Поетическа волност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Поетическа волност означава отклонение от известно езиково или правописно правило, което се налага с цел спазване на ритъма или римата в поетична творба.[1] Поетическата волност може да се изразява и с отклонения в пунктуацията, например има поети, които не употребяват препинателни знаци или главни букви – на правилните места, или изобщо.

Примери[редактиране | редактиране на кода]

Вид отклонение Поетичен пример
Изпускане на гласна буква (евентуална замяна с апостроф или съгласна) с цел намаляне на броя срички в стиха и запазване на ритъма
  • Автор: Иван Вазов
  • Творба: „Линее нашто поколение“
  • Цитат:

Линее нашто поколенье
навред застой, убийствен мраз;
...
Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло –
какво ще да му завещайш?

Аз чувствам чрез него буйний пулс
на общия живот на естеството -
не той ли бие в моето сърце?
То не от туй ли страда тъй жестоко?
В страданьето е негова живот!
И само в него ази ще намеря
за нови чувства нови звукове -
изкуството чрез тях да обновя...

Добавяне на гласна буква с цел увеличаване на броя срички в стиха и запазване на ритъма

Аз чувствам чрез него буйний пулс
на общия живот на естеството -
не той ли бие в моето сърце?
То не от туй ли страда тъй жестоко?
В страданьето е негова живот!
И само в него ази ще намеря
за нови чувства нови звукове -
изкуството чрез тях да обновя...

Пренасяне на нов ред (стих) на сричка от последната дума от предидущия стих, което е неестествено за стихотворната реч, но е оправдано за нуждите на римата

Ромолят предвечни —
те води.
Колко са далече
бистрите звезди!

Употреба на главна буква в съществително нарицателно.

За него – Живота
направил бих всичко. —

Отклонения в пунктуацията

желанието ти да бъдеш с мен
желанието ми да бъда с теб
различните имена
на този великан с две тела
с две лица
които се гледат
с любов ли?

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георгиев, Л., Ницолов, Л., Джамбазки, Х., Спасов, С. Речник на литературните термини. Изд. "Народна просвета", София, 1963, стр. 335