Полет 66 на „Ийстърн Еър Лайнс“
| Полет 66 на „Ийстърн Еър Лайнс“ | |
Изглед от мястото на катастрофата. | |
| Кратки данни | |
|---|---|
| Дата | 24 юни 1975 г. |
| Място | Международно летище „Джон Ф. Кенеди“, Ню Йорк, Ню Йорк, САЩ |
| Причина | Катастрофа при заход в резултат на срязване на вятъра, предизвикано от микровзрив[1][Б 1] |
| Самолет тип | „Боинг 727-225“ |
| Авиокомпания | „Ийстърн Еър Лайнс“ |
| Регистрация | N8845E |
| Маршрут | Ню Орлиънс – Ню Йорк |
| Пътници | 116 |
| Екипаж | 8 |
| Загинали | 113 |
| Оцелели | 11 |
| Полет 66 на „Ийстърн Еър Лайнс“ в Общомедия | |
Полет 66 на „Ийстърн Еър Лайнс“ е редовен вътрешен полет от международното летище „Ню Орлиънс“, Ню Орлиънс, Луизиана, до международното летище „Джон Ф. Кенеди“, Ню Йорк, Ню Йорк, Съединените американски щати, управляван от „Ийстърн Еър Лайнс“.[3] На 24 юни 1975 г. самолетът „Боинг 727-225“, който изпълнява полета, се разбива и избухва в пламъци, докато се приближава към международното летище „Джон Ф. Кенеди“.[4] В инцидента умират 113 от 124 души на борда.[Б 2] Метеорологичните условия на летището са влошени, преобладава гръмотевична буря,[4] а контролерът съобщава за „много слаб дъжд и мъгла“ и нулева видимост.[7] Това е най-смъртоносният инцидент с един самолет в историята на страната до този момент и остава такъв до катастрофата на самолета при полет 191 на „Американ Еърлайнс“ през 1979 г.[8][9][10]
Разследването установява, че капитанът е наясно с информацията за силно срязване на вятъра по траекторията на последния заход, но въпреки това решава да продължи.[1] В окончателния си доклад Националният съвет за безопасност на транспорта определя, че катастрофата е причинена от срязване на вятъра, след микровзрив, но неуспехът на летището и екипажа на полета да разпознаят опасността в неблагоприятните условия, също допринасят за катастрофата. Въпреки това неблагоприятните ветрове може да са твърде силни за успешен заход и кацане дори ако се разчита на показанията на полетните инструменти.[11]
Инцидентът довежда до разработването на система за предупреждение за срязване на вятъра на ниско ниво от Федералната авиационна администрация през 1976 г., която е инсталирана на 110 летища между 1977 г. и 1987 г.[12] Концепцията за микровзрив все още не е разбрана, когато става този инцидент и по-късно започват прочувания по темата.[13] Метеорологът Тед Фуджита нарича това явление „избухващи клетки“ и установява, че самолет може да бъде „сериозно засегнат“ от „избухване на въздушно течение“.[13] Теорията му обаче не е приета веднага. Въпреки това катастрофите при полет 759 на „Пан Ам“ през 1982 г. и полет 191 на „Делта Еър Лайнс“ през 1985 г. карат авиационната общност да преоцени и приеме теорията на Фуджита и започва да изследва сериозно системите за откриване и избягване такива явления.[14]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Списък на самолетни катастрофи
- Полет 191 на „Делта Еър Лайнс“
- Полет 1016 на „Ю Ес Еър“
- Полет 2431 на „Аеромексико Кънект“
- Полет 759 на „Пан Ам“
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Срязването на вятъра се определя като промяна на посоката и/или скоростта на вятъра по вертикално или хоризонтално разстояние. Значително е, когато причинява промени в насрещния или опашния вятър на въздухоплавателното средство, така че то внезапно да бъде изместено от планираната траектория на полета. Това налага значително контролно действие, за да се коригира траекторията.[2]
- ↑ Въпреки че окончателният доклад изброява само 112 „смъртоносни“ наранявания, общо 113 души загиват в резултат на катастрофата. Един смъртен случай, пътник, който първоначално оцелява, но умира 9 дни по-късно, е официално записан като „нефатално“ нараняване. Окончателният доклад обяснява, че по това време 49 CFR 830.2 определя „фатално нараняване“ като нараняване, което води до смърт в рамките на 7 дни след злополука.[5] В съответствие с регламента този пътник е сред 12-те „нефатални“ наранявания.[6] Оттогава регламентът е преразгледан и от февруари 2016 г. всяко нараняване, което води до смърт в рамките на 30 дни, вече се счита за „смъртоносно нараняване“.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б NTSB 1976-03-12, с. 3.
- ↑ HAZARDOUS WEATHER PHENOMENA Wind Shear // Aviation Weather Services. bom.gov.au. Посетен на 18 декември 2024. (на английски)
- ↑ NTSB 1976-03-12, с. 1.
- ↑ а б Eastern Airlines jet crashes at Kennedy Airport during a thunderstorm killing more than 100 people in 1975 // nydailynews.com, 23 юни 2015. Архивиран от оригинала на 10 февруари 2016. Посетен на 18 декември 2024. (на английски)
- ↑ а б § 830.2 Definitions. // ecfr.gov. Посетен на 18 декември 2024. (на английски)
- ↑ NTSB 1976-03-12, с. 6.
- ↑ NTSB 1976-03-12, с. 2.
- ↑ Wilson, Marc. 270 killed in Chicago crash, worst in U.S. history // Eugene Register-Guard. (Oregon). Associated Press, 26 май 1979. p. 1A. Посетен на 18 декември 2024. (на английски)
- ↑ SIMON, ROGER. Worst U.S. plane crash kills 271 // UPI. Pittsburgh Press, 26 май 1979. p. A1. Посетен на 18 декември 2024. (на английски)
- ↑ ROBERTS, CHARLES. Tape offers no clue in jet crash // Associated Press, 27 май 1979. p. 2A. Посетен на 18 декември 2024. (на английски)
- ↑ NTSB 1976-03-12, с. 39.
- ↑ Darin R. Meyer, Mark A. Isaminger, and Erik A. Proseus. STUDY OF NETWORK EXPANSION LLWAS (LLWAS-NE) FAULT IDENTIFICATION AND SYSTEM WARNING OPTIMIZATION THROUGH JOINT USE OF LLWAS-NE AND TDWR DATA (PDF) // ll.mit.edu, 10 януари 1999. Архивиран от оригинала на 12 септември 2006. Посетен на 18 декември 2024. (на английски)
- ↑ а б Fujita 2013-09-03, с. 1.
- ↑ Eastern Airlines Flight 66, N8845E // faa.gov. Посетен на 18 декември 2024. (на английски)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- NTSB. Eastern Airlines, Inc. Boeing 727-225, N8845E, John F. Kennedy International Airport, Jamaica, New York, June 24, 1975. National Transportation Safety Board, 12 март 1976. Посетен на 18 декември 2024. (на английски)
- Fujita, Ted. Spearhead echo and downburst near the approach end of a John F. Kennedy Airport runway, New York City. Chicago Univ. Chicago, IL, United States, Work of the US Gov. Public Use Permitted, 3 септември 2013. Посетен на 18 декември 2024. (на английски)
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eastern Air Lines Flight 66 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
- Авиационни произшествия и инциденти в САЩ
- Авиационни произшествия и инциденти през 1975 г.
- Произшествия и инциденти на „Ийстърн Еър Лайнс“
- Произшествия и инциденти на самолети, причинени от микроизбухвания
- Произшествия и инциденти на самолети, причинени от турболенция
- Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 727“
- 1975 година в САЩ