Полски бряст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Полски бряст
Illustration Ulmus carpinifolia0.jpg
Illustration Ulmus carpinifolia0.jpg
Природозащитен статут
Недостатъчно данни
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Rosales Розоцветни
семейство: Ulmaceae Брястови
род: Ulmus Бряст
вид: U. minor Полски бряст
Научно наименование
Уикивидове Ulmus minor
Mill., 1768
Синоними
Списък
    • Ulmus angustifolia (Weston) Weston
    • Ulmus araxina Takht.
    • Ulmus carpinifolia Suckow (нелегитимен)
    • Ulmus diversifolia Melville
    • Ulmus foliacea Gilib.
    • Ulmus fungosa (Aiton) Dum.Cours.
    • Ulmus georgica Schchian
    • Ulmus glabra Mill. (нелегитимен)
    • Ulmus grossheimii Takht.
    • Ulmus plotii Druce
    • Ulmus procera Salisb.
    • Ulmus reticulata Dumort.
    • Ulmus rotundifolia Carrière
    • Ulmus sarniensis (Loudon) H.H.Bancr.
    • Ulmus sativa Mill.
    • Ulmus stricta (Aiton) Lindl. (нелегитимен)
    • Ulmus suberosa Moench
    • Ulmus uzbekistanica Drobow
    • Ulmus wheatleyi (Simon-Louis) Druce
    • Ulmus wyssotzkyi Kotov
Разпространение
Ulmus minor range.svg
полски бряст в Общомедия

Полският бряст (Ulmus minor) е влаголюбиво широколистно дърво с естествен ареал Европа (без по-северните ѝ ширини и Алпите) до Кавказ, части от Средиземноморието, Мала Азия и Иран до изолирани популации в Средна Азия (Таджикистан). В България полският бряст е разпространен във всички равнини докъм 700 м надморска височина[1] – обикновено край реки и водни басейни, но и при по-сухи условия (за разлика от белия бряст). Ролята му в растителните съобщества, формиращи критично застрашени и застрашени хабитати като „Смесени низинни и крайречни гори и лонгози“,[2] „Гори и храсталаци от полски бряст“[3] и др. е съществена.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Възрастните дървета формират гъста куполовидна корона, кората им е напукана по дължина – на успоредни ръбове или плочки. При благоприятни условия, отделни представители на този бързорастящ вид са способни да достигнат височина над 35 м[4], обиколка на ствола от порядъка на 6,89 м[4] и възраст повече от 4 века;[4] българският Стар бряст в Сливен е известен пример за последното. По стъблата и клонките на младите растения често се формират коркови ребра (силно изпъкнали ръбове) – черта, която отличава Ulmus minor от другите местни видове бряст; още една ярка негова особеност е интензивното издънкообразуване[5], което, в комбинация с висока ефективност при плододаването и относителна сухоустойчивост и като цяло непретенциозност дава основание на специалистите да го определят като пионерен вид.[5]

Листата на полския бряст са прости, с последователно разположение. Формата им варира от тясно яйцевидна (основно) през почти кръгла до обратно-яйцевидна, с дръжка до 1,5 см[6] и асиметрична петура с изтòчен връх; от основната ос към всяка половина излизат по 8 – 13 странични жилки, завършващи в двойно назъбен листен ръб.

Цъфтежът е преди разлистване, в самото начало на пролетта. Цветовете на растението са двуполови; изградени са от сраснат околоцветник, който е съставен от няколко дяла. Околоцветникът е тъмночервен на цвят. Във вътрешността на цвета се намират 4 – 5 тичинки и плодник с двуделно близалце.

Плодът представлява крилато орехче (крилатка) – семето е окръжено от дисковидна ципа, спомагаща за лесното разпространение на брястовите плодове чрез вятър или по вода. Крилатките узряват до края на пролетта.

Дървесината на полския бряст е твърда и трайна, поради което дървения материал се използва в мебелопроизводството. До средата на 20 век, преди холандската брястова болест да засегне значителен процент от популациите на вида в Европа, полският бряст е популярен избор при озеленяване на паркови и парково-градски райони заради своите привлекателни физически характеристики, бърз темп на растеж и толерантност към атмосферно замърсяване и различни типове климатични и почвени условия.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 428, ISBN 978-954-9959-58-1
  2. Росен Цонев, Мариус Димитров, "05G1", Червена книга на Република България (Електронно издание) (БАН & МОСВ), http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol3/05G1.html, посетен 24 декември 2018 
  3. Александър Ташев, Мариус Димитров, "30G1", Червена книга на Република България (Електронно издание) (БАН & МОСВ), http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol3/30G1.html, посетен 24 декември 2018 
  4. а б в ((en)) "The thickest, tallest, and oldest field elm trees (Ulmus minor)", MonumentalTrees.com, https://www.monumentaltrees.com/en/trees/ulmusminor/records/, посетен 14 май 2018 
  5. а б ((en)) Caudullo, G., de Rigo, D., 2016. „Ulmus - elms in Europe: distribution, habitat, usage and threats.“ In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01bd40+
  6. Китанов, Борис (1987), Разпознаване и събиране на билки (I издание), София: ДИ „Земиздат“, с. (120), Код: 05/9532726431/2530-8-87