Подюнско наречие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Подюнско наречие
Страна Австрия,
Словения
Регион Каринтия
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Южнославянски
...-Западни южнославянски
....→Словенски
Slovenian Dialects.svg

Подюнското наречие (на словенски: podjunsko narečje[1] или podjunščina[2]) е словенски диалект от Корошката диалектна група (Каринтийската). Говори се предимно в долината Яун[3] (на немски: Jauntal; на словенски: Podjuna) в Южна Австрия, както и в селищата Стройна и Либеличе в Северна Словения, на границата с Австрия. Говори се западно от линията Диекс (на словенски Диекше), Фьолкермаркт (Великовец), Еберндорф (Добърла вас), западно от Зитерсдорф (Житара вас) и северно от обирското наречие. Основните селища на носителите на диалекта са Грифен (Гребин), Кюнсдорф (Синча вас), Глобасниц (Глобасница), Блайбург (Плиберк) и Лавамюнд (Лабот).[4]

Фонологични и морфологични характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Подюнското наречие има музикално ударение и има акцентна ретракция от крайните циркумфлекси. В наречието отсъства словенската палатализация, частично са запазени праславянските носови глани, дълго ə > a, праславянско a > ɔ, ła > wa, фонемата /w/ е запазена, и šč > š. Типично за диалекта е добавянето на š- пред дейксис с t- (например štam вместо tam 'там'; известно като štekanje, щекане, на словенски). Диалектът се разпада на няколко говора, различаващи се основно от север на юг, но също така до някаква степен и от изток на запад.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Smole, Vera. Slovenska narečja. Enciklopedija Slovenije vol. 12. Ljubljana, Mladinska knjiga, 1998. с. 2.
  2. Rigler, Jakob. Razprave o slovenskem jeziku. Ljubljana, Slovenska matica, 1986. с. 177.
  3. Долината не е кръстена на река, а на древноримското селище Юена: Handbook for Travellers in Southern Germany, 10th edition. London, John Murray, 1867. с. 472.
  4. а б Toporišič, Jože. Enciklopedija slovenskega jezika. Ljubljana, Cankarjeva založba [Cankar Publishing House], 1992. ISBN 86-361-0756-3. с. 183.