Г. Дикилиташките стълбове от биогенетична гледна точка // Годишник на Софийския университет. Физико-математически факултет. Книга 3 - Естествена история; Annuaire de l'Universite de Sofia. Faculte Physico-mathematique. Livre 3 - Sciences naturelles 35 (3). 1939. с. 201 – 224. Посетен на 9 април 2024.
- Талев, Братислав. Пътуване в геологията. София, Народна младеж, 1978. с. 106 – 108.
- Spratt, Thomas Abel Brimage. On the Geology of Varna, and the Neighbouring parts of Bulgaria // Quarterly Journal of the Geological Society. 1857. с. 73 – 83. Посетен на 7 април 2024.
- Toula, Franz. Geologische Untersuchungen im östlichen Balkan und in den angrenzenden Gebieten // Denkschriften der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften, Mathematisch-Naturwissenschaftliche Classe (57). 1890. с. 366 – 377. Посетен на 7 април 2024.
