Политика на опожарената земя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Политика на „опожарената земя“ е тактика, използвана по време на война, при която на вражеската войска се оставя само земя лишена от продоволствия (храна и фураж), жилища, техника, работна ръка и др., които могат да улеснят действията на агресора (неговата инвазия или отстъпление).

Военни примери[редактиране | редактиране на кода]

Във военната история, политика на „опожарената земя“ е прилагана многократно. Популярни примери са:

  • 217 г. пр.н.е. – Римският пълководец Фабий Максим унищожил всичко, което би могло да е полезно за противника му Ханибал, а именно „източници на храна, ферми и добри хора“.[1][неблагонадежден източник]
  • 1812 г. – Наполеон бива допуснат да навлезе в Москва, единствено за да бъде отблъснат с голям пожар – тактически ход, който 10 висши руски пълководци вземат в подмосковското село Фили на 13 септември 1812 г. Наполеон влиза в празен град, но огънят помрачава успеха му и той е принуден да се премести от Кремъл. „Какъв ужасен случай! Какви хора! Това са варвари, скити!“, казва Наполеон. Тогавашна Москва е построена от дърво и пожарът унищожава около 3/4 от града.
  • 1829 г. – В началото на настъплението на руските войски, по време на Руско-турската война 1828 – 1829 г., турските власти изселват почти всички жители на Североизточна България с добитъка и имуществото им. Турската армия и башибозук прилага тактиката на „опожарената земя“.[2][3]
  • 1912, октомври – По време на Балканската война, при отстъпването си в Кърджалийско, османската армия извършва тактиката на опожарената земя като противодействие на Хасковския отряд. Българските войски настъпват бързо, като разчитат и на местни ресурси за храна, впрегатен добитък и т.н. Но османската армия опожарява цели села в Източните Родопи, заедно с хамбари и плевници с фураж, като не оставят къщи, храна и добитък.[4][5]
  • 1940 г. – Политика на трите „всичко“ се практикува от Япония в Северен Китай по време на Втората световна война[6]
  • 1941 – 45 г. – През Втората световна война и руснаци[7][8] и немци унищожават промишлената структура на земи, предстоящи на овладяване от противника.
  • 2018 г. – Санкциите на САЩ срещу Русия се разглеждат като съвременна форма на тактиката на опожарената земя. „Удар срещу държавните банки, които доминират във финансовия сектор на Русия,... ще е тактика на опожарената земя“ – Алексис Родзянко, президент на Американската търговска палата в Русия.[9]

Завръщане на противника по същия път[редактиране | редактиране на кода]

Като допълнение на тактиката е и постоянния и последователен опит противниковите войски да се принудят да се върнат по пътя, по който са пристигнали, и съответно да не могат да намерят никаква храна, защото вече са я секвестирали и изконсумирали.[10] Примери:

  • Претърпявайки неуспех при опитите да сключи мир с Русия, на 7 октомври 1812 г. Наполеон се изтегля от Москва. Опитва се да достигне Смоленск по южния път през Калуга, където има запаси от продоволствие и фураж, но на 12 октомври в сражение край Малоярославец е спрян от Кутузов и му се налага да отстъпи по разорения Смоленски път.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]