Българска социалистическа партия

Българска социалистическа партия
Абревиатура	БСП
Председател	Корнелия Нинова
Основател(и)	Александър Лилов
Основана	3 април 1990 г.
Предшествана от	Българска комунистическа партия
Седалище	София, ул. „Позитано“ 20
Вестник	Дума
Членове	80 236 (2020)
Младежка организация	Българска социалистическа младеж Младежко обединение в БСП
Член на	Социалистически интернационал Партия на европейските социалисти
Идеология	социалдемокрация
Полит. позиция	център-ляво
Лозунг	„Разумните решения“
Група в ЕП	Прогресивен алианс на социалистите и демократите
Цветове	Червен
Народно събрание	23 / 240
Европарламент	5 / 17
Общини	72 / 265
Сайт	bsp.bg
Знаме на партията
Българска социалистическа партия в Общомедия

Българската социалистическа партия (съкратено БСП) е лявоцентристка социалдемократическа политическа партия в България.

Партията се формира след общопартиен референдум на 3 април 1990 г. Тя е прекият наследник на Българската комунистическа партия, учредена през 1919 г. БКП управлява България в продължение на 45 години (1944 – 1989) като водеща партия в ОФ, а по-късно във формална коалиция с БЗНС. Налага тоталитарен режим в страната след края на Втората световна война, когато тя попада в съветската зона на влияние, отделена от по-късната Желязна завеса по време на Студената война. Според някои анализатори от реформирана в края на 20. век тоталитарна партия, подкрепила впоследствие европейския и евроатлантическия път на развитие на България, след 2015 г. тя постепенно започва да се трансформира в партия с умерена антиевропейска и антинатовска насоченост с явен прокремълски уклон.

БСП е член на Социалистическия интернационал от октомври 2003 г. и на Партията на европейските социалисти от 24 април 2004 г. В края на 2023 г. председателят на ПЕС заявява, че партията е готова да замрази членството на БСП, която обявява намерение да сформира широка коалиция с проруски и националистически партии.

Дейността ѝ се ръководи от:

• 1990 – 2008 г.: Висш съвет начело с Председателство на ВС (с председател, заместник-председатели и членове);
• от 2008 г.: Национален съвет начело с Изпълнително бюро на НС (с председател, заместник-председатели и членове).

Трансформация на БКП

След като в общопартиен референдум преди това мнозинството (86,71 % от участвалите) партийни членове изразяват своето съгласие, Българската комунистическа партия се преименува на Българска социалистическа партия на 3 април 1990 г. В началото на 1990 г. БКП обявява желанието си да се реформира от партия на демократичния централизъм в партия на демократичния социализъм. Тя поема и политическата отговорност за управлението на страната през периода 1944 – 1989 г. В документите на БСП след това заляга ценностната триада: свобода, справедливост и солидарност, възприети от социалдемократическите партии и Социалистическия интернационал. А с новата програма на партията (1994 г.), тя се легитимира пред българското общество и пред света като нов тип социалистическа партия, като съвременна лява партия на обновяващия се демократичен социализъм. Кандидатства за членство и в Социалистическия интернационал и ПЕС.

Структура на БСП

Председатели на БСП

Най-високата длъжност в йерархията на БСП е председател на Висшия/Националния съвет. Заемана е от:

№	Име (роден – починал)	Картина	Мандат
1	Александър Лилов (1933 – 2013)		3 април 1990	12 декември 1991
2	Жан Виденов (1959 –)		12 декември 1991	21 декември 1996
3	Георги Първанов (1957 –)		21 декември 1996	5 декември 2001
4	Сергей Станишев (1966 –)		5 декември 2001	27 юли 2014
5	Михаил Миков (1960 –)		27 юли 2014	8 май 2016
6	Корнелия Нинова (1969 –)		8 май 2016	настояще

БСП в законодателната власт

След 1989 г. БСП участва на всички парламентарни избори в България и е парламентарно представена в VII велико народно събрание и след това в различни коалиции с други политически партии и движения последователно от XXXVI до XLV народно събрание.

Изборни победи

БСП или оглавявани от нея коалиции заемат първо място в изборите за VII велико народно събрание (1990) и XXXVII народно събрание (1994), когато формират самостоятелно правителство, както и тези за XL народно събрание (2005), но без да имат самостоятелно мнозинство.

На парламентарните избори през 2001 е част от Коалиция за България, която получава 48 от 240 места в Народното събрание. Избраният за президент през 2001 Георги Първанов е бивш председател на Висшия съвет. Като лидер на партията го наследява Сергей Станишев.

На парламентарните избори през 2005 също е част от Коалиция за България, като получава най-голям процент от гласовете – 30,95% или 82 от 240 места в Народното събрание. БСП първоначално се коалира с ДПС и се опитва да сформира правителство на малцинството, начело с председателя на БСП Сергей Станишев. НДСВ отказва да го подкрепи, защото държи министър-председател да остане Симеон Сакскобургготски. Станишев е одобрен от парламента за премиер, но съставът на кабинета е отхвърлен. След дълги преговори и с помощта на президента Георги Първанов се сформира широка тристранна коалиция с НДСВ и ДПС, по формулата за делене на властта (разпределение на заеманите длъжности) – 8:5:3, отразявайки броя на техните депутати. Министър-председател става Сергей Станишев.

В изборите за XLII народно събрание тя побеждава ГЕРБ и успява да състави коалиционно правителство с участието на ДПС и подкрепата на Атака.

Изборни поражения

В изборите за XXXVI народно събрание и XXXVIII народно събрание остава втора политическа сила, като остава съответно след СДС (в периода 1991 – 1994 г.) и ОДС (в периода 1997 – 2001 г.). На изборите за XXXIX народно събрание записва много лош резултат – трето място със 17,15% (48 депутати) след НДСВ и ОДС. В изборите за XLI народно събрание остава втора политическа сила след ГЕРБ. През 2014 г., на изборите за XLIII народно събрание губи втори път от ГЕРБ, остава на второ място с 15,4% (39 депутати) и записва най-слабия резултат в историята си по брой привлечени гласоподаватели на вотове за национален парламент – 505 527 души. На парламентарните избори от 2017 за трети път е втора след ГЕРБ с 27,20% от гласовете или 80 народни представители. Декларира, че остава в опозиция в рамките на XLIV ОНС.

Изборни резултати

Резултати на БСП от изборите 1990 – 2021 в реални гласове

Резултати на БСП от изборите 1990 – 2021 в проценти

Година	Партиен лидер	Гласове	%	Мандати в НС	Позиция
1990	Александър Лилов	2 886 363	47,2%	211 / 400	1-ва
1991	Жан Виденов	1 836 050	33,14%	106 / 240	2-ра
1994	Жан Виденов	2 262 943	43,50%	125 / 240	1-ва
1997	Георги Първанов	939 308	22,07%	58 / 240	2-ра
2001	Георги Първанов	783 372	17,15%	48 / 240	3-та
2005	Сергей Станишев	1 129 196	30,95%	82 / 240	1-ва
2009	Сергей Станишев	747 849	17,70%	40 / 240	2-ра
2013	Сергей Станишев	942 541	26,60%	84 / 240	2-ра
2014	Михаил Миков	505 527	15,40%	39 / 240	2-ра
2017	Корнелия Нинова	955 490	27,20%	80 / 240	2-ра
2021	Корнелия Нинова	480 124	15,01%	43 / 240	3-та
2021	Корнелия Нинова	365 695	13,39%	36 / 240	3-та
2021	Корнелия Нинова	267 816	10,21%	26 / 240	4-та
2022	Корнелия Нинова	232 839	9,30%	25 / 240	5-та
2023	Корнелия Нинова	225 914	8,93%	23 / 240	5-та

Местни избори

2015

БСП печели мнозинство в общинските съвети на 41 общини и не спечелва кметски пост в областните центрове.

БСП в изпълнителната власт

БСП е съставяла правителства с министър-председатели Андрей Луканов, Жан Виденов, Сергей Станишев и Пламен Орешарски.

Самостоятелни правителства

БСП създава две самостоятелни правителства с министър-председател Андрей Луканов: първо (8 февруари – 22 септември 1990) и второ (22 септември – 20 декември 1990).

Коалиционни правителства

Правителството на Жан Виденов (26 януари 1995 – 12 февруари 1997) е на коалиция Демократична левица, която включва БСП, БЗНС „Александър Стамболийски“ и ПК Екогласност.

Правителството на Сергей Станишев (17 август 2005 – 27 юли 2009) е с мандата на ДПС и е подкрепено от БСП и НДСВ – така наречената Тройна коалиция.

Правителството на Пламен Орешарски (29 май 2013 – 6 август 2014) е с мандата на БСП, в коалиция с ДПС и с подкрепата (до 2014) на Атака.

Правителство на Кирил Петков (13 декември 2021 - 2 август 2022) е с мандата на ПП в коалиция между БСП, ДБ и ИТН. (така наречената Четворна коалиция)В него има четири министри от БСП, включително лидера на БСП - Корнелия Нинова. Отделно от това за министър на вътрешните работи е избран Бойко Рашков, някогашен член на БСП, човек близък по идеи до партията.

Дейци на БСП в правителства

Членове на БСП участват и в правителствата на:

• Димитър Попов (Правителство на Димитър Попов)
• Любен Беров (Правителство на Любен Беров)

Членове на БСП участват и в правителствата (без обвързаност с БСП) на:

• Симеон Сакскобургготски (Правителство на Симеон Сакскобургготски)

БСП в президентството

Спечелили кандидати

Петър Младенов от БСП е първият председател (президент) на Републиката, избран (1990) по Конституцията на Народна република България (1971) от Народното събрание.

БСП е единствената партия, чийто кандидат за президент е преизбиран за втори мандат. На изборите през 2001 председателят на ВС на БСП Георги Първанов побеждава тогавашния президент Петър Стоянов. На изборите през 2006 Георги Първанов получава най-високият изборен резултат на избори след 1989 като побеждава лидера на партия „Атака“ Волен Сидеров и е преизбран за президент на Република България. През 2016 г. кандидатът за президент ген. Румен Радев с вицепрезидент Илияна Йотова е издигнат от инициативен комитет, в който влизат представители на БСП и печели убедително президентските избори на балотаж с Цецка Цачева от ГЕРБ. Радев и Йотова печелят втори мандат през 2021 година, отново като независими кандидати, подкрепяни и от БСП, като убедително побеждават на втори тур независимия кандидат Анастас Герджиков, подкрепян от ГЕРБ.

Загубили кандидати

На изборите през 1992 г. кандидатът на инициативен комитет Велко Вълканов и Румен Воденичаров остава втори след Желю Желев и Блага Димитрова (СДС).

На изборите през 1996 г. кандидатът на Заедно за България Иван Маразов и Ирина Бокова остава втори след Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев (ОДС).

На изборите през 2011 г. кандидатът на БСП Ивайло Калфин и Стефан Данаилов остава втори след Росен Плевнелиев и Маргарита Попова (ГЕРБ).

БСП в Европейския парламент

Гласуване по райони. Прави впечатление, че най-голяма подкрепа БСП получава от Северозападна България – най-бедния регион не само в България, а и в целия ЕС. Избори за Европейски парламент през 2007

От 2005 г. БСП разполага с шестима свои представители в Европейския парламент – първоначално наблюдатели, а от 1 януари 2007 г. – временни евродепутати. Те участват в групата на социалистите в Европейския парламент, които не са част от европейската Обединена левица и клонят към центъра по своето самоопределение.

За изборите за български представители в Европейския парламент, насрочени за 20 май 2007 г., БСП регистрира единна листа с някои по-малки организации, наречена Платформа Европейски социалисти (ПЕС). Начело на листата е Кристиан Вигенин. На изборите центристката ПЕС се класира втора след новообразуваната партия ГЕРБ, макар и само с около 5000 гласа по-малко, и получава пет места в Европейския парламент.

На Изборите за Европейски парламент през 2009 г. от 7 юни БСП губи за втори път от ГЕРБ и остава на второ място с 4 евродепутати.

На Изборите за Европейски парламент през 2014 г., проведени на 5 май, партията губи за трети път от ГЕРБ и остава на второ място с 4 евродепутати.

На Изборите за Европейски парламент през 2019 г., проведени на 26 май, партията губи за четвърти път от ГЕРБ и остава на второ място с 5 евродепутати.

Празници, чествани от БСП

За главен празник на партията се счита годишнината от основаването на БСДП. Всяка година, в края на юли или началото на август, в местността Историческа поляна, под връх Хаджи Димитър (който социалистите и до днес наричат Бузлуджа), БСП традиционно организира Събор на левицата.

БСП и симпатизантите ѝ отбелязват всяка година празника на труда на 1 май.

Съборът на левицата през 2019 г.

Известни политици от БСП

Президенти

• Петър Младенов (1990)
• Георги Първанов (2002 – 2012)
• Румен Радев (2017 – )

Вицепрезиденти

• Ангел Марин (2002 – 2012)
• Илияна Йотова (2017 – )

Председатели на Народното събрание

• Благовест Сендов, XXXVII НС (1995 – 1997)
• Георги Пирински, XL НС (2005 – 2009)
• Михаил Миков, XLII НС (2013 – 2016)

Министър-председатели

• Андрей Луканов (1990)
• Жан Виденов (1995 – 1997)
• Сергей Станишев (2005 – 2009)
• Пламен Орешарски (2013 – 2014)

Заместник министър-председатели

• Александър Томов (1990 – 1991)
• Ивайло Калфин (2005 – 2009)
• Корнелия Нинова (2021 – 2022)

Вижте също

• Съюз на комунистите в България

Външни препратки

• Официален сайт