Побоже
| Побоже Побожје | |
| — село — | |
 Поглед към Побоже | |
  Побоже | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Чучер |
| Географска област | Църногория |
| Площ | 10,6 km² |
| Надм. височина | 588 m |
| Население | 591 души (2002) 55,8 души/km² |
| Пощенски код | 1011 |
| МПС код | SK |
| Побоже в Общомедия | |
Побоже, Побожие или Побужие[1] (на македонска литературна норма: Побожје) е село в Северна Македония, в община Чучер (Чучер Сандево).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 15 км. северно от столицата Скопие, в областта Църногория - в югозападните покрайнини на Скопска Църна гора и в северния дял на Скопското поле.[2] Граничи с Кучевище на югозапад и Любанци на изток.[3] Намира се от дясната страна на Побушка река.[4] То е от сбит тип и е поделено на три махали (маали): Горна, Средна и Долна. Отделните родове в тези махали са групирани отделно. Сред тях: Поповикева махала, Траяновска, Чанковска, Гяковска, Кметовска, Дандаровска и други. Центърът на селото е разположен в местостта Пералиште, където има извор.[5]
В северната част от землището на Побожие има гори и пасища, а в южната чст - обработваеми земи. Местностите в землището на селото са: Млака, Бел камен, Провалия, Дубйе, Две реки, Букова Глава, Шипашна, Голем осой, Паламида, Извор, Пещерска река, Угляришка река, Бадеми, Рид или Дуб, Турчевска река, Иконица, Кременье, Оприн дол, Старо гюбре, Рамно, Говедарник, Пуклотина, Моравски камен, Мали пут, Брегови, Райчин брест, Опловце, Ловджиница, Бара, Чаина рупа и други.[6]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов оригиналът на името е Побѫжда, притежателно прилагателно със суфикс -jā ж.р. (тоест вьсь „село“) от личното име *Побѫдъ. Сравнимо е старополското лично име Pobandze. За основата -бѫдъ е сравнимо Збъжде. Афанасий Селишчев отбелязва, че това название е получило нов суфикс, който служи често за образуване на топографични имена: Побуждје > Побужје, а що се отнася до произхода на жд, то е замяна на dj, на което съответства сръбското селищно име Побуђе в областта Тузла. В Милутиновата грамота от 1308 година се среща названието сєло Прѣбоуждоу наред със сєло Банıанє, което се намира в Скопско. Според Дуриданов това може би е паралелно име. Прѣбоужда от старобългарското Прѣбѫжда е също притежателно прилагателно със суфикс -jā ж. р. от славянско лично име *Прѣбѫдъ, засвидетелствано в VII век[7] като Περβοῦνδος - име на славянски вожд в „Чудесата на Свети Димитър“.[8]
Йордан Заимов също смята, че етимологията на името е от глагола „бъда“, като от същия произход са селищните имена Биджево, Стружко, Сбъжди, Охридско, Пребъдеще, Воденско.[9]
Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]Село Побѫжда е споменато във Виргинската грамота на цар Константин Асен (1257-1277). Заедно с лозята, нивите, водениците и пасбищата селото е дарено на някогашния манастир „Свети Георги Бързи“ на Виргино бърдо при Скопие.[10] Около 1300 година грамота на крал Стефан II Милутин споменава оу Побоужди.[7]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Побожкият манастир „Рождество Богородично“ е от XIV – XV век, а църквата „Света Петка“ е от 1500 година според надписа на входа, в който името на селото е споменато като сєла Побѹждиıа.[7]
През XIX век плодородната земя южно от селото се обработва от местни жители, но принадлежи на мюсюлмански чифликсайбии, живеещи в Радишани, Бутел и Брест.[11] През XIX и началото на ХХ век жителите на Побужие водят спорове със съседни села за планината над селото. Жители на Бродец убиват седем мъже от Побужие.[12]
Според някои източници около 1830 година в Побожие е отворено училище. През 1858 година от Белград са изпратени учебници за училищата в Побожие, Кучевища и Баняни.[13]
В края на XIX век Побоже е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Побоже е село, населявано от 520 жители българи християни.[14]
Почти цялото население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Побуже има 68 сръбски патриаршистки къщи.[15] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Побоже има 64 българи екзархисти и 440 българи патриаршисти сърбомани. В селото функционира българско училище.[16] Сръбският просветен деец Светозар Томич пише през 1905 година, че в Побужие има 64 патриаршистки къщи и 8 екзархийски, едно сръбско училище с двама учители и едно българско с един учител.[17] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 15 от 75 къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[18]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Побоже са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[19]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. Собствениците на чифлиците продават земята на местните жители.[11]
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Побожи е част от Кучевищенска община в Скопска селска околия на Скопски окръг и има 630 жители.[20]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Побужие (Pobužje) като сръбско село.[21]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Побужье като българско село.[22]
През 1925 година селото има 91 къщи и 533 жители, през 1948 - 103 къщи и 691 жители, а през 1961 година - 116 къщи и 782 жители.[23]
Според преброяването от 2002 година селото има 591 жители.[24]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 423 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 166 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
Родове
[редактиране | редактиране на кода]Родовете в селото са староседелски и преселнически. Къщите на староседелците са предимно в Средната махала. Преселническите родове се делят на две групи - преселници от север и преселници от юг.
- Староседелски родове (към 1970 година):
Дандаровци (13 къщи) и Шкакаровци (10 къщи), имащи общ предтеча. Тюхно разклонение е изселеният в Радишани род Радикевци.
Кметовци (16 къщи), които по-рано са се наричали и Башчикевци. Този род се въприема като най-уважавания в селото. Окола средата на XIX век в рода съществува задруга с близо 100 члена. Начело на задругата е Марко Башчикевски, който бил най-богатият овчар на Скопска Църна Гора и имал около 1.000 овци и кози, 100 свине, много говеда и коне. Но поради това те са подложени на грабежи, рекет и отвличания на деца от албанци и осиромашават.
- Преселнически родове от юг (към 1970 година):
Траяновци (15 къщи), Чанковци (15 къщи) и Янковци (14 къщи) - потеклото им е от село в Тиквеш. Произлизат от общ предтеча. Смята се, че са първите преселници в Побожие, заселили се към 60-70-те години на XVII век.
- Преселнически родове от север (към 1970 година):
Качанички (4 къщи), преселили се од сега албанското село Джурджевдол край Качаник. В старото им село четирима братя живеели в една задруга живеели 50 члена. Албанци искали да им вземат сестрата, но те ги убили и избягали. Един от братята се заселилив Чучер, вторият (Златан) - в Побожие, третият - в Любанци, а четвртият - в Булачани.
Гяковци (11 къщи), преселници от по-късно албанизираното село Танушевци, на Скопска Црна Гора. Разклонение на рода са Комненовци в Кучевище. Од нози род има изселници во Белимбегово и България.
Бойчовци (33 къщи) със старо име Пупучевци или Поповци. Прозилизат от предтеча, преселен от околността на Призрен. Од този род произлизат някои от селските свещеници. Едно от разклоненията им се нарича „Йошевци“.
Пупуновци (5 къщи), Чивлачковци (2 къщи) и Дориовци (1 къща) - произлизат от общ предтеча, преселници от албанизираното село Брест (махала Милино).[25]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Побоже
Стойчо Марков Петов, български общественик, през Първата световна война награден с орден „Св. Александър“ за укрепване на националния дух в Македония[26]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Йован Трифуноски отбелязва, че името Побожие (Побожje) се среща рядко и го нарича Побужие (Побужje) - Трифуноски, Јован Ф. Скопска Црна гора: природна средина, прошлост, насеља, становништво и привреда (са скицама, фотографијама и картом), Скопje, 1971, с. 109 (бел.126).
- ↑ Панов, Митко. Енциклопедија на селата во Република Македонија. Скопје, Патрија, 1998. ISBN 954-90993-1-8. с. 236. (на македонска литературна норма)
- ↑ Трифуноски, Јован Ф. Скопска Црна гора: природна средина, прошлост, насеља, становништво и привреда (са скицама, фотографијама и картом), Скопje, 1971, с. 83.
- ↑ Томић, Светозар. Скопска Црна гора. Антропогеографска и етнографска студиjа, Насеља српских земаља, књига III, Београд 1905, с. 426.
- ↑ Трифуноски, Јован Ф. Скопска Црна гора: природна средина, прошлост, насеља, становништво и привреда : (са скицама, фотографијама и картом), Скопje, 1971, с. 14, 83-84.
- ↑ Трифуноски, Јован Ф. Скопска Црна гора: природна средина, прошлост, насеља, становништво и привреда (са скицама, фотографијама и картом), Скопje, 1971, с. 84.
- ↑ а б в Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 169.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 170.
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 107.
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония. София, Българска академия на науките, 1970, с. 578-579, 582.
- ↑ а б Трифуноски, Јован Ф. Скопска Црна гора: природна средина, прошлост, насеља, становништво и привреда (са скицама, фотографијама и картом), Скопje, 1971, с. 85.
- ↑ Трифуноски, Јован Ф. Скопска Црна гора: природна средина, прошлост, насеља, становништво и привреда (са скицама, фотографијама и картом), Скопje, 1971, с. 88.
- ↑ Трифуноски, Јован Ф. Скопска Црна гора: природна средина, прошлост, насеља, становништво и привреда (са скицама, фотографијама и картом), Скопje, 1971, с. 23 -24.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
- ↑ Томић, Светозар. Скопска Црна гора. Антропогеографска и етнографска студиjа, Насеља српских земаља, књига III, Београд 1905, с. 508-509.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 – 1944. Т. I. 1878 – 1912. Част II: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 298.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 871.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 93.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Трифуноски, Јован Ф. Скопска Црна гора: природна средина, прошлост, насеља, становништво и привреда (са скицама, фотографијама и картом), Скопje, 1971, с. 37.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Трифуноски, Јован Ф. Скопска Црна гора: природна средина, прошлост, насеља, становништво и привреда (са скицама, фотографијама и картом), Скопje, 1971, с. 42, 45-46, 51, 82, 85-86, 110.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 35-36
| ||||||||
