Полет 472 на „Джапан Еър Лайнс“
| Полет 472 на „Джапан Еър Лайнс“ | |
_JP6862131.jpg) Самолетът, който участва в отвличането, сниман на международното летище „Хонолулу“ през 1969 г. | |
| Кратки данни | |
|---|---|
| Дата | 28 септември 1977 г. |
| Място | Международно летище „Дака“, Бангладеш |
| Причина | Отвличане |
| Самолет тип | „Дъглас DC-8-62“[1] |
| Авиокомпания | „Джапан Еър Лайнс“ |
| Регистрация | JA8033[2] |
| Маршрут | Париж – Мумбай – Токио |
| Пътници | 142 (включително 5 похитители) |
| Екипаж | 14 |
| Оцелели | 156 (всички) |
Полет 472 на „Джапан Еър Лайнс“ е пътнически полет от летище „Париж-Шарл дьо Гол“, Париж, Франция, до летище „Токио Ханеда“, Токио, Япония, през международното летище „Чатрапати Шиваджи“, Мумбай, Индия. На 28 септември 1977 г. самолетът „Дъглас DC-8-62“, който лети по маршрута,[1] е отвлечен от японската „червена армия“ със 156 души на борда. Малко след излитане от Бомбай петима въоръжени, водени от Осаму Маруока, отвличат самолета и нареждат да бъде откаран до Дака, Бангладеш. Там похитителите вземат пътниците и екипажа за заложници и поискват 6 милиона щатски долара и освобождаването на 9 задържани членове на японската „червена армия“.[3][4]
Началникът на въздушния щаб на ВВС на Бангладеш преговаря с похитителите от контролната кула.[5] На следващия ден са освободени петима заложници, включително американската актриса Карол Уелс[4] и бившия член на калифорнийския парламент Уолтър Дж. Карабиан.[6] На 1 октомври 1977 г. Япония приема исканията на похитителите и шестима от задържаните членове на японската „червена армия“ са освободени.[1]
Чартърен полет на „Джапан Еър Лайнс“ превозва парите и освободени затворници до Дака, където размяната се състои на 2 октомври. Похитителите освобождават 118 пътници и членове на екипажа. На 3 октомври отлитат за Кувейт и Дамаск, където освобождават още единадесет заложници. Самолетът е откаран в Алжир, където е задържан от властите и останалите заложници са освободени.[7]
Последици
[редактиране | редактиране на кода]Инцидентът контрастира между европейския и американския подход за отказ от преговори с терористи спрямо подхода на Япония за умилостивяване на терористи, ако е необходимо. Малко след инцидента Националната полицейска агенция на Япония създава специален щурмов екип за справяне с бъдещи терористични актове.[8] Няколко от терористите от японската „червена армия“, които участват в отвличането, все още не са задържани и текущото им местонахождение е неизвестно.[1]
Осаму Маруока, който ръководи и отвличането на самолета при полет 404 на „Джапан Еър Лайнс“ през 1973 г., успява да избяга и остава в неизвестност до 1987 г., когато е арестуван в Токио, след като влиза в Япония с фалшив паспорт. Осъден е на доживотна присъда, умира в затвора на 29 май 2011 г.[9] Друг от похитителите, Джун Нишикава, в крайна сметка се връща в Япония, арестуван е, и е осъден на доживотен затвор.[10]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 Schreiber 1996, с. 216.
- ↑ ＪＡ８０３３ ダッカ ハイジャック政府派遣特別機 添乗整備記録 // amy.hi-ho.ne.jp, 1978-10. Архивиран от оригинала на 5 март 2014. Посетен на 14 октомври 2024.
- ↑ Jasper, Indiana. Japan agrees to terrorists' demand to free nine prisoners // The Herald, 29 септември 1977. Посетен на 11 октомври 2024. (на английски)
- 1 2 Shariful Islam , Mohammad Jamil Khan. Japan still remembers his heroics // thedailystar.net, 8 май 2017. Посетен на 11 октомври 2024. (на английски)
- ↑ Former Bangladesh Air Force chief AG Mahmud to receive Japan Imperial Decoration // bdnews24.com, 1 май 2017. Посетен на 11 октомври 2024. (на английски)
- ↑ Pocatello, Idaho. Japan agrees to pay hijackers ransom // newspapers.com, 29 септември 1997. Посетен на 11 октомври 2024. (на английски)
- ↑ Schreiber 1996, с. 216 – 217.
- ↑ Itō 2004, с. 46 – 51.
- ↑ Infamous Red Army member dies in prison // abc.net.au, 30 май 2011. Посетен на 14 октомври 2024. (на английски)
- ↑ Kyodo News. Japanese Red Army member's life sentence to stand // The Japan Times, 15 септември 2011. p. 2. Архивиран от оригинала на 15 октомври 2012. Посетен на 14 октомври 2024. (на английски)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Schreiber, Mark. Shocking Crimes of Postwar Japan. Tuttle Publishing, 1996. ISBN 4-900737-34-8. (на английски)
- Itō, Kōichi. The truth of the Metropolitan Police Special unit. Dainihon-kaiga, 2004. ISBN 978-4499228657.
Допълнителна литература
[редактиране | редактиране на кода]- Wells, Carole HIJACKED: An Eyewitness Account of Evil (MotherBird Productions, 2018-09-14, ISBN 978-1732490901)
- Mahmud, A. G. "My Destiny" (Academic Press and Publishers Library 2013, ISBN 9840803018)
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Japan Air Lines Flight 472 (1977) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |