Анастас Янков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Полковник Янков)
Направо към: навигация, търсене
Анастас Янков
български военен и революционер

Роден
Починал
15 април 1906 г. (48 г.)
Анастас Янков в Общомедия

Анастас Янков Динков[1], наричан Македонския Гарибалди и Янко паша[2], е български опълченец, офицер (полковник) и революционер, виден войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анастас Янков.

Анастас Янков е роден в голямото будно българско костурско село Загоричани, днес Василиада, Гърция. Брат е на българския общественик Яков Янков. Анастас Янков учи в родното си село, а по-късно в българско училище в Цариград, което завършва с отличен успех през 1875 година. Вкаран е в затвор, но бяга в Одеса.

Участва като доброволец в сръбската армия в Сръбско-турската война (1876), в която е награден със сръбски орден и е повишен в чин младши унтерофицер след битката при Гредетин[3]. През Руско-турската война (1877 – 1878) на 18 април 1877 г. постъпва на военна служба[4] като доброволец в V дружина на Българското опълчение. Произведен е във военно звание унтерофицер. Сражава при Шипка и Шейново, където е ранен и получава за проявена храброст „Георгиевски кръст“.[5]

Анастас Янков

След войната се установява в новосъздаденото Княжество България, в 1880 година завършва Военното училище, на 30 август е произведен в чин подпоручик, а на 9 септември 1885 г. в чин поручик и служи като поручик в IX Берковска дружина. Взима участие като офицер в Сръбско-българската война (1885). Бие се при Цариброд и Пирот, като за проявена храброст е удостоен с орден „За храброст“ IV степен. На 24 март 1886 г. е произведен в чин капитан, на 2 август 1890 в чин майор. През 1896 година е произведен в чин подполковник и служи последователно като командир на 19 пехотен шуменски полк, 21-и пехотен средногорски полк, а накрая и като ротен командир в Добрич. По-късно същата година напуска военната си служба и влиза в редовете на Върховния македоно-одрински комитет. Прави обиколка в Македония, за да събира сведения за готовността за вдигане на въстание там. Пътуването му е отразено във вестник „Балкански новини“:

Неговото пътешествие беше триумфално шествие по всички македонски центрове, българското население се стичаше на тълпи да види българския воин.[3]

В 1899 година подполковник Янков командва Стрелковото дружество във Варна, създадено със съдействието на офицери от Осми пехотен приморски полк. Създадени са 4 стрелкови чети, като до октомври 1901 година дружеството има 972 члена. То дава военна подготовка на членовете си в неделите и други празнични дни.[6]

По време на военната си кариера служи и в Министерството на войната. На 14 февруари 1901 г. е произведен в чин полковник и уволнен от служба.[4]

Четата на Анастас Янков
Пощенска картичка за Илинденското въстание с полковник Янков и превземането на Белица

През 1902 година прави поход с чета до родното си Костурско, където негов заместник-войвода е подофицер Петър Гайков, който създава големи проблеми на конкурентната революционна организация ВМОРО, която трудно успява да парира опитите му да вдигне въстание. Според дееца на ВМОРО Ангел Динев в Костурско Янков е подпомогнат от Петър Погончев, Лазар Бицанов, Коте Христов и Христо Силянов[7]. Есента на 1902 година Анастас Янков участва като войвода и в Горноджумайското въстание. Още на 6 юни в писмо пише:

Моето ходение по тези места е триумф за българското население. Аз пътувам във военна форма. Почти всички от честните унтерофицери из България са с форма облечени и с ордени накичени. Хората са толкова въодушевени, щото една моя заповед е достатъчна да пламне Македония и пламъкът да обхване целия Балкански полуостров.[8]

В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието.[9]

През Илинденското въстание е начело на чета от 400 души, която действа в Пирин, влиза в щаба на въстанието в Разлог и командва нападението на Белица. Тогава негов четник е и Крум Петишев.

На 1 март 1905 година серският консул Атанасиос Стурнарас докладва в Атина, че Янков минава границата към Македония, начело на четите на Давидко Милчев, Юрдан Стоянов и Георги Янакиев.[10]

Полковник Янков загива в сражение с турски войски на път за България при махалата Поляна на село Влахи през април 1906 година.

Върховисткият деец Михаил Думбалаков пише за него:

По едно рядко съчетание в тоя суров и дисциплиниран войник се бе настанил благият и добродушен характер на една душа, чиято простота и безизкуственост се простираше до трогателна наивност, примесена със сляпата вяра в тържеството на правдата...[11]

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

Полковник Янков от село Загоричани, идеален патриот и душата на роба, напуснал любимия си поробен роден край на 1902 г., за да помага на брата-роба другаде – където нуждата от него бе необходима и по-голяма, трагично загина от предателство и без да види свободата на угнетената родина, за която той посвети и младост, и сили, и здраве, и имот – целия си мъченически живот.[12]

Полковник Янков е женен за Мария Атанасова Попгеоргиева – Футекова, сестра на Райна Княгиня, и е баща на дееца на БКП Коста Янков.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на полковник Янков (13-и в третата колона).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Личното име на Янков може да се срещне и като Атанас, Атанаси, Анастасий.
  2. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.62, 107
  3. а б Михайлов, Димитър, „Полковник Анастас Янков Храбрият македонски войвода“, в. „Трета възраст“, бр. 30, 28.7 – 3.8.10 г., стр.10
  4. а б Руменин, с. 133
  5. Опълченци от Македония
  6. Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 35.
  7. Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.249.
  8. Елдъров, Светозар. Генерал Иван Цончев – Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 104.
  9. Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание. // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN – 2277 0861 – 2277. с. 119.
  10. Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 2014-12-05. Προς το Υπουργείον Εξωτερικών. Λαμβάνω την τιμήν να φέρω είς γνώσιν της Υμετέρας Εξoχότητος ότι κατ' ειδήσεις εξ Άνω Τζουμαγιάς, τρείς πολυπληθείς Βουλγαρικαί συμμορίαι διήλθον τα τουρκοβουλγαρικά σύνορα εκ διαφόρων σημείων διευθυνόμεναι εις το εσωτερικόν της Μακεδονίας. Αρχηγός των συμμοριών τούτων είναι ο γνωστός Γιάγκωφ, ο Δαβίτκου και ο Γ. Πελτέκης. Μια εκ των συμμοριών τούτων εξ 80 ατόμων ανεφάνη είς το διαμέρισμα Καρσί Γιακά της Πετρίτσης υπό την αρχηγίαν του γνωστού εκ της πρoτριετίας επαναστάσεως της Κρέσνας, λοχαγού του Βουλγαρικού στρατού Στογιάνωφ, κατευθυνόμενη προς το τμήμα Θεσσαλονίκης.
  11. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том I, София, 1933, стр. 179.
  12. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 51.

Открийте още информация за Анастас Янков в нашите сродни проекти:

     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България