Полихлорирани бифенили

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Полихлорираните бифенили (на английски: Polychlorinated biphenyl; акроним: PCB) са органични съединения, които имат 1 до 10 атома хлор, прикрепен към бифенил (молекула, съставена от два бензолни пръстена). При химическо изписване формулата на ПХБ е C 12 Н 10-x Cl x .

Различни видове ПХБ съединения са били широко използвани в много приложения в миналото, особено като изолатори в трансформатори, кондензатори и охлаждащи течности, а в Съединените щати също за изолация и охлаждане на дросели за работа с флуоресцентни крушки.[1][2][3] Поради токсичността на ПХБ и класифицирането им като устойчив органичен замърсител, производството на ПХБ е забранено от Конгреса на САЩ през 1979 г. и от Стокхолмската конвенция за предотвратяване на органичното замърсяване през 2001 г. Загрижеността за токсичността на ПХБ до голяма степен се основава на сходството на химическата структура на тези съединения и химическата структура на токсичния диоксин. Доказано е, че ПХБ имат токсични ефекти, включително разстройство на невроните и нарушаване на ендокринната система.

Химични и физични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Химическата структура на полихлорираните бифенилни съединения включва два фенилови пръстена, съединени между два въглеродни атома, в позиция 1 на десния пръстен и позиция 1 на левия пръстен. Всяка от другите позиции (2 до 6, 6- до 2-) може да бъде свързана с хлорен атом. Теоретично има 209 изомера на ПХБ според възможните комбинации на позицията на хлорния атом в различните позиции, но на практика около 130 изомера се използват за промишлени полихлорирани бифенилни съединения.

PCB съединенията имат ниска разтворимост във вода и висока разтворимост в органични материали и масла. Те имат много висока проводимост и висока устойчивост на окисляване, изпаряване и износване. Те не се разпадат лесно и разграждането им, чрез топлина или химически или биохимични средства, е особено трудно. Съществуват притеснения относно отделянето на допълнителни токсични вещества като страничен ефект от процеса на разлагане на ПХБ, поради частично окисляване.

Още имена[редактиране | редактиране на кода]

На ПХБ съединения бяха дадени различни търговски наименования в различните страни, като Ascarel в Бразилия, Phenoclor във Франция и Aroclor xxxx в Съединените щати.

Увреждания от излагане на хора и животни на ПХБ[редактиране | редактиране на кода]

През 1966 г. шведският изследовател Дженсън открива високи концентрации на ПХБ в животински тъкани в Арктика.

През 1967 г. Анита К. Бахан (Anita Kaplan Bahn) разкрива връзка между ПХБ и рак.

През 1968 г. в Япония става хранителна катастрофа от консумация на ориз, приготвен със заразено с ПХБ масло, който изтича в готварското масло от топлообменната система на фабриката за храни. Скоро много японци се обръщат към медицинска помощ за появата на „подобни на акне“ лезии по кожата на лицата им. Лезиите били многобройни, по-големи и по-плътни от обикновено срещащите се при подрастващите, страдащи от акне, и не изчезвали. Заболяването е наречено в Япония „болест на Юшу“, с научно наименование „Хлорак“, за да се подчертае източникът на появата на лезиите: хлорът в ПХБ. Очевидно, натрупването на ПХБ в организма се е случило и в черния дроб и периферните нерви, причинявайки рестриктивни и разстройващи патологични нарушения както при възрастни, така и при новородени.

Експериментите с пилета показват намеса при снасянето на яйца. През годините 1983 – 1984 г. на брега на Атлантическия океан, близо до устието на река Сейнт Лорънс в Канада, се случва екологична катастрофа: Няколко десетки кита белуга излизат на брега и загиват в това, за което тогава се подозираше, че е колективно самоубийство. Патологичните изследвания и аутопсията показват отчасти висока концентрация на ПХБ в тъканите на китовете. Те страдали от ракови заболявания, ендокринни нарушения, проявявани от неспособността на женските да заченат, преждевременния аборт и неспособността на женските да кърмят.

В проучване в езерото Мичиган в Съединените щати били измерени концентрации на ПХБ в планктон близо до дъното, в тъканите на сом в плитката вода и в тъканите на чайките, които се хранели с рибата. Доказано е, че ПХБ се натрупват в тъканите и техните концентрации нарастват по хранителната верига, явления, известни в научен план като био-натрупване и био-увеличение. Вече е известно, че ПХБ са разпръснати в природата както върху водните капчици, така и в океанската вода.

Биопатологичните щети от ПХБ инфекцията придобиха световен резонанс с появата на болестта Chloracne на лицето на украинския лидер Виктор Юшченко.

Анализът на резултатите от тези събития и проучвания показва, че ПХБ са устойчиви антропогенни токсични вещества в природата (устойчиви органични замърсители, УОЗ; на английски Persistent organic pollutant, POP). Хората са изложени на богати на хлор бифенили (PCBs) в ниски концентрации, главно чрез храната. Въпреки обширните познания за ПХБ, не било ясно дали описаните токсично-патологични увреждания при животните и хората, изложени на тези хлорирани бифенили, се дължат на тях самите, или от излагането на други токсични вещества. Задълбочаването на изследването за идентифициране на причинно-следствената връзка разкрива, че токсичните увреждания са свързани с наличието на други токсични вещества в течните разтвори на ПХБ: диоксини и фурани.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]