Направо към съдържанието

Покрит мост (Ловеч)

(пренасочване от Покритият мост в Ловеч)
Покрит мост (Ловеч)
Мостът на архитект Христо Златев
Мостът на архитект Христо Златев
Основни данни
Предназначениепешеходен покрит мост
Пресичарека Осъм
Местоположение ЛовечБългария
Технически данни
Конструкциянепрекъсната греда
Материалстоманобетон
Обща дължина106 m
Брой отвори3
История
Построен1874 – 1876, 1926 – 1931, 1981 – 1982
ПроектантКолю Фичето (транспортен и пешеходен)
арх. Стефан Олеков и инж. Цветков (транспортен и пешеходен)
арх. Христо Златев и инж. А. Малеев (пешеходен)
Заменилпо-стар дървен мост
Експлоатация
СобственикОбщина Ловеч
Карта
43.1324° с. ш. 24.7165° и. д.
Местоположение в България
Покрит мост (Ловеч) в Общомедия

Покритият мост в Ловеч е покрит мост над река Осъм в Ловеч. Свързва новата част на града с Архитектурно-историческия резерват „Вароша“. Единственият по рода си на Балканския полуостров. В Европа съществуват множество подобни мостове – в Люцерн, Флоренция, Басано дел Грапа, Ерфурт, Бад-Зекинген, Страсбург, Бат и др. Покритият мост е официалният символ на Ловеч.

Покритият мост[редактиране | редактиране на кода]

Първото сведения за съществуването на покрит мост (транспортен и пешеходен) в Ловеч е на френския пътешественик Ами Буе от 1838 г.:

„Покрит и украсен с дюкянчета каменен мост“.

През 1871 г. Феликс Каниц при посещението си в град Ловеч записва:

„Мост...с прохладна сянка, която дава на минувачите и продавачите неговият надвиснал и клатещ се покрив“.

Местни документи и спомени показват, че тези мостове са отнесени от придошлата река. [1]

Мост на Колю Фичето[редактиране | редактиране на кода]

Mостът на Кольо Фичето

През 1874 – 1876 г. българският строител Никола Фичев (познат още като Уста Колю Фичето), построява прочутия покрит мост.[2] В строежа се включват много жители на Ловеч. Мостът е проектиран като транспортен и пешеходен. Поръчката е на Османската държава. Просъществува половин столетие и е изграден на 5 каменни устоя с височина 4.50 м и ширина 3.50 м (от пясъчник от близкото с. Радювене), изцяло от дърво, без метални части, като при сглобките са използвани дървени клинове. Дължината му е 84 м, височина 7 м, ширината 10 м (от които 5 м. пътно платно) и 6 отвора.[3] Горните части на каменните устои са украсени с патриотични скулптурни изображения на лъв, двуглав орел, женски торс, бича на поробителя и др. По идея на ловчанските занаятчии е изграден като покрит мост. Във вътрешността, от двете страни на улицата, са устроени 64 малки дюкянчета с размери 2.50/2,50 м. Мостът се осветява от газови фенери.

На 3 август 1925 г. мостът изгаря почти до основи.[4]

Мост на архитект Стефан Олеков[редактиране | редактиране на кода]

Мостът на архитект Стефан Олеков

На мястото на изгорелия мост през 1926 – 1931 г. е изграден нов железобетонен покрит мост по проект на архитект Стефан Олеков и инженер Цветков. Мостът е проектиран като транспортен и пешеходен. Разполага с два стълба, два устоя, 3 отвора и 40 дюкянчета. Между тях минава транспортен път с ширина 4.25 м, два тротоара по 0.80 м и две тераси с парапети за наблюдение. Покривът е от армирано стъкло и осигурява естествено осветление.

Мост на архитект Христо Златев[редактиране | редактиране на кода]

През 1981 – 1982 г., по проект на архитект Христо Златев и инженер А. Малеев, железобетонният мост е реконструиран като придобива днешния си вид – реплика, която напомня оригинала на Кольо Фичето (пешеходен)[5]. Строежът се извършва от бригадата на Иван Куцаров. Автомобилният път е заменен с пешеходна алея, около която са разположени 3 работилници, 9 магазинчета и две сладкарници[6]. Целият мост е топлоизолиран и е с изградено електроподово отопление. Всеки магазин е със собствен електромер. Днешната дължина на моста е 106 метра. Той е основна атракция за гостите на Ловеч, а магазинчетата в него предлагат всевъзможни сувенири, свързани с Ловеч и региона. Осветен е по Програма „Красива България“.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 3 – 4
  2. Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, С. 5
  3. Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 8 – 9
  4. Варненски новини – дигитално копие – 07/08/1925, No. 374, 1 с.
  5. Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 43
  6. Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л, 2007, с. 44

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия България в 7 тома, т.3 (И-Л), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1982 г., Ловешки покрит мост
  • Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 2 (М-Р). Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1987, Покритият мост в Ловеч, с. 406
  • Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, РИМ-Ловеч, Л., 2007
  • Еврев П., Отново за Покрития мост в Ловеч. в. „Народна култура“, бр. 32/7 август 1981