Позоваване на бройката

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

В теорията на аргументацията argumentum ad populum (на латински: „призив към хората“[1]) е грешен аргумент, който заключава, че дадено предложение трябва да е вярно, защото много или повечето хора смятат, че е вярно.

Другите наименования на заблудата включват заблуда на общото вярване или апел към (общо) вярване, апел към мнозинството, апел към масите, апел към популярност, аргумент от консенсус, авторитет на мнозина и други.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

„Argumentum ad populum“ (Позоваване на бройката) е вид неформална заблуда, специално заблуда от значение,[2] и е подобна на аргумент от властта (argumentum ad verecundiam). [3][4] Той използва призив към вярванията, вкусовете или ценностите на група хора, [5] заявявайки, че тъй като определено мнение или отношение се поддържа от мнозинството, това е правилно.[6]

Призивите за популярност са често срещани в търговската реклама, която представя продуктите като желани, тъй като те се използват от много хора или са свързани с популярни настроения [7] вместо да съобщават същността на самите продукти.

Обратният аргумент, че нещо непопулярно трябва да бъде опорочено, също е форма на тази заблуда. [8]

Заблудата е подобна по структура на някои други заблуди, които включват объркване между обосновката на дадено убеждение и широкото му приемане от дадена група хора. Когато аргументът използва призив на убежденията на група експерти, той приема формата на обжалване пред властта; ако призивът е за вярванията на група уважавани възрастни или членовете на нечия общност за дълго време, тогава той приема формата на обръщение към традицията. Това също е в основата на редица социални явления, включително комунално укрепване и ефект на бандата. Това също е в основата на редица социални явления, включително подсилване на общността и ефекта на бандата. Който извърши тази заблуда, може да предположи, че хората често анализират и редактират своите убеждения и поведения въз основа на мнението на мнозинството. Това често не е така. (Вижте съответствието). 

Стипендия[редактиране | редактиране на кода]

Философът Ървинг Копи дефинира argumentum ad populum (Позоваване на бройката) по различен начин от призива към самото обществено мнение [9] като опит да събуди „емоциите и ентусиазма на множеството“.[10]

Валидни / силни и невалидни / слаби употреби[редактиране | редактиране на кода]

Дъглас Н. Уолтън твърди, че апелирането към общественото мнение може да бъде логично валидно в някои случаи, например в политическия диалог.

Аргументът ad populum може да бъде убедителен (силен) аргумент в индуктивната логика. Например, анкета на значителна популация може да установи, че 100% предпочитат дадена марка продукт пред друга. След това може да се направи убедителен аргумент, че следващият човек, който ще бъде разгледан, също много вероятно ще предпочете тази марка (но не винаги на 100%, тъй като може да има изключения) и анкетата е сериозно доказателство за това твърдение.

За дедуктивни разсъждения като доказателство, например, да се каже, че анкетата доказва, че предпочитаната марка превъзхожда конкуренцията по своя състав или че всички предпочитат тази марка пред другата.

Език[редактиране | редактиране на кода]

Лингвистичните дескриптивисти твърдят, че правилната граматика, правопис и изрази се определят от говорещите езика, особено на езици, които нямат централен орган на управление. Според тази гледна точка, ако често се използва неправилен израз, той става правилен. За разлика от тях лингвистичните предписатели смятат, че неправилните изрази са неправилни, независимо от това колко хора ги използват.

Обрати[редактиране | редактиране на кода]

При някои обстоятелства човек може да твърди, че фактът, че хората Y вярват, че X е истина, означава, че X е фалшив. Този ред на мисли е тясно свързан с призива за заблуда, въпреки че се позовава на презрението на човек към общото население или нещо към общото население, за да го убеди, че повечето грешат по отношение на X. Това обръщане на ad populum прави същия логически недостатък като първоначалната заблуда, като се има предвид, че идеята „X е вярно“, по своята същност е отделна от идеята, че „Y-хората вярват на X“: „Y-хората вярват в X като истина, чисто защото хората Y вярват в нея, а не поради някакви допълнителни съображения Следователно X трябва да е фалшив. Докато хората Y могат да повярват, че X е истина по грешни причини, X все пак може да е вярно. Техните мотивации за вярване на X не влияят върху това дали X е вярно или невярно.

  • Y = повечето хора, дадено количество хора, хора от определена демографска група.
  • X = твърдение, което може да бъде вярно или невярно.

Примери:

  • „Ще бъдеш ли безмозъчен конформистки безпилотник, който пие мляко и вода като всички останали, или ще се събудиш и ще изпиеш моя продукт?“ [a]
  • „Всички харесват The Beatles и това вероятно означава, че те не са имали почти толкова талант, колкото < Х банда >, който не е просъществувала.“ [b]
  • „Днес германският народ се състои от поколението Аушвиц, като всеки човек на власт е виновен по някакъв начин. Как, по дяволите, можем да купим общоприетата пропаганда, че Съветският съюз е империалистичен и тоталитарен? Ясно е, че не трябва да бъде.“ [c]
  • „Всички обичат Актьор X. X трябва да е толкова талантлив, колкото отдадените и сериозни актьори, които не са толкова популярни като Y.“

Като цяло обратът обикновено върви: Повечето хора вярват, че и А и Б са истина. Б е невярно. По този начин A е невярно. Подобната заблуда на хронологичния снобизъм не трябва да се бърка с обръщането на ad populum. Хронологичният снобизъм е твърдението, че ако вярата както в X, така и в Y е била популярна в миналото и ако е доказано, че Y е невярна, тогава X също трябва да е невярна. Тази аргументация се основава на вярата в историческия прогрес, а не – както е обръщането на ad populum – на това дали X и / или Y в момента са популярни.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. See: „MTN DEW is a non-conformist brand that's all about taking life to the next level.“ PowerPoint Presentation
  2. These ideas are paraphrased from this presentation by authors Andrew Potter and Joseph Heath in which they state:
    • For example, everybody would love to listen to fabulous underground bands that nobody has ever head of before, but not all of us can do this. Once too many people find out about this great band, then they are no longer underground. And so we say that it's sold out or 'mainstream' or even 'co-opted by the system'. What has really happened is simply that too many people have started buying their albums so that listening to them no longer serves as a source of distinction. The real rebels therefore have to go off and find some new band to listen to that nobody else knows about in order to preserve this distinction and their sense of superiority over others.
  3. These ideas are paraphrased from the 'Baader Meinhof Gang' article at the True Crime Library, which states:
    • Gudrun Ensslin may have been wrong about many or most things, she was not speaking foolishly when she spoke of the middle-aged folk of her era as „the Auschwitz generation.“ Not all of them had been Nazis, of course, but a great many had supported Hitler. Many had been in the Hitler Youth and served in the armed forces, fighting Nazi wars of conquest. A minority had ineffectively resisted Nazism but, as a whole, it was a generation coping with an extraordinary burden of guilt and shame... many of the people who joined what would come to be known as the Baader-Meinhof Gang were motivated by an unconscious desire to prove to themselves that they would have risked their lives to defeat Nazism... West Germans well knew. Many of them had relatives in East Germany and were well aware that life under communism was regimented and puritanical at best and often monstrously oppressive.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Walton, Douglas N.. Appeal to Popular Opinion. The Pennsylvania State University Press, 1999. ISBN 0-271-01818-6. с. 61 – 62.
  2. Hitchcock, David. On Reasoning and Argument: Essays in Informal Logic and on Critical Thinking. Springer, 2017. ISBN 978-3-319-53561-6. с. 406.
  3. Epstein, Richard L., Rooney, Michael. Critical Thinking. 5th. Socorro, N.M., Advanced Reasoning Forum, 2017. ISBN 978-1-938421-32-7. с. 76.
  4. Engel, S. Morris. Fallacies and Pitfalls of Language: The Language Trap. New York, Dover Publications, 1994. ISBN 0-486-28274-0. с. 145 – 6.
  5. Van Vleet, Jacob E.. Informal Logical Fallacies: A Brief Guide. University Press of America, 2011. ISBN 978-0-7618-5432-6. с. 20.
  6. Woods, John. A History of the Fallacies in Western Logic. // Logic: A History of its Central Concepts. North-Holland, 2012. ISBN 978-0-08-093170-8. с. 561.
  7. Walton, Douglas N.. Appeals to emotion. // Informal Logic: A Handbook for Critical Argumentation. Cambridge University Press, 1989. ISBN 0-521-37032-9. с. 84.
  8. Govier, Trudy. A Practical Study of Argument. 7th. Cengage Learning, 2009. ISBN 978-0-495-60340-5. с. 162.
  9. Freeman, James B.. The Appeal to Popularity and Presumption by Common Knowledge. // Fallacies: Classical and Contemporary Readings. The Pennsylvania State University Press, 1995. ISBN 0-271-01416-4. с. 266.
  10. Walton, Douglas N.. Argumentum Ad Populum. // The Place of Emotion in Argument. The Pennsylvania State University Press, 1992. ISBN 0-271-00833-4. с. 66 – 7.

Допълнителна информация[редактиране | редактиране на кода]

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Argumentum ad populum“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.