Поземлен имот
Поземлен имот е част от земната повърхност, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост[1].
Поземлените имоти образуват територията на България, определена от държавните граници, без да се припокриват един с друг.
Държавните граници, границите на административно-териториалните единици (т.е. на областите и общините), землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение[2] са граници и на поземлени имоти.
Всеки поземлен имот получава в кадастъра идентификатор – уникален номер, чрез който имотът се посочва еднозначно за територията на страната. Структурата и съдържанието на идентификатора, както и условията и редът за ползването му са определени с наредба, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Член 24, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Според дотогавашното традиционно разбиране, поземлени са селскостопанските имоти.
- ↑ „Трайно предназначение на територия“ е постоянният ѝ статут, определен по реда на закон – §1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър. Например – статут урбанизирана територия по чл. 7 от Закона за устройство на територията.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Закон за кадастъра и имотния регистър (обн. ДВ, бр. 34 от 2000 г.)
- Закон за административно-териториалното устройство на Република България (обн. ДВ, бр. 63 от 1995 г.)