Полски бряст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Полски бряст
Illustration Ulmus carpinifolia0.jpg
Illustration Ulmus carpinifolia0.jpg
Природозащитен статут
Недостатъчно данни
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Rosales Розоцветни
семейство: Ulmaceae Брястови
род: Ulmus Бряст
вид: U. minor Полски бряст
Научно наименование
Уикивидове Ulmus minor
Mill., 1768
Синоними
Списък
    • Ulmus angustifolia (Weston) Weston
    • Ulmus araxina Takht.
    • Ulmus carpinifolia Suckow (нелегитимен)
    • Ulmus diversifolia Melville
    • Ulmus foliacea Gilib.
    • Ulmus fungosa (Aiton) Dum.Cours.
    • Ulmus georgica Schchian
    • Ulmus glabra Mill. (нелегитимен)
    • Ulmus grossheimii Takht.
    • Ulmus plotii Druce
    • Ulmus procera Salisb.
    • Ulmus reticulata Dumort.
    • Ulmus rotundifolia Carrière
    • Ulmus sarniensis (Loudon) H.H.Bancr.
    • Ulmus sativa Mill.
    • Ulmus stricta (Aiton) Lindl. (нелегитимен)
    • Ulmus suberosa Moench
    • Ulmus uzbekistanica Drobow
    • Ulmus wheatleyi (Simon-Louis) Druce
    • Ulmus wyssotzkyi Kotov
Разпространение
Ulmus minor range.svg
полски бряст в Общомедия

Полският бряст (Ulmus minor) е влаголюбиво широколистно дърво с естествен ареал Европа (без по-северните ѝ ширини и Алпите) до Кавказ, части от Средиземноморието, Мала Азия и Иран до Средна Азия (Таджикистан). В България полският бряст е разпространен във всички равнини докъм 700 м надморска височина[1] - обикновено край реки и водни басейни, но и при по-сухи условия (за разлика от белия бряст). Присъствието му в растителни съобщества, като критично застрашения хабитат Смесени низинни и крайречни гори и лонгози,[2] е съществено.

Възрастните дървета формират гъста куполовидна корона, кората им е напукана по дължина - на успоредни ръбове или плочки. При благоприятни условия, отделни представители на този бързорастящ вид са способни да достигнат височина над 35 м[3], обиколка на ствола от порядъка на 6,89 м[3] и възраст повече от 4 века.[3] По стъблата и клонките на младите растения често се формират коркови ребра (силно изпъкнали ръбове) - черта, която отличава Ulmus minor от другите местни видове бряст.

Листата на полския бряст са прости, с последователно разположение. Формата им варира - от широко копиевидна и яйцевидна (най-често) до обратно-яйцевидна, с дръжка до 1,5 см[4] и асиметрична петура с изтòчен връх; от основната ос към всяка половина излизат по 8 – 13 странични жилки, завършващи в двойно назъбен листен ръб.

Цъфтежът е преди разлистване, в самото начало на пролетта. Цветовете на растението са двуполови; изградени са от сраснат околоцветник, който е съставен от няколко дяла. Околоцветникът е тъмночервен на цвят. Във вътрешността на цвета се намират 4 – 5 тичинки и плодник с двуделно близалце.

Плодът представлява крилато орехче (крилатка) – семето е окръжено от дисковидна ципа, спомагаща за лесното разпространение на брястовите плодове чрез вятър или по вода. Крилатките узряват до края на пролетта.

Дървесината на полския бряст е твърда и трайна, поради което дървения материал се използва в мебелопроизводството. До средата на 20-ти век, преди холандската брястова болест да засегне значителен процент от популациите на вида в Европа, полският бряст е популярен избор при озеленяване на паркови и парково-градски райони заради своите привлекателни физически характеристики, бърз темп на растеж и толерантност към атмосферно замърсяване и различни типове климатични и почвени условия.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 428, ISBN 978-954-9959-58-1
  2. Червена книга на Република България – 05G1
  3. а б в ((en)) "The thickest, tallest, and oldest field elm trees (Ulmus minor)", MonumentalTrees.com, https://www.monumentaltrees.com/en/trees/ulmusminor/records/, посетен 2018-05-14 
  4. Китанов, Борис (1987), Разпознаване и събиране на билки (I издание), София: ДИ „Земиздат“, с. 292, ISBN 9532726431