Покръстване на русите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Покръстването на русите“ (от Виктор Васнецов, 1896) в църквата „Свети Владимир“ в Киев

Покръстването на русите (на руски: Крещение Руси – Покръстване на Рус/русите) в християнската вяра се случва през Х век.

Общоприето е, че това се случва при управлението на княз Владимир I на Киевска Рус, като традиционно събитието се отнася до 988 г. След като князът се покръства, християнството става държавна религия на Киевска Рус и целия руски народ.

Предисторията на покръстването е започва много преди това. Ръкопис, известен като Йоакимовска летопис (Иоакимовская летопись), предава, че покръстителят на Киевска Рус княз Владимир приема християнството от българите. В ръкописа се разказва, че „българският цар Симеон Велики изпратил в Киевска Рус учени йереи (свещеници) и книги“. Вероятно тази мисия е осъществена или по времето на великия киевски княз Олег, с когото се предполага, че цар Симеон сключил някакъв военнополитически съюз, или при наследилия го негов син Игор I. Съпруга на Игор е Олга Киевска, първата християнка от управляващата династия Рюрик. По онова време княжески презвитер в Киевска Рус е Григорий, българин по народност. Олга не успява да утвърди християнството в Киевска Рус, но това се случва 30 години след нейната смърт.

Самата Йоакимовска летопис не се приема еднозначно от руски и световни изследователи. Тя е публикувана частично от руския историк Василий Татишчев в труда му „История Российская“ (1768), който считал, че неин автор е първият новгородски епископ Йоаким Корсунянин (Херсонски, 988 – 1030), съвременник на покръстването. Според по-късни изследвания е по-вероятно автор да е руският патриарх Йоаким (1621 – 1690)[1]. Ръкописът е препис в 3 тетрадки на писанието на Йоаким Корсунянин. Основава се на критическо използване на писания от други автори, събрани от Йоаким Корсунянин. Те са предадени на Татишчев от неговия роднина Мелхиседек Боршчов (на руски: Борщов) – архимандрит на Бизюковия манастир (Смоленска област), през май 1748 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. S. K. (Sergei Konstantinovich) Shambinago, “Ioakimovskaia letopis’.” Istoricheskie Zapiski (1947): 254-70; O. Tvorogov, “Ioakim.” In D. S. Likhachev, ed., Slovar’ knizhnikov i knizhnosti drevnei Rusi, 3 vols. in 5 pts. (Leningrad and St. Petersburg: Nauk, 1987-1993) vol. 1 (XI-pervaia polovina XIV vv.). (Leningrad: Nauk, 1987): 204-205

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]