Полуслято писане

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Полуслятото писане представлява запис на отделни думи, които имат характер на единна, цялостно оформена сложна дума. Изграждащите ги основи са с неравноправно смислово отношение: главна основа – подчинена основа[1], или пък сложните думи са с равноправно смислово значение между основите от типа главна основа – главна основа.[2] Думите се записват, съединени със знак, наречен дефис.

Дефис (съединителна чертица или тиренце) се нарича малкото тире (тире с по-малка дължина). При неговото изписване не се оставя празно място (интервал, шпация) от двете му страни.

Примери:

  • лорд-канцлер, Теодор-Петър, Стела Ангелова-Банкова

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мурдаров, Владко. Речник на слятото, полуслятото и разделното писане за 21. век. Първо издание. София, „Просвета — София“ АД, 2003. ISBN 954-01-1393-8. с. 19.
  2. Авторски колектив. Официален правописен речник на българския език. Първо издание. София, „Просвета — София“ АД, 2012. ISBN 978-954-01-2701-9. с. 58.