Покушение срещу кан Крум

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Покушението срещу кан Крум е опит за убийство на българския владетел Крум в 813 година във византийската столица Константинопол, извършено по заповед от император Лъв V Арменец.

Победата в битката при Версиникия в 813 година позволява на Крум да достигне до Константинопол. Лъв V съобщава, че иска да преговаря за мир и Крум прави предложение за мирни преговори, но императорът организира покушение срещу българския хан. Византийските заговорници обаче не се справят с изпълнението на задачите си – ханът оцелява, като са ранени с2-ма негови придружители. Разярен, българският владетел опожарява и разрушава всички църкви и дворци в околностите на Константинопол.

История[редактиране | редактиране на кода]

Във византийския имперски двор настъпва криза след поражението, което българските войски нанасят на Византия в битката при Върбишкия проход на 26 юли 811 година – император Никифор I Геник е убит, синът му Ставракий е тежко ранен, царува само 3 месеца и абдикира, наследилият трона през октомври 811 година Михаил I Рангаве се задържа относително кратко време и императорската власт поема Лъв V Арменец през 813 година. След поражението и бягството на император Михаил I Рангаве и армията му, Крум продължава победоносно на юг. Оставя брат си с част от войската да обсажда Одрин и потегля към Константинопол с останалата войска. На 17 юли Крум се разполага пред стените на столицата, като вдига палатката си пред градските стени срещу Влахерните близо до Златния рог, където се намирала църквата „Свети Безсребреници“. Междувременно византийската армия се разбунтува и провъзгласява патриция Лъв Арменец за император на 11 юли 813 година. Патриарх Никифор I Константинополски успява да убеди Михаил I Рангаве да се отрече от престола, като му гарантира живота, и предотвратява гражданска война.

Пред Златните врати Крум извършва религиозни обреди според българския обичай. След това влиза в морето и се умива от всички страни. След като излиза, той поръсва с морска вода войниците си, които го поздравяват. След традиционния обред на измиване и очистване на греховете Крум забива копието си в Златните врати. Населението на византийската столица наблюдава всичко това от стените, „без някой да се осмели да му попречи или да пусне стрела против него“.

След това Крум прави предложение за мир. Лъв V не отхвърля предложението за мирни преговори и изпраща на Крум покана за среща и преговори на морския бряг, но без охрана и без оръжие. В същото време Лъв V разпорежда най-изкусни бойци да причакат българския кан, скрити в рибарски къщички близо до морето, да го нападнат от засада и да го убият.

На следващия ден, съгласно уговорката, Крум се спуска от лагера си към брега на Златния рог близо до градските стени. Той е придружен от своя логотет, от зетя си Константин Пацик (ромеец, избягал в България) и от неговия син. Българите идват на определеното място без оръжие и без да подозират никаква засада.

Пълномощниците на императора пристигат от столицата на кораб и слизат на брега. Крум слиза от коня и сяда на мястото за преговори, а коня си предава на Константиновия син да го държи оседлан. Когато почват преговорите, пълномощник на императора на име Хексавул дава условен знак с главата си. Щом забелязва знака, Крум скача от мястото си и извиква „Предателство!“ Заобиколен от придружаващите го, той се хвърля на коня си и се впуска да бяга.

В този момент ромейските бойци, изскочили от рибарските къщички, се спускат след българския владетел, за да го убият. Нападателите, пратени от император Лъв V, обсипват Крум със стрели и го раняват. Византийските войници и хората, които гледали от стените, започват да викат „Кръстът победи!“

Крум успява да се спаси и да избяга при войската си. Другите трима българи са хванати от ромейските убийци. Българският болярин е посечен на място, а Константин Пацик и синът му са задържани и жестоко измъчвани.

За отмъщение Круми срива цяла Одринска Тракия и се връща в столицата си, където започва подготовка за превземането на Константинопол.

Източници[редактиране | редактиране на кода]