Българска социалистическа партия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Позитано 20)
Българска социалистическа партия
АбревиатураБСП
ПредседателКорнелия Нинова
Основател(и)Александър Лилов
Основана3 април 1990 г.
Предшествана отБългарска комунистическа партия
СедалищеСофия, ул. „Позитано“ 20
ВестникДума
ЧленовеПонижение 80 236 (2020)[1]
Младежка организацияБългарска социалистическа младеж Младежко обединение в БСП
Член наСоциалистически интернационал
Партия на европейските социалисти
Идеологиясоциалдемокрация [2]
Полит. позицияцентър-ляво
Лозунг„Разумните решения“
Група в ЕППрогресивен алианс на социалистите и демократите
Цветове  Червен
Народно събрание
23 / 240
Европарламент
5 / 17
Общини
72 / 265
Сайтbsp.bg
Знаме на партията
Българска социалистическа партия в Общомедия

Българската социалистическа партия (съкратено БСП) е лявоцентристка социалдемократическа[2] политическа партия в България.

Партията се формира след общопартиен референдум на 3 април 1990 г. Тя е прекият наследник на Българската комунистическа партия[3], учредена през 1919 г. БКП управлява България в продължение на 45 години (1944 – 1989) като водеща партия в ОФ, а по-късно във формална коалиция с БЗНС. Налага тоталитарен режим в страната след края на Втората световна война, когато тя попада в съветската зона на влияние, отделена от по-късната Желязна завеса по време на Студената война. Според някои анализатори от реформирана в края на 20. век тоталитарна партия, подкрепила впоследствие европейския и евроатлантическия път на развитие на България, след 2015 г. тя постепенно започва да се трансформира в партия с умерена антиевропейска и антинатовска насоченост с явен прокремълски уклон.[4][5][6]

БСП е член на Социалистическия интернационал от октомври 2003 г. и на Партията на европейските социалисти от 24 април 2004 г. В края на 2023 г. председателят на ПЕС заявява, че партията е готова да замрази членството на БСП, която обявява намерение да сформира широка коалиция с проруски и националистически партии.

Дейността ѝ се ръководи от:

  • 1990 – 2008 г.: Висш съвет начело с Председателство на ВС (с председател, заместник-председатели и членове);
  • от 2008 г.: Национален съвет начело с Изпълнително бюро на НС (с председател, заместник-председатели и членове).

Трансформация на БКП[редактиране | редактиране на кода]

След като в общопартиен референдум преди това мнозинството (86,71 % от участвалите) партийни членове изразяват своето съгласие, Българската комунистическа партия се преименува на Българска социалистическа партия на 3 април 1990 г.[7] В началото на 1990 г. БКП обявява желанието си да се реформира от партия на демократичния централизъм в партия на демократичния социализъм. Тя поема и политическата отговорност за управлението на страната през периода 1944 – 1989 г. В документите на БСП след това заляга ценностната триада: свобода, справедливост и солидарност, възприети от социалдемократическите партии и Социалистическия интернационал. А с новата програма на партията (1994 г.), тя се легитимира пред българското общество и пред света като нов тип социалистическа партия, като съвременна лява партия на обновяващия се демократичен социализъм. Кандидатства за членство и в Социалистическия интернационал и ПЕС.

Структура на БСП[редактиране | редактиране на кода]

Председатели на БСП

Най-високата длъжност в йерархията на БСП е председател на Висшия/Националния съвет. Заемана е от:

Име
(роден – починал)
Картина Мандат
1 Александър Лилов
(1933 – 2013)
3 април 1990 12 декември 1991
2 Жан Виденов
(1959 –)
12 декември 1991 21 декември 1996
3 Георги Първанов
(1957 –)
21 декември 1996 5 декември 2001
4 Сергей Станишев
(1966 –)
5 декември 2001 27 юли 2014
5 Михаил Миков
(1960 –)
27 юли 2014 8 май 2016
6 Корнелия Нинова
(1969 –)
8 май 2016 настояще

БСП в законодателната власт[редактиране | редактиране на кода]

След 1989 г. БСП участва на всички парламентарни избори в България и е парламентарно представена в VII велико народно събрание и след това в различни коалиции с други политически партии и движения последователно от XXXVI до XLV народно събрание.

Изборни победи[редактиране | редактиране на кода]

БСП или оглавявани от нея коалиции заемат първо място в изборите за VII велико народно събрание (1990) и XXXVII народно събрание (1994), когато формират самостоятелно правителство, както и тези за XL народно събрание (2005), но без да имат самостоятелно мнозинство.

На парламентарните избори през 2001 е част от Коалиция за България, която получава 48 от 240 места в Народното събрание. Избраният за президент през 2001 Георги Първанов е бивш председател на Висшия съвет. Като лидер на партията го наследява Сергей Станишев.

На парламентарните избори през 2005 също е част от Коалиция за България, като получава най-голям процент от гласовете – 30,95% или 82 от 240 места в Народното събрание. БСП първоначално се коалира с ДПС и се опитва да сформира правителство на малцинството, начело с председателя на БСП Сергей Станишев. НДСВ отказва да го подкрепи, защото държи министър-председател да остане Симеон Сакскобургготски. Станишев е одобрен от парламента за премиер, но съставът на кабинета е отхвърлен. След дълги преговори и с помощта на президента Георги Първанов се сформира широка тристранна коалиция с НДСВ и ДПС, по формулата за делене на властта (разпределение на заеманите длъжности) – 8:5:3, отразявайки броя на техните депутати. Министър-председател става Сергей Станишев.

В изборите за XLII народно събрание тя побеждава ГЕРБ и успява да състави коалиционно правителство с участието на ДПС и подкрепата на Атака.

Изборни поражения[редактиране | редактиране на кода]

В изборите за XXXVI народно събрание и XXXVIII народно събрание остава втора политическа сила, като остава съответно след СДС (в периода 1991 – 1994 г.) и ОДС (в периода 1997 – 2001 г.). На изборите за XXXIX народно събрание записва много лош резултат – трето място със 17,15% (48 депутати) след НДСВ и ОДС. В изборите за XLI народно събрание остава втора политическа сила след ГЕРБ. През 2014 г., на изборите за XLIII народно събрание губи втори път от ГЕРБ, остава на второ място с 15,4% (39 депутати) и записва най-слабия резултат в историята си по брой привлечени гласоподаватели на вотове за национален парламент – 505 527 души. На парламентарните избори от 2017 за трети път е втора след ГЕРБ с 27,20% от гласовете или 80 народни представители. Декларира, че остава в опозиция в рамките на XLIV ОНС.

Изборни резултати[редактиране | редактиране на кода]

Резултати на БСП от изборите 1990 – 2021 в реални гласове
Резултати на БСП от изборите 1990 – 2021 в проценти
Година Партиен лидер Гласове % Мандати в НС Позиция
1990 Александър Лилов 2 886 363 47,2%
211 / 400
1-ва
1991 Жан Виденов 1 836 050 33,14%
106 / 240
2-ра
1994 Жан Виденов 2 262 943 43,50%
125 / 240
1-ва
1997 Георги Първанов 939 308 22,07%
58 / 240
2-ра
2001 Георги Първанов 783 372 17,15%
48 / 240
3-та
2005 Сергей Станишев 1 129 196 30,95%
82 / 240
1-ва
2009 Сергей Станишев 747 849 17,70%
40 / 240
2-ра
2013 Сергей Станишев 942 541 26,60%
84 / 240
2-ра
2014 Михаил Миков 505 527 15,40%
39 / 240
2-ра
2017 Корнелия Нинова 955 490 27,20%
80 / 240
2-ра
2021 Корнелия Нинова 480 124 15,01%
43 / 240
3-та
2021 Корнелия Нинова 365 695 13,39%
36 / 240
3-та
2021 Корнелия Нинова 267 816 10,21%
26 / 240
4-та
2022 Корнелия Нинова 232 839 9,30%
25 / 240
5-та
2023 Корнелия Нинова 225 914 8,93%
23 / 240
5-та

Местни избори[редактиране | редактиране на кода]

2015

БСП печели мнозинство в общинските съвети на 41 общини [8] и не спечелва кметски пост в областните центрове. [9]

БСП в изпълнителната власт[редактиране | редактиране на кода]

БСП е съставяла правителства с министър-председатели Андрей Луканов, Жан Виденов, Сергей Станишев и Пламен Орешарски.

Самостоятелни правителства[редактиране | редактиране на кода]

БСП създава две самостоятелни правителства с министър-председател Андрей Луканов: първо (8 февруари – 22 септември 1990) и второ (22 септември – 20 декември 1990).

Коалиционни правителства[редактиране | редактиране на кода]

Правителството на Жан Виденов (26 януари 1995 – 12 февруари 1997) е на коалиция Демократична левица, която включва БСП, БЗНС „Александър Стамболийски“ и ПК Екогласност.

Правителството на Сергей Станишев (17 август 2005 – 27 юли 2009) е с мандата на ДПС и е подкрепено от БСП и НДСВ – така наречената Тройна коалиция.

Правителството на Пламен Орешарски (29 май 2013 – 6 август 2014) е с мандата на БСП, в коалиция с ДПС и с подкрепата (до 2014) на Атака.

Правителство на Кирил Петков (13 декември 2021 - 2 август 2022) е с мандата на ПП в коалиция между БСП, ДБ и ИТН. (така наречената Четворна коалиция)В него има четири министри от БСП, включително лидера на БСП - Корнелия Нинова. Отделно от това за министър на вътрешните работи е избран Бойко Рашков, някогашен член на БСП, човек близък по идеи до партията.

Дейци на БСП в правителства[редактиране | редактиране на кода]

Членове на БСП участват и в правителствата на:

Членове на БСП участват и в правителствата (без обвързаност с БСП) на:

БСП в президентството[редактиране | редактиране на кода]

Спечелили кандидати[редактиране | редактиране на кода]

Петър Младенов от БСП е първият председател (президент) на Републиката, избран (1990) по Конституцията на Народна република България (1971) от Народното събрание.

БСП е единствената партия, чийто кандидат за президент е преизбиран за втори мандат. На изборите през 2001 председателят на ВС на БСП Георги Първанов побеждава тогавашния президент Петър Стоянов. На изборите през 2006 Георги Първанов получава най-високият изборен резултат на избори след 1989 като побеждава лидера на партия „Атака“ Волен Сидеров и е преизбран за президент на Република България. През 2016 г. кандидатът за президент ген. Румен Радев с вицепрезидент Илияна Йотова е издигнат от инициативен комитет, в който влизат представители на БСП и печели убедително президентските избори на балотаж с Цецка Цачева от ГЕРБ. Радев и Йотова печелят втори мандат през 2021 година, отново като независими кандидати, подкрепяни и от БСП, като убедително побеждават на втори тур независимия кандидат Анастас Герджиков, подкрепян от ГЕРБ.

Загубили кандидати[редактиране | редактиране на кода]

На изборите през 1992 г. кандидатът на инициативен комитет Велко Вълканов и Румен Воденичаров остава втори след Желю Желев и Блага Димитрова (СДС).

На изборите през 1996 г. кандидатът на Заедно за България Иван Маразов и Ирина Бокова остава втори след Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев (ОДС).

На изборите през 2011 г. кандидатът на БСП Ивайло Калфин и Стефан Данаилов остава втори след Росен Плевнелиев и Маргарита Попова (ГЕРБ).

БСП в Европейския парламент[редактиране | редактиране на кода]

Гласуване по райони. Прави впечатление, че най-голяма подкрепа БСП получава от Северозападна България – най-бедния регион не само в България, а и в целия ЕС. Избори за Европейски парламент през 2007

От 2005 г. БСП разполага с шестима свои представители в Европейския парламент – първоначално наблюдатели, а от 1 януари 2007 г. – временни евродепутати. Те участват в групата на социалистите в Европейския парламент, които не са част от европейската Обединена левица и клонят към центъра по своето самоопределение.

За изборите за български представители в Европейския парламент, насрочени за 20 май 2007 г., БСП регистрира единна листа с някои по-малки организации, наречена Платформа Европейски социалисти (ПЕС). Начело на листата е Кристиан Вигенин. На изборите центристката ПЕС се класира втора след новообразуваната партия ГЕРБ, макар и само с около 5000 гласа по-малко, и получава пет места в Европейския парламент.

На Изборите за Европейски парламент през 2009 г. от 7 юни БСП губи за втори път от ГЕРБ и остава на второ място с 4 евродепутати.

На Изборите за Европейски парламент през 2014 г., проведени на 5 май, партията губи за трети път от ГЕРБ и остава на второ място с 4 евродепутати.

На Изборите за Европейски парламент през 2019 г., проведени на 26 май, партията губи за четвърти път от ГЕРБ и остава на второ място с 5 евродепутати.

Празници, чествани от БСП[редактиране | редактиране на кода]

За главен празник на партията се счита годишнината от основаването на БСДП. Всяка година, в края на юли или началото на август, в местността Историческа поляна, под връх Хаджи Димитър (който социалистите и до днес наричат Бузлуджа),[10] БСП традиционно организира Събор на левицата.[10][11]

БСП и симпатизантите ѝ отбелязват всяка година празника на труда на 1 май.

Съборът на левицата през 2019 г.

Известни политици от БСП[редактиране | редактиране на кода]

Президенти
Вицепрезиденти
Председатели на Народното събрание
Министър-председатели
Заместник министър-председатели

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вотът в БСП: Нинова печели втори мандат с 43 228 гласа, 7 914 социалисти подкрепят Добрев // Dnevnik, 13 септември 2020. Посетен на 25 септември 2020.
  2. а б Nordsieck, Wolfram. Bulgaria // parties-and-elections.eu, 2014. Посетен на 11 март 2015. (на английски)
  3. История на БСП
  4. Велислава Дърева: Нинова създаде паралелна БСП, доведе я до морална деградация и полуразпад. 06.03.2021, Factor.bg.
  5. Г. Ангелов: Корнелия Нинова и БСП: съществуват ли или са материализиран парадокс? 30.04.2022, Дойче Веле.
  6. Илиян Василев: Предстои ни много, много тежък катарзис, защото мъката, която ще идва от Украйна, ще бъде още по-жестока. 02 март 2022, ИА Фокус.
  7. „БСП вчера, днес, утре“ Архив на оригинала от 2020-09-21 в Wayback Machine., стр. 24, bspshumen.com
  8. 24 часа. Вижте кой доминира в общинските съвети // 24chasa.bg, 1 ноември 2015 г.
  9. БТВ новините. БСП не взе нито един кметски пост в областните центрове. // btvnovinite.bg, 2 ноември 2015 г.
  10. а б Корнелия Нинова пред 40 хиляди на Бузлуджа: Не се предаваме и не се продаваме, а продължаваме // Официален сайт на БСП, 27-07-2019. Посетен на 27-07-2019.
  11. Хиляди социалисти се събират под връх Бузлуджа // в. Стандарт. Посетен на 27-07-2019.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]