Полошки манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Полошки манастир
Полошки манастир
Sveti gjorgi.JPG
общ изглед
North Macedonia relief location map.jpg
41.34° с. ш. 21.96° и. д.
Полошки манастир
Местоположение в Северна Македония
Вид на храма Православен манастир
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Полошко
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Повардарска
Време на изграждане преди 1340 г.
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
Полошки манастир в Общомедия

Полошкият манастир „Свети Георги“ (на македонска литературна норма: Полошки манастир „Свети Георгиј“, „Свети Ѓорѓи “) е средновековен православен манастир в югоизточната част на Северна Македония. Част е от Повардарската епархия на Македонската православна църква.[1][2]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е в община Кавадарци, в падините на планината Вишешница на левия бряг на река Черна (Църна) и носи името на село Полошко. В миналото манастирът се е издигал високо над пролома на Църна, но след създаването на изкуственото Тиквешко езеро в 1964 – 1968 година, село Полошко е потопено под язовира, чийто води са на 100 – 200 m от манастира и до него се стига само по вода.[2][1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Стара снимка на Полошкия манастир
Ктиторският портрет на Марина Смилец с внук ѝ в църквата

За историята на манастира има различни хипотези до 1983 – 1985 година, когато са свалени фреските от 1609 година от източната стена на притвора, изобразяващи сцени от житието на Свети Георги. Отдолу са разкрити ктиторските портрети на Иван Драгушин и жена му Ана с текст, уведомяващ за смъртта му и за погребението му в храма. На отсрещната стена е разкрит портретът на българската аристократка деспотица Марина Смилец, майката на Драгушин, с модел на църквата в ръце, и до нея нейният внук - синът на Драгушин и Ана. В горните зони са разкрити портретите на крал Душан, жена му Елена Българска и сина им Стефан Урош, а в нишата над входа – образът на патрона на храма „Свети Георги“. Тези открития позволяват точна датировка на църквата – [2] манастирът е построен преди 1340 година от Марина Смилец, като мавзолей гробница на сина ѝ Иван Драгушин, починал в същата година.[3]

Историята на манастира може да се проследи от надписите в църквата и от две царски грамоти. Първата е на крал Стефан Душан от 1340 година и с нея става дума за Драгушин, за неговото упокоение в църквата, както и за даряването на манастира и неговите имоти на Хилендарския манастир в Света гора заедно със селата Полошко, Драгожел и Кошани. Тази грамота и предизвиква научните изследвания в манастира. Втората грамота е на Йоан и Константин Драгаш от 1378 година и с нея братята Деянови даряват имотите на манастира на река Черна заедно със селата на руския светогорски манастир „Свети Пантелеймон“. Манастирът е изписан между 1343 и 1345 година.[2]

През 1584 година в манастира живеят 5-6 монаси, които заедно с игумена Паисий изработват с прекрасна резба и позлатяват големият кръст. В 1609 година при игумена Сава е презографисан манастирския притвор, което се разбира от надписа над входа. По това време била изписана и „книга“ от дърво с имената на селата, участвали в обновата на манастира, но не е западена. По-късно в 1630 година е зографисана иконата на Свети Георги с житието му. В 1649 година Захарий прилага престолна икона за иконостаса на църквата, а проигуменът Никодим подарява един осмогласник. През 1716 година по времето на игумена Исаия, Полошкият манастир се споменава като запустял, а игуменът Арсений бяга в Моклищкия манастир, като отнася със себе си един миней. В годините 1740 и 1746 в манастира има живот, но много книги са отнесени към Бошавския манастир.[4][5]

Манастирът е обновен в началото на XIX век, когато са изградени манастирските конаци на изток и юг от църквата. По това време манастирът се обогатява и с много икони и църковни книги. Третата обнова на манастира е в 1881 година, когато под надписа от 1609 година е изписан нов. Тогава са прерисувани фреските в църквата и притвора, там където са били пострадали, а над северния вход на притвора в нишата отвън е изписан Свети Димитър на кон, дело на крушевските зографи.[5] В края на XIX век манастирът минава под ведомството на Патриаршията и за него отговаря Илия Христов от Ваташа, единственият патриаршист в Тиквеш, който заседава и в меджлиса. В манастира е имало и стар поменик, преписан от Христо Иванов, по-късно български учител в Лерин.[6] Към 1900 година манастирът няма монаси.[4][5]

На 16 ноември 2007 година е осветен основният камък на новите манастирски конаци, които се строят на мястото на старите. Манастирът се посещава на патронния празник Гергьовден и на манастирския празник Голяма Богородица.

Според старо предание, манастирската църква е изграден едновременно с църквата „Света Богородица“ („Свети Никола“) в село Дреново от двама братя. Когато строителят на тази я завършил признал, че тя е по-лоша от другата, откъдето дошло и името ѝ.[3]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Рождество, детайл от южната стена, 1343-1345 година.

Католиконът на манастира е еднокорабна църква, разделена на три части с пиластри. В средата има купол върху осемстенен барабан с четири пандантиви между арките. Арките са под главния заоблен свод, който лежи директно на страничните сводове. Зидана е от камък и тухла в редове без строг порядък. Южната, северната и източната фасада са богато декорирани със слепи ниши, аркади, венци със зъбци от тухли. Така е декориран и куполът.[5]

На западната страна на църквата е издигнат притвор преди 1609 година, когато са изписани вътрешните му стени. Допоясното изображение на Свети Георги в нишата над вратата заема важно място в живописния ансамбъл на храма и е може би едно от най-хубавите в него. То прилича на фрескоикона и е върховно постижение на анонимния полошки зограф.[5] Притворът е граден с каменни блокови, разделени с тухли. От вътрешната страна е засводен, а отвън е с двускатен покрив. Има два входа – едният на северната, а другият на западната страна от притвора.

Старите манастирски конаци били разположени в на юг и изток от манастирската църква, като тези в южната част са частично запазени до средата на XX век и са фотографирани. Конаците били двукатни с чардаци и стаи отзад, както и една стая с три прозореца в западния дял. На горния етаж на чардаците имало шест дървени колони и защитни парапети. На приземието също имало колони. Долният дял – приземието бил отворен трем.

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Ктиторски портрет на Иван Драгушин и съпругата му
Царските двери, XVI век[7]

Църквата е изписана веднага след изграждането си в периода от 1343 до края на 1345 година. Вътрешността на църквата е изцяло изписана със сцени и композиции от живота на Иисус Христос, светци в цял ръст и допоясно, композиции от Големите празници. Изписването е типично за малките византийски църкви и подчертава мавзолейния характер на храма. Живописта на композициите в наоса се отличава с нарастващ драматизъм. Те започват с композицията „Тайна вечеря“, през „Молитва на Маслиновата гора“, „Христос пред Каяфа“, за да се стигне до най-драматичната композиция „Разпятие Христово“. В последната композиция зографът вняся нови моменти и детайли, които я отличават от примерите на византийското изкуство и я правят уникална.[5]

Царските двери са вероятно от втората половина на XVI век. Двата епистила с Дейсис и Големите празници са от първата четвърт на XVII век или може би точно от 1630 година, кога е изрисувана храмовата икона на Свети Георги с неговото житие. Големият иконостасен кръст с Разпятието Христово от 1584 година, поставен в горната част на иконостаса, е ценна резбарска творба. Съхранени са остатъци от иконостаса от XVII век – престолните икони на Исус Христос и Богородица с Христос, дейсисната композиция, резбован полилей от XVII век како и три двукрилни врати в плитка резба от втората половина на XVI и почетокот на XVII век – едната е на входа на църквата, а другите две на северния и западния вход на притвора. Запазени са и икони от XIX век и дейсисна плоча с апостолите.[8][5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Полошки манастир. // Macedonium. Посетен на 6 април 2014 г.
  2. а б в г Полошки манастир. Местоположба и историја. // Културно и национално наследство на Кавадарци. Посетен на 23 май 2016.
  3. а б Петров, Петър, Хр. (съставител). Научна експедиция в Македония и Поморавието, 1916 г.. София, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-509-105-3, 954-07-0255-0. с. 303. Посетен на 6 април 2014 г.
  4. а б Снегаров, Иван. История на Охридската ариепископия, том 2, София, 1995, с. 484.
  5. а б в г д е ж Полошки манастир. Живопис. // Културно и национално наследство на Кавадарци. Посетен на 23 май 2016.
  6. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 26.
  7. Николовски, Дарко. Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко. // Патримониум 6 (11). 2013. с. 192.
  8. Полошки манастир - „Св. Георгиј“. // Повардарска епархија, 9. 05. 2008 г. Посетен на 6 април 2014 г..
     Портал „Македония“         Портал „Македония