Полет 2 на „Нортуест Ориент Еърлайнс“
| Полет 2 на „Нортуест Ориент Еърлайнс“ | |
.jpg) Останките на самолета | |
| Кратки данни | |
|---|---|
| Дата | 2 април 1956 г. |
| Място | Пюджет Саунд, Кинг, Вашингтон, САЩ |
| Причина | Грешка на екипажа, аварийно приземяване |
| Самолет тип | „Боинг 377-10-30 Стратокруизер“ |
| Авиокомпания | „Нортуест Ориент Еърлайнс“ |
| Регистрация | N74608 |
| Маршрут | Сиатъл – Портланд – Чикаго – Ню Йорк |
| Пътници | 32 |
| Екипаж | 6 |
| Загинали | 5 |
| Оцелели | 33 |
| Полет 2 на „Нортуест Ориент Еърлайнс“ в Общомедия | |
Полет 2 на „Нортуест Ориент Еърлайнс“ е редовен вътрешен пътнически полет от Сиатъл (Вашингтон) до Ню Йорк (Ню Йорк), с планирани междинни кацания в Портланд (Орегон) и Чикаго (Илинойс), Съединените американски щати, управляван от „Нортуест Ориент Еърлайнс“.[1] На 2 април 1956 г. екипажът на борда на самолета „Боинг 377-10-30 Стратокруизер“, който изпълнява полета,[2][3] решава да се върне на летището в Сиатъл малко след излитане, защото след прибиране на клапите на крилата машината започва силно да се люлее и отклонява от зададения курс. Ситуацията обаче се влошава и капитанът е принуден да приводни самолета в относително плитките и спокойно води на Пюджет Саунд.[4][5][6]
Въпреки че фюзелажът се наводнява, пътническата кабина остава цяла и всички на борда успяват да излязат безопасно, като повечето използват възглавниците на седалките си като импровизирани средства за плаване.[5][6][7] Малко след това самолет на военновъздушните сили се приводнява наблизо и спуска няколко надуваеми спасителни сала, но не всички пътници и екипаж успяват да стигнат до тях. Някои от хората остават в студената вода (с температура около 6 градуса по Целзий) в продължение на 30 минути, докато не са спасени от кораб на бреговата охрана, но четирима пътници умират, вероятно от хипотермия.[5][6][7]
Разследващи от Съвета за гражданска аеронавтика установяват, че основната причина за инцидента е грешка, допусната от бордния инженер Върнън Томсен, който въпреки нарежданията от страна на капитан Джийн Пол Джонсън да затвори клапите на крилата, всъщност ги оставя отворени. Така самолетът започва да губи подемна сила и става почти неуправляем, а капитанът не може да определи причината за случващото се на борда.[8]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ CAB 1956-11-14, с. 1.
- ↑ CAB 1956-11-14, с. 11.
- ↑ Monday 2 April 1956 // aviation-safety.net. Посетен на 19 ноември 2025. (на английски)
- ↑ CAB 1956-11-14, с. 1 и 2.
- ↑ а б в Associated Press. Plane carrying 37 crashes into Puget Sound; 4 dead // Spokane Daily Chronicle. Washington, 2 април 1956. p. 1. Посетен на 19 ноември 2025. (на английски)
- ↑ а б в Associated Press. Thirty-three safe as plane crashes in Puget Sound // Lewiston Morning Tribune. Idaho, 3 април 1956. Посетен на 19 ноември 2025. (на английски)
- ↑ а б CAB 1956-11-14, с. 3 – 7.
- ↑ CAB 1956-11-14, с. 7 и 8.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- CAB. Accident Investigation Report. CIVIL AERONAUTICS BOARD, 14 ноември 1956. Посетен на 19 ноември 2025. (на английски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Northwest Orient Airlines Flight 2 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
