Подил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изглед към съвременния квартал Подил, в чиито център се намира речно пристанище пред хотел Fairmont Grand
Знак „Добре дошли“ в Подилски район с фонтана на Самсон като централен елемент

Подил или Подол (на украински: Поділ; на руски: Подол; на полски: Padół) или Долният град,[1] е исторически квартал в Киев, столицата на Украйна. Разположен е на заливна тераса над Днепър между Киевските хълмове и долното течение на река Почайна. Подил е един от най-старите квартали на Киев и родното място на търговията и индустрията на града. След монголското нашествие в Киевска Рус и разрушаването на Киев, Подил служи като градски център до 19 век.[2] Тук се намират градската администрация и основният университет, а по-късно са създадени пристанището и корабостроителницата на града.

Подил съдържа много архитектурни и исторически забележителности, и продължават да се разкриват нови археологически обекти. Административно той е част от по-големия административен Подилски район на града.

История[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към Подил в края на 19 век
Фасадата на академията

Името Подил означава нещо, което е разположено надолу, по-долу. Навремето този район е бил търговският и занаятчийски център на Киев. Имената на някои подилски квартали отразяват този факт: Дехтяри (катранджии), Хончари (грънчари), Кожемяки (кожари).

На територията на Подил са открити антични строежи. Някои от тях датират от първата половина на първото хилядолетие пр.н.е.[2] За първи път обаче името се споменава в хрониките около 945 г.[1] По времето на Киевска Рус Подил е служил като посад, който е бил свързан с Горния град (хълмът на Стария Киев) чрез Боричевия спуск. Според археологическите данни, Подил се появява в края на 9 век. През 12 – 13 век общата му площ достига 200 ха. От писмени източници е известно за съществуването на Столпи (дървени укрепления), които са защитавали Подил от северозапад, Пазарния площад (по-късно Житен площад, основния градски пазар), църквата „Свети Илия“ (най-старият християнски храм, споменат през 945 г.), и църквата „Успение на Богородица Пирогоща“. Вероятно легендарните църкви на Туров и Новгород също са съществували в Подил. Съветският „Очерк по древна история на Украинска ССР“ от 1957 г. (на украински: Нариси стародавньої історії УРСР) споменава, че новгородските търговци са имали собствена църква в Киев.[3] Река Почайна е служила за пристанище на града.

Подил е натрупал културен археологически слой, с дълбочина от 6 до 12 метра, наситен с голямо изобилие от артефакти от 9 – 18 век.[1] Неговата уникалност се състои в това, че в долните му пластове, поради високата влажност на почвата, се намират добре запазени обекти от органични вещества като дървени конструкции. Проучени са жилищни и търговски сгради (предимно надземни блокови къщи), занаятчийски магазини, пристанищни складове, гробници, части от улици. Открити са останки от пет зидани храма от 12 век. Установено е, че Подил е имал застроени имения с постоянни граници на двора. Всяко такова имение има площ от 300 – 400 m2 и се състои от 2 – 3 сгради.

След монголското наществие в Киевска Рус и разрушаването на Киев, Подил се превръща в основната и най-населената част на града.[1] Въпреки това районът намалява, през 16 – 17 век неговата северозападна граница е река Хлибочица, която се е вливала в Почайна (в днешно време водите ѝ влизат в подземен колектор).

След получаване на своите магдебургски права през 15 век,[1] в Киев е построено кметство.[2] Центърът на Подил се превръща в пазарен площад, по-късно известен като Магистратски и Контрактов. На него се намират кметството и катедралата „Успение на Богородица Пирогоща“. Първият „Хостиний двир“ (търговски двор) е известен от средата на 16 век. През 15 век в Подил е създаден Възнесенският манастир. В началото на 17 век е създаден Богоявленския манастир на Киевското православно братство, където по-късно е разположена Киевско-могилянската академия. До средата на 17 век в Подил съществува арменска общност, която има собствена църква – „Рождество Богородично“. Също така през първата половина на 17 век са построени два каменни католически храма – катедрала, която е била разрушена през 1660-те години и останките ѝ са намерени по време на археологически разкопки, и катедрала на Доминиканския манастир Свети Никола, която е съществувала в периода т първото десетилетие на 15 век до 1649 г., а в края на 17 век е превърната в православна катедрала на манастира „Св. св. Петър и Павел“.

През 1667 г., със сключването на Андрусовоското примирие, Киев е официално отстъпен на Московското царство. През 17 век в Подил се състои интензивно строителство. Годишен пазар се провежда от 1797 до 1929 г. на Контрактовия площад (площадът, мястото на сключване на договорите, от думата контракт).[2] Преди да бъде построен Контрактовия дом, площадът е бил известен като Магистратския площад.[4] Западната част на площада е завършвала с църквата Пирогоща, спомената в епоса от 12 век „Слово за похода на Игор“. Следвайки традициите на средновековните градове, през 18 век пред магистратурата е построена ротонда с фонтан с фигура на Фелиситас (римска богиня), а по-късно през 19 век фигурата е променена на Самсон. Фонтанът става първата хидротехническа структура в Подил. Недалеч от Контрактовия площад се намирал Житния, който съществувал поне от 15 век и където се намирала главната римокатолическа катедрала „Дева Мария“.

Преди пожара от 1811 г. Подил е бил най-населеният квартал на града с 2068 къщи от 3672 жилища в цял Киев. Огънят е нанесъл големи щети на квартала и е променил драматично облика на Подил. След пожара Подил е планиран отново и се появяват голям брой нови улици по проекта на шотландския архитект Уилям Хесте[2] и руския архитект Андрей Меленски, които съществуват и Понастоящем. По това време са построени сгради като Договорния дом (1817 г.), Хостинския двор, търговската аркада и други. Договорният дом е построен през 1817 г., в него са се подписвали търговски договори, а вторият етаж е имал зала за концерти.

През 1835 г. магистратурата е съборена и използвана за тухли за довършване на сградите на Хостинския двор и Договорния дом, докато на нейното място е създаден малък градски парк.[2] През 1938 г. в парка е поставен британски танк Mark V, който е взет като трофей по време на гражданската война от белогвардейците. Танкът остава в парка няколко години след Втората световна война. По-късно през 1977 г. в парка е построен паметник на Григорий Сковорода.

Киевският трамвай е сред първите в Руската империя. Трамваите до Подил започват да се движат през 1896 г.[4] Първоначално са свързвали Контрактовия и Пощенския площади, а по-късно релсите им са продължени до Куренивка и след това – до Пуща-Водица.

До Втората световна война участъкът на север от улица „Нижний Вал“ се нарича Плоската част или Плоская слобода. В него са живеели бедни евреи в окаяни условия.[5][6][7]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Многобройните туристически атракции (официално определени като забележителности) на Подил включват:

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

„Десният“ вагон на Киевския фуникулер .

Подил е свързан с градската метросистема чрез следните три станции на Оболонско–Теремковската линия: Тарас Шевченко, Контрактов площад и Пощенски площад (последните две са кръстени на съответните площади, под които се намират).

Киевският фуникулер осигурява транспорт между Подил и историческия Горен град. Понастоящем се използва предимно от туристи. В миналото, пристанището на река Киев е обслужвало пътнически трафик по река Днепър, но в днешно време там се предлагат само туристически лодки за екскурзии.

Улици и площади[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Malikenaite, Ruta. Touring Kyiv. Baltia Druk, 2003. ISBN 966-96041-3-3. с. 146 – 147.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д Ivankin, H., Vortman, D. Podil (ПОДІЛ). Encyclopedia of History of Ukraine.
  2. ↑ а б в г д е Old Podil (Старий Поділ). Seven Wonders of Ukraine.
  3. ↑ Praying House (БОЖНИ́ЦЯ). Ukrainian language dictionary.
  4. ↑ а б Old new Podil (Старий новий Поділ). Hmarochos Kyiv.
  5. ↑ Instituta Yudaiki Ukrainy, Yehupets, Vol. 4 (1998), p. 265: Плоская часть – один из полицейских участков Киева (между ул. Нижний Вал и Куренёвкой, теперь Подольский район), в котором допускалось проживание евреев, временно находившихся в Киеве.
  6. ↑ Vladimir Meshchersky, Очерки нынѣшней общественной жизни в Россіи, Vol. 2 (Тип. Министерства внутренних дѣл, 1870), p. 38.
  7. ↑ A. Anatoli, Babi Yar (New York: Pocket Book, 1971), p. 70: What a place that Podol was! It was the most poverty-stricken part of Kyiv... Here from time immemorial had lived the poor of the Jewish community, the poorest of the poor...

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Podil в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Подил&oldid=12153702“.