Политическа криза в България (1996 – 1997)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Политическата криза в България (Януарските събития) от 1996-1997 г. обхваща периода на проведеното масово протестно шествие в София, което прераства в размирици и щурм на сградата на Народното събрание.

Причини[редактиране | редактиране на кода]

В периода януари – началото на февруари, 1997 г. България изпада в дълбока политическа и финансова криза. Големите градове са обхванати от протести, блокирани са пътища и улици, страната изпада в хаос. В началото на февруари България е изправена пред хиперинфлация, след като за по-малко от два месеца цената на един щатски долар от 500 достига до 3000 лв. За периода от април до октомври фалират 15 банки. Унищожени са спестяванията на огромното мнозинство от българите, но са стопени дълговете на т. нар. кредитни милионери, взели пари от банките, без да имат намерение да ги връщат. На 10 януари 1996 Народното събрание отхвърля втория вот на недоверие срещу кабинета „Виденов“, при което напрежението нараства. СДС организират множество протести срещу Виденов и настояват за оставката на министър-председателя. В началото на 1997 страната изпада в хаос. България е скована от стачки на работници, организирани от Съюза на демократичните сили и Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“ организират Втора национална стачка (първата е през 1990 г. срещу правителството на Андрей Луканов). Пътищата са блокирани, работниците отказват да работят, инфлацията расте с дни, а зърното е на привършване, с което започва недостиг на хранителни продукти. За около един месец цената долара спрямо лева скача на 3000 лв, а инфлацията вече е 300%. Средната заплата пада до стойност, равняваща се на 5 $.

Изостряне на политическата криза[редактиране | редактиране на кода]

Оставка на правителството на Жан Виденов[редактиране | редактиране на кода]

Вследствие на изострената хиперинфлация на извънреден конгрес на 21 декември 1996 г. Жан Виденов подава оставка като председател на Висшият съвет на БСП и декларира че подава оставка и като министър-председател както и цялото правителство. За Председател на Висшият съвет на БСП конгреса избира Георги Първанов – дотогава зам. председател на Висшият съвет на БСП. Коалиционните партньори на БСП БЗНС “Александър Стамболийски“ и ПК “Екогласност“ също дават съгласието си за тези промени. На 28 декември 1996 г. 37-ото Народно събрание гласува оставката на правителството на Жан Виденов и според Конституцията от 1991 г. то продължава да изпълнява функциите си до избора на ново правителство.

Щурм на Народното събрание[редактиране | редактиране на кода]

В София се организира голям митинг на разгневени граждани. Пред сградата на Народното събрание протестиращите нападат с камъни министъра на вътрешните работи Николай Добрев, който влиза в сградата на парламента с цел консултации, а самият Добрев е пазен от полицейски щитове, като в охраната му се включва и Директорът на СДВР полковник [notes 1] Красимир Петров. Протестиращите се струпват пред Народното събрание с иск БСП и коалиционните и партньори БЗНС „Александър Стамболийски“ и ПК "Екогласност" да се откажат от властта. На 10 януари 1997 г. действащият министър-председател Жан Виденов събира правителството си на извънредно заседание с цел да вземе мерки срещу безредиците. Напрежението ескалира и пред НС се събира огромна тълпа, която започва да става неконтролируема. Хората започват да нахлуват в сградата, но новоизбраният президент Петър Стоянов, който все още не е встъпил в длъжност, успява временно да ги успокои. В крайна сметка обаче голяма тълпа протестиращи нахлува в Народното събрание. Опитът на полицията да ги спре се оказва неуспешен и голяма тълпа хора нахлува в сградата. Депутатите са евакуирани, а часове по-късно в ранните часове на нощта полицията отблъсква протестиращите.

Последици и последвали избори[редактиране | редактиране на кода]

БСП и коалиционните ѝ партньори БЗНС „Александър Стамболийски“ и ПК "Екогласност" номинират и предлагат да се състави второ нейно правителство начело с дотогавашния министър на вътрешните работи и зам. председател на Висшият съвет на БСП Николай Добрев и с участието на дотогавашните представители на левия земеделски съюз и еколозите в правителството – вицепремиера Светослав Шиваров и министъра на околната среда Георги Георгиев. След като не успяват да убедят протестиращите да спрат протестите, Георги Първанов и Николай Добрев връщат мандата на президента Стоянов. Назначено е служебно правителство начело със Стефан Софиянски. На последвалите парламентарни избори на 19 април абсолютно мнозинство с 52,26 % и 137 депутатски мандата (от общо 240) печелят Обединените демократични сили (Съюз на демократичните сили, Демократическа партия, Български земеделски народен съюз (БЗНС), Българска социалдемократическа партия (БСДП)). Втора остава Демократичната левица (Българска социалистическа партия (БСП) и „ПК Екогласност“) с 22,07 % и 58 мандата. На трето място е Обединението за национално спасение (БЗНС-Никола Петков, Движение за права и свободи, Зелена партия, Партия на демократическия център, Нов избор, Федерация Царство България) със 7,6 % и 19 мандата, а на четвърто – Евролевицата с 5,5 % и 14 мандата. Последна от парламентарните партии е Български бизнес блок (БББ) – с 4,93 % и 12 мандата.

На 21 май 1997 г. 38 Народно събрание одобрява новия кабинет, оглавен от лидера на Съюза на демократичните сили (СДС) Иван Костов.

На 1 юли 1997 г. в действие влиза Закон за валутния борд (приет от 37 Народно събрание), който фиксира българския лев към германската марка в съотношение 1 марка = 1000 неденоминирани лева.

Хронология на събитията[редактиране | редактиране на кода]

  • В периода 21–23 декември 1996 г. Българската социалистическа партия (БСП) провежда извънреден – XLIV конгрес. Още в началото Жан Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател и като председател на партията. Причина за оставката е дълбоката криза, в която страната изпада вследствие на двугодишното управление на правителство, ръководено от него. Делегатите на конгреса избират за нов председател на Българската социалистическа партия дотогавашният ѝ заместник-председател Георги Първанов.
  • На 28 декември 1996 г. на извънредно заседание XXXVII Народно събрание приема оставката на правителството на Жан Виденов.
  • На 3 януари 1997 г. парламентът, в който мнозинство има Българската социалистическа партия, отлага гласуването на предложената от Съюза на демократичните сили (СДС) "Декларация за национално спасение" от "националната катастрофа".
  • На 8 януари 1997 г. парламентарната група на Демократичната левица номинира за премиер в оставащия двегодишен парламентарен мандат Николай Добрев – министър на вътрешните работи в кабинета в оставка на Жан Виденов.
  • На 10 януари 1997 г. президентът д-р Желю Желев (чийто мандат изтича на 21 януари 1997 г.) отказва да даде на Българската социалистическа партия (БСП) мандат за съставяне на ново правителство, макар че е задължен по Конституция. Опозицията обявява начало на национална политическа стачка, призовава към гражданско неподчинение и организира протестно шествие срещу Народното събрание. То завършва с обкръжаване на сградата и с опит за погром и палеж. Полицията и вътрешни войски се намесват и със сила привечер разпръскват и преследват демонстрантите. Десетки са ранени.
  • На 28 януари 1997 г. президентът Петър Стоянов (встъпил в длъжност на 22 януари същата година) връчва на Българската социалистическа партия (БСП) мандат за съставяне на правителство, което съгласно Конституцията на Република България той е задължен да направи.
  • На 4 февруари 1997 г. БСП връща мандата за съставяне на правителство. Водеща роля за постигането на компромиса от страна на БСП има Николай Добрев. Политическите сили подписват споразумение за провеждане на предсрочни парламентарни избори през април 1997 г. и за запазване на социалния мир.
  • На 12 февруари 1997 г. президентът Петър Стоянов назначава служебно правителство, оглавено от кмета на София Стефан Софиянски, разпуска XXXVII Народно събрание и обявява предсрочни парламентарни избори на 19 април същата година. Първото решение на служебния кабинет на Стефан Софиянски е за въвеждане на валутен борд в България.

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • В своеобразен химн на протестите се превръща песента на Бийтълс „Let It Be“ („Нека да бъде“), която националните медии пускат вместо програмите си или наред с тях.[1]
  • По време на бденията се палят свещи, на правещите кордон полицаи се подават (червени) карамфили.[2]

Тези символи се използват и при протести по-късно през годините.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Let it Be навърши 40 години. // в. „Дневник. 2010-05-08. Посетен на 2011-02-04. Хитът на българските протести от първото десетилетие на демокрацията...
  2. Дупница първа каза „не“. // в. „Демокрация“. 2001-02-05. Посетен на 2011-02-04. Момичета подаряват на полицаите карамфили – описва про-опозиционният вестник третия ден на неподчинение в този град – 31.01.1997 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. тогава служителите на МВР имат все още военни звания