Подгумерски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Подгумерски манастир
„Свети Димитър“
Местоположение в Област София
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Подгумер
Вероизповедание Българска православна църква – Българска патриаршия
Епархия Софийска
Арх. наместничество Софийско
Време на изграждане XI век
Съвременно състояние недействащ храм

Подгумерски манастир „Свети Димитър“ е православен манастир край село Подгумер, България.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Подгумерският манастир е разположен в южното подножие на Софийска планина от Западна Стара планина, близо до с. Подгумер, на 7 км източно от гр. Нови Искър и на 10-на километра северно от София.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Подгумерският манастир „Св. Димитър“ е основан през XI в. и е бил част от Витошката Мала Света Гора. При турското нашествие в края на XIV в. манастира е разрушен, но 1596 г. е възобновен, и притворът е изографисан от св. Пимен Зографски. В периода XVI – XVIII в. Подгумерският манастир е бил едно от книжовните огнища в Софийско и е разполагал с богата библиотека, съдържаща екземпляр от първото издание на Софрониевия „Неделник“, отпечатано в Рим през 1806 г. и книга за всичките празници за дванадесетте месеца на годината (Миней).

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Днешната църква е с дължина 12 м, ширина 5 м и височина 4.5 м, с две странични апсиди за певниците и тесни като мазгали прозорци, без купол. Манастирът е един от първите, наред с Илиенския и Елешнишкия, в които се е подвизавал, работил и просиял свети Пимен. Следващият стенописен пласт е от 1848 г. – подновил го е отец игумена Стефан, с дарители от селата Желява, Гниляне, Курило и Куманица (днес с. Кубратово).[2]

Текущо състояние[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след Втората световна война манастирът с благословението на екзарх Стефан е бил определен за приют на деца и просяци. Преди 1951 г. манастирската църква е предадена от свещеник Найден Стоилов с протокол на музея „Стара София“ заедно с всичките ѝ старинни ценности – дърворезбовано разпятие, икони, църковна утвар, богослужебни книги. Жилищните манастирски постройки са предадени на общината за болнично заведение. Духовният живот е преустановен. Манастирът остава само като понятие.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България