Подземна полевка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Подземна полевка
Microtus subterraneus (Cologne, Germany)-cropped.JPG
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
LC
Незастрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Гризачи (Rodentia)
семейство:Хомякови (Cricetidae)
род:Сиви полевки (Microtus)
подрод:Terricola
вид:Подземна полевка (M. subterraneus)
Научно наименование
(Selys, 1836)
Подземна полевка в Общомедия
[ редактиране ]

Подземната полевка (Microtus subterraneus), позната още като европейска подземна полевка е вид бозайник, гризач от семейство Хомякови (Cricetidae). Разпространена е Централна и Източна Европа (вкл. България), Русия и Турция.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Тялото ѝ е дълго прибл. 10 см, а опашката – 3 до 4 см[3]. Има относително малки очи и къси уши[3]. Има пет мазолести издутини на задните си стъпала[3]. Гърбът ѝ е тъмносив с кафяво-жълтеникави оттенъци, а коремът – сив[3]. Отгоре опашката ѝ е сиво-кафява, а отдолу – белезникава[3].

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Разпространена е на територията на Западна, Централна и Югоизточна Европа, включително и в България, както и в южните и югозападните райони на Русия и Мала Азия[3]. Разпространена е неравномерно в малочислени популации с ареал, съответстващ избрания тип местообитания[3].

Местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Обитава зоната на лесостепите, смесените и широколистните гори[3]. Предпочита места с висока тревна покривка и гъст подлес от храсти. Населява и редки гори и суходолни ливади, като достига субалпийския пояс от ливади и храсти[3]. Голяма част от живота ѝ преминава под земята, откъдето идва и името на вида[3]. Копае дълги и сложни ходове близко под повърхността на земята, понякога непосредствено под листната настилка[3]. Изхвърля изкопаната пръст на купчинки на повърхността[3]. Гнездото ѝ обикновено е скрито на ок. 25 см сред корените на дърветата[3]. Живее на колонии, най-вече в южните райони на ареала си[3]. Край входовете на дупките ѝ се забелязват пътечки по повърхността на тревата[3].

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

През пролетта се храни с коренища и луковици, през лятото с листа, а през есента и зимата със семена[3]. Понякога яде и насекоми[3].

Размножаване и развитие[редактиране | редактиране на кода]

Ражда от 3 до 7 малки 3 – 4 пъти в годината[3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Microtus subterraneus (Selys, 1836). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 22 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Подземна полевка. Посетен на 2022-03-28
  3. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т Марков, Георги. Бозайници. 2. осн. прер. изд. София, Наука и изкуство, 1988, с. 175