Подземна полевка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Подземна полевка
Microtus subterraneus (Cologne, Germany).jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Rodentia Гризачи
семейство: Cricetidae Хомякови
подсемейство: Arvicolinae Полевки
род: Microtus Сиви полевки
вид: Microtus
subterraneus
Подземна
полевка
Научно наименование
Уикивидове Microtus subterraneus
подземна полевка в Общомедия

Подземната полевка (Microtus subterraneus), позната още като европейска подземна полевка е вид бозайник, гризач от семейство Хомякови (Cricetidae). Разпространена е Централна и Източна Европа (вкл. България), Русия и Турция.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Тялото ѝ е дълго прибл. 10 см, а опашката – 3 до 4 см[2]. Има относително малки очи и къси уши[2]. Има пет мазолести издутини на задните си стъпала[2]. Гърбът ѝ е тъмносив с кафяво-жълтеникави оттенъци, а коремът – сив[2]. Отгоре опашката ѝ е сиво-кафява, а отдолу – белезникава[2].

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Разпространена е на територията на Западна, Централна и Югоизточна Европа, включително и в България, както и в южните и югозападните райони на Русия и Мала Азия[2]. Разпространена е неравномерно в малочислени популации с ареал, съответстващ избрания тип местообитания[2].

Местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Обитава зоната на лесостепите, смесените и широколистните гори[2]. Предпочита места с висока тревна покривка и гъст подлес от храсти. Населява и редки гори и суходолни ливади, като достига субалпийския пояс от ливади и храсти[2]. Голяма част от живота ѝ преминава под земята, откъдето идва и името на вида[2]. Копае дълги и сложни ходове близко под повърхността на земята, понякога непосредствено под листната настилка[2]. Изхвърля изкопаната пръст на купчинки на повърхността[2]. Гнездото ѝ обикновено е скрито на ок. 25 см сред корените на дърветата[2]. Живее на колонии, най-вече в южните райони на ареала си[2]. Край входовете на дупките ѝ се забелязват пътечки по повърхността на тревата[2].

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

През пролетта се храни с коренища и луковици, през лятото с листа, а през есента и зимата със семена[2]. Понякога яде и насекоми[2].

Размножаване и развитие[редактиране | редактиране на кода]

Ражда от 3 до 7 малки 3 – 4 пъти в годината[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Amori, G., Hutterer, R., Yigit, N., Mitsain, G., Kryštufek, B., Vohralík, V., Zima, J. & Zagorodnyuk, I.. Microtus subterraneus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 25 февруари 2010.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т Марков, Георги. Бозайници. 2. осн. прер. изд. София, Наука и изкуство, 1988, с. 175