Направо към съдържанието

Полет 655 на „Иран Еър“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Полет 655 на „Иран Еър“
Останки от самолета, извадени от Ормузкия проток
Кратки данни
Дата3 юли 1988 г.
МястоОрмузкият проток, близо до Кешм, Иран
ПричинаСвален от ракета, изстреляна от крайцера „Винсенс“; причината за свалянето е спорна
Самолет типЕърбъс A300B2-203
АвиокомпанияИран Еър
Кодово имеIRANAIR 655
РегистрацияEP-IBU
МаршрутТехеран – Бандар Абас – Дубай
Пътници274
Екипаж16
Загинали290
Оцелели0
Полет 655 на „Иран Еър“ в Общомедия

Полет 655 на „Иран Еър“ е редовен международен пътнически полет от международното летище Мехрабад, Техеран, Иран, до международното летище Дубай, Дубай, Обединени арабски емирства, с планирано междинно кацане на международното летище Бандар Абас, Бандар Абас, Иран, управляван от „Иран Еър“.[1][2] На 3 юли 1988 г. самолетътЕърбъс A300B2-203“, който изпълнява полета,[3] е ударен от две ракети земя-въздух, изстреляни от „Винсенс“, военен кораб на ВМС на САЩ, докато лети за Дубай.[4] Самолетът експлодира и веднага се разпада на три части (пилотска кабина, централен фюзелаж с крилата и опашна секция) и се разбива в ирански териториални води в Ормузкия проток,[5] при което загиват всички 274 пътници и 16 членове на екипажа на борда на машината.[6][7]

Свалянето се случва по време на ирано-иракската война, която продължава близо осем години. „Винсенс“ навлиза в иранските териториални води,[8] след като един от хеликоптерите му е обект на предупредителен огън от ирански моторници,[9][10] действащи в рамките на иранските териториални граници.[10][11][12][13]

Според САЩ, екипажът на „Винсенс“ идентифицира самолета погрешно като „F-14 Томкет“, произведен в САЩ изтребител, част от иранската охрана,[14][15] въпреки че той предава граждански идентификационни кодове.[16] Според американските власти „Винсенс“ и други военни кораби многократно опитват да се свържат със самолета както на граждански, така и на военни честоти, но не получават отговор.[17] Иранското правителство твърди, че САЩ безразсъдно свалят самолета, нарушавайки международното право, след като многократно провокират иранските сили.[18] Някои анализатори обвиняват за това прекалено агресивното отношение на капитана на „Винсенс“, Уилям К. Роджърс III,[17][19][20][21] докато други се фокусират върху по-широко разпространени проблеми и недоразумения на борда.[22][23][24]

САЩ са критикувани за свалянето на „Еърбъса“, особено в първоначалната си реакция.[25][26] Въпреки че не се извинява официално,[27] американският президент Роналд Рейгън изпраща писмена дипломатическа нота до Иран, изразявайки дълбоко съжаление.[28] През 1996 г. двете правителства постигат споразумение в Международния съд, в което САЩ се съгласяват да платят 61,8 милиона щ. д. на семействата на жертвите.[29] Като част от споразумението САЩ не признават отговорност за инцидента.[28]

Това е едно от най-смъртоносните сваляния на самолети,[30][31][32] най-смъртоносният авиационен инцидент с участието на „Еърбъс A300“[33] и най-смъртоносният авиационен инцидент в историята на Иран.[34]

ГражданствоПътнициЕкипажВсичко
 Иран23816254
 Обединени арабски емирства13013
 Индия10010
 Пакистан606
 Югославия606
 Италия101
Всичко27416290[35]

На 26 февруари 1996 г. САЩ се съгласяват да изплатят на Иран компенсация в размер на 61,8 млн. долара за 248 жертви в инцидента по разчет от 300 хил. долара за всеки трудоспособен и 150 хил. за останалите, без стойността на сваления самолет, възлизаща на около 30 млн. долара. Съединените щати разглеждат паричната компенсация като доброволен акт, но отказват да признаят вина и да се извинят за инцидента.[36]

  1. ICAO 1988, с. 1.
  2. Sunday 3 July 1988 // aviation-safety.net. Посетен на 15 февруари 2026. (на английски)
  3. ICAO 1988, с. 3.
  4. Fogarty 1988, с. § II(6)(c)-II(6)(f).
  5. ICAO 1988, с. 2.
  6. ICAO 1988, с. 1 и 2.
  7. Strauss, Valerie. IRAN SAYS U.S. ACTION DELIBERATE, THREATENS UNSPECIFIED RETALIATION // washingtonpost.com, 4 юли 1988. Архивиран от оригинала на 11 август 2018. Посетен на 15 февруари 2026. (на английски)
  8. Islamic Republic of Iran 1990-07-24, с. § 4.65, 1.27.
  9. Farrokh 2011, с. 411.
  10. 1 2 Zatarain 2010, с. 299.
  11. Hodlin, Tim; Fenton, Norman. The Other Lockerbie // genome.ch.bbc.co.uk, 4 март 2000. Посетен на 16 февруари 2026. (на английски)
  12. ICAO 1988, с. 19.
  13. Fogarty 1988, с. 39.
  14. Zatarain 2010, с. 302 – 303.
  15. Fogarty 1988, с. § IV(E)(6).
  16. ICAO 1988, с. 15.
  17. 1 2 Evans, David. Vincennes: A Case Study // usni.org, 1993-08. Посетен на 16 февруари 2026. (на английски)
  18. Islamic Republic of Iran 1990-07-24, с. § 4.52 – 4.54, § 4.56.
  19. Barry, John; Charles, Roger 1991-07-13, с. 29.
  20. Gordon, Michael R. Cover-Up Denied in Downing Of Iranian Passenger Jet in '88 // nytimes.com, 22 юли 1992. p. Section A, Page 2. Архивиран от оригинала на 11 януари 2020. Посетен на 16 февруари 2026. (на английски)
  21. L.A. Times Archives. Officer Tells of Vincennes’ ‘Robo Cruiser’ Reputation // latimes.com, 1 септември 1989. Посетен на 16 февруари 2026. (на английски)
  22. Chomsky, Noam. Outrage // znetwork.org, 24 август 2014. Посетен на 16 февруари 2026. (на английски)
  23. Craig W. Fisher and Bruce R. Kingma. Criticality of data quality as exemplified in two disasters // sciencedirect.com, 2001-12. p. 109 - 116. Посетен на 16 февруари 2026. (на английски)
  24. Dan Craig, Dan Morales and Mike Oliver. USS Vincennes Incident (PDF) // ocw.mit.edu. Архивиран от оригинала на 2 юни 2013. Посетен на 16 февруари 2026. (на английски)
  25. Gordon, Michael R. U.S. Account of Downing of Iran Jet Criticized // en, 2 юли 1992. p. 7. Архивиран от оригинала на 11 януари 2020. Посетен на 16 февруари 2026. (на английски)
  26. Akbar Velayati, Ali. Provision verbatim record of 2818th meeting (PDF) // UN Security Council. New York, 15 юли 1988. p. 5 – 7. Посетен на 16 февруари 2026. (на английски)
  27. Molly Moore and Bill McAllister. REAGAN APOLOGIZED TO IRAN FOR DOWNING OF JETLINER // washingtonpost.com, 6 юли 1988. Архивиран от оригинала на 17 април 2019. Посетен на 16 февруари 2026. (на английски)
  28. 1 2 Farhang Rajaee, Farhang Rajāyī. The Iran-Iraq War: The Politics of Aggression. Florida, University Press, 1993. ISBN 0813011779. Посетен на 16 февруари 2026. (на английски)
  29. The Washington Post. U.S. AND IRAN SETTLE FINANCIAL CLAIMS // 23 февруари 1996. Архивиран от оригинала на 15 януари 2023. Посетен на 16 февруари 2026. (на английски)
  30. Reuters. Malaysia Airlines MH-17 shot down: Top 5 deadliest attacks on airliners // financialexpress.com, 18 юли 2014. Архивиран от оригинала на 11 септември 2014. Посетен на 16 февруари 2026. (на английски)
  31. CBC News. The deadliest cases of passenger planes shot down // cbc.ca, 17 юли 2014. Посетен на 16 февруари 2026. (на английски)
  32. McCarthy, Niall. The Worst Civilian Airliner Shootdowns In History // statista.com, 15 юни 2020. Посетен на 16 февруари 2026. (на английски)
  33. Airbus A300B2/B4/C4 // aviation-safety.net. Посетен на 16 февруари 2026. (на английски)
  34. Iran // aviation-safety.net. Посетен на 16 февруари 2026. (на английски)
  35. Islamic Republic of Iran. Memorial of the Islamic Republic of Iran in the Case Concerning the Aerial Incident of 3 July 1988 (Islamic Republic of Iran v. United States of America) Архив на оригинала от 2013-07-17 в Wayback Machine.. p. 15. 24 July 1990.((en))
  36. Time Архив на оригинала от 2013-05-17 в Wayback Machine. ((en))
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Iran Air Flight 655 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.