Подялба на Македония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Разделянето на Македония на зони на влияние и по-късната Подялба на областта е геополитически план за разрешаването на Македонския въпрос от страна на Сърбия, Гърция и България, осъществен в 1913 година. На концептуално противоположна страна стои идеята за Автономия за Македония.

Още в 1885 година Деспот Баджович издава „Искрена реч Србо-Македонцима“, в която твърди:

...правилно би било Македония да се подели на три части. Тъй като северозападният дял на Македония е населен със славяни, които по народност са единствено сърби, южният дял на Македония е населен преобладаващо с гърци и принадлежи на гърците, а пък източната част на Македония е населена предимно със славяни, които по народност принадлежат към българите, или по-точно към българските славяни. Така в Македония имаме сърбомакедонци, българомакедонци и гъркомакедонци.[1]

Правителството на Стефан Стамболов предприема политика на приятелство с Османската империя, на базата на която да постигне мирни реформи в Македония и Одринско. През 1889 година той отклонява предложение на сръбския министър-председател Никола Пашич за подялба на Македония, а през 1891 година гръцко предложение за антиосманска коалиция със същата цел[2]. Междувременно, след като Фердинанд I става княз на България, се договоря подялба на Македония на две зони на влияние с Австро-Унгария, като най-западните части на областта се предвижда да преминат към империята, а останалото към България.[3] На 19 февруари 1897 година в София е подписана тайна спогодба между правителството на Константин Стоилов и представители на Сърбия, в която е отхвърлена идеята за поделяне на Македония на сфери на влияние. Предвижда се България и Сърбия да не си пречат, а да работят съвместно за постигане на националните, религиозните и училищните въпроси в областта. Същата година Сърбия поставя въпроса за назначаване на архимандрит Фирмилиан Скопски за патриаршески митрополит в Скопие[4]. Българското правителството на Стоян Данев подкрепя назначението на Фармилиан през май 1902 година срещу обещаната от Русия помощ за получаване на външен финансов заем и за подписване на двустранна военна конвенция между двете държави[5]. След 1903 година българските правителства изоставят временно тази идея, но тя заляга в основата на печално известния Българо-сръбски договор (1912)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Искрена реч Србо-Македонцима, Београд, 1885, стр. 6.
  2. Спасов, Людмил, Павлов, Пламен. Кратка история на България, ИК Родопи-Кърджали, 2005, стр.192.
  3. Гиза, Антони. Балканските държави и Македонския въпрос, Македонски Научен Институт ­ София, 2001, [1]
  4. Спасов, Людмил, Павлов, Пламен. Кратка история на България, ИК Родопи-Кърджали, 2005, стр. 197.
  5. Спасов, Людмил, Павлов, Пламен. Кратка история на България, ИК Родопи-Кърджали, 2005, стр.201
     Портал „Македония“         Портал „Македония