Покрит мост (Ловеч)
| Покрит мост (Ловеч) | |
 Мостът на архитект Христо Златев | |
| Основни данни | |
|---|---|
| Предназначение | пешеходен покрит мост |
| Пресича | река Осъм |
| Местоположение |  Ловеч, България |
| Технически данни | |
| Конструкция | непрекъсната греда |
| Материал | стоманобетон |
| Обща дължина | 106 m |
| Брой отвори | 3 |
| История | |
| Построен | 1874 – 1876, 1926 – 1931, 1981 – 1982 |
| Проектант | Колю Фичето (транспортен и пешеходен) арх. Стефан Олеков и инж. Цветков (транспортен и пешеходен) арх. Христо Златев и инж. А. Малеев (пешеходен) |
| Заменил | по-стар дървен мост |
| Експлоатация | |
| Собственик | Община Ловеч |
| Карта | |
  Местоположение в България | |
| Покрит мост (Ловеч) в Общомедия | |
Покритият мост в Ловеч е покрит мост над река Осъм в Ловеч. Свързва новата част на града с Архитектурно-историческия резерват „Вароша“. Единственият по рода си на Балканския полуостров. В Европа съществуват множество подобни мостове – в Люцерн, Флоренция, Басано дел Грапа, Ерфурт, Бад-Зекинген, Страсбург, Бат и др. Покритият мост е официалният символ на Ловеч.
Покритият мост[редактиране | редактиране на кода]
Първото сведения за съществуването на покрит мост (транспортен и пешеходен) в Ловеч е на френския пътешественик Ами Буе от 1838 г.:
„Покрит и украсен с дюкянчета каменен мост“.
През 1871 г. Феликс Каниц при посещението си в град Ловеч записва:
„Мост...с прохладна сянка, която дава на минувачите и продавачите неговият надвиснал и клатещ се покрив“.
Местни документи и спомени показват, че тези мостове са отнесени от придошлата река. [1]
Мост на Колю Фичето[редактиране | редактиране на кода]
През 1874 – 1876 г. българският строител Никола Фичев (познат още като Уста Колю Фичето), построява прочутия покрит мост.[2] В строежа се включват много жители на Ловеч. Мостът е проектиран като транспортен и пешеходен. Поръчката е на Османската държава. Просъществува половин столетие и е изграден на 5 каменни устоя с височина 4.50 м и ширина 3.50 м (от пясъчник от близкото с. Радювене), изцяло от дърво, без метални части, като при сглобките са използвани дървени клинове. Дължината му е 84 м, височина 7 м, ширината 10 м (от които 5 м. пътно платно) и 6 отвора.[3] Горните части на каменните устои са украсени с патриотични скулптурни изображения на лъв, двуглав орел, женски торс, бича на поробителя и др. По идея на ловчанските занаятчии е изграден като покрит мост. Във вътрешността, от двете страни на улицата, са устроени 64 малки дюкянчета с размери 2.50/2,50 м. Мостът се осветява от газови фенери.
На 3 август 1925 г. мостът изгаря почти до основи.[4]
Мост на архитект Стефан Олеков[редактиране | редактиране на кода]
На мястото на изгорелия мост през 1926 – 1931 г. е изграден нов железобетонен покрит мост по проект на архитект Стефан Олеков и инженер Цветков. Мостът е проектиран като транспортен и пешеходен. Разполага с два стълба, два устоя, 3 отвора и 40 дюкянчета. Между тях минава транспортен път с ширина 4.25 м, два тротоара по 0.80 м и две тераси с парапети за наблюдение. Покривът е от армирано стъкло и осигурява естествено осветление.
Мост на архитект Христо Златев[редактиране | редактиране на кода]
През 1981 – 1982 г., по проект на архитект Христо Златев и инженер А. Малеев, железобетонният мост е реконструиран като придобива днешния си вид – реплика, която напомня оригинала на Кольо Фичето (пешеходен)[5]. Строежът се извършва от бригадата на Иван Куцаров. Автомобилният път е заменен с пешеходна алея, около която са разположени 3 работилници, 9 магазинчета и две сладкарници[6]. Целият мост е топлоизолиран и е с изградено електроподово отопление. Всеки магазин е със собствен електромер. Днешната дължина на моста е 106 метра. Той е основна атракция за гостите на Ловеч, а магазинчетата в него предлагат всевъзможни сувенири, свързани с Ловеч и региона. Осветен е по Програма „Красива България“.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 3 – 4
- ↑ Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, С. 5
- ↑ Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 8 – 9
- ↑ Варненски новини – дигитално копие – 07/08/1925, No. 374, 1 с.
- ↑ Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 43
- ↑ Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л, 2007, с. 44
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Енциклопедия България в 7 тома, т.3 (И-Л), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1982 г., Ловешки покрит мост
- Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 2 (М-Р). Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1987, Покритият мост в Ловеч, с. 406
- Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, РИМ-Ловеч, Л., 2007
- Еврев П., Отново за Покрития мост в Ловеч. в. „Народна култура“, бр. 32/7 август 1981
