Полоцко войводство
Полоцко войводство Województwo połockie | |
Войводството на картата на Жечпосполита (1619) | |
Страна | Велико литовско княжество, Жечпосполита |
---|---|
Седалище на войводата и Сеймика | Полоцк, Ушач (1773 – 1793) |
Площ | 21 800 km² |
Войвода | виж: полоцки войводи |
Езици | полски, рутенски |
Полоцко войводство в Общомедия |
Полоцкото войводство (на полски: Województwo połockie, на латински: Palatinatus Polocensis) е административно-териториална единица в състава на Великото литовско княжество и Жечпосполита. Административен център е град Полоцк, а от 1773 година град Ушач.
Войводството възниква около 1500 година като резултат от преобразуването на Полоцкото княжество. Територията му не е разделена на повяти. В Сейма на Жечпосполита е представено от двама сенатори (войводата и кастелана) и двама депутати.[1]
В резултат на първата подялба на Жечпосполита (1772) северната част на войводството с градовете Полоцк и Шебеж е анексирана от Руската империя. Държавната администрация се мести в град Ушач. При втората подялба на Жечпосполита (1793) и останалата му територия е анексирана от Русия.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Gloger, Zygmunt. Geografia historyczna ziem dawnej Polski. Kraków, Spółka Wydawnicza Polska, 1900. str. 298 - 299. (на полски)
- ↑ Atlas historii Polski. Warszawa, Demart, 2016. ISBN 978-83-7912-038-3. str. 52. (на полски)
|