Направо към съдържанието

Полихроний Сирку

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Полихроний Сирку
руски славист
Роден
Починал
6 юли 1905 г. (49 г.)
Научна дейност
Работил вСанктпетербургски държавен университет
Полихроний Сирку в Общомедия

Полихроний Агапиевич Сирку (на руски: Полихроний Агапиевич Сырку, на румънски: Polihronie Sîrcu) е руски славист, доцент в Петербургския университет.

Полихроний Сирку е роден на 30 юли 1885 година в румънско семейство в Стършени, Бесарабия, Русия. Завършва Кишиневската духовна семинария, а през 1878 година и Петербургския университет, където е доцент от 1883 година до края на живота си. Там чете лекции по румънски език и литература, а след това по старобългарски език и история на руския език.[1]

От 1878 – 1879 година до началото на 90-те години на XIX век обикаля с научна цел Балканите и Източна Европа, включително и Македония. Събира и описва стари ръкописи на сръбски, български и румънски от XII до XVIII век, които се съхраняват в Академията на науките в Петроград. Най-мащабният му труд е „Към историята на книжовната реформа в България“ за дейността на Патриарх Евтимий през XIV век, в който отделя внимание на историко-литературни въпроси, на проблемите на съвременния български език и по-слециално на македонските диалекти.[1]

  1. а б Алманах на българските национални движения след 1878 г. София, БАН, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-044-1. с. 600.