Полярни стратосферни облаци
| Полярни стратосферни облаци | |
 Полярни стратосферни облаци | |
| Височина | 15 000 – 25 000 m |
|---|---|
| Полярни стратосферни облаци в Общомедия | |
Полярните стратосферни облаци (познати още като седефени облаци) са облаци в зимната полярна стратосфера, намиращи се на височина от 15 000 до 25 000 метра. Те са забележими най-вече при здрачаване, когато Слънцето се намира между 1 и 6 градуса под хоризонта, и през зимата в по-северните географски ширини.[1] Те биват два основни типа. Първият е съставен главно от свръхохладени капчици вода и азотна киселина и е свързан с образуването на озонови дупки.[2] Другият тип е съставен само от ледени кристалчета и не се счита за толкова вреден.
Само облаците от втори тип са седефени на цвят,[1] докато облаците от първи тип могат да са иридесцентни при определени условия, което по принцип важи за всеки облак.
Образуване[редактиране | редактиране на кода]
Стратосферата е много суха. За разлика от тропосферата, тя рядко създава условия за образуването на облаци. В изключителния студ на полярната зима, обаче, могат да се образуват различни стратосферни облаци, които се класифицират според тяхното физическо състояние и химичен състав.[3]
Поради голямата им височина и кривината на земната повърхност, тези облаци получават слънчева светлина изпод хоризонта и я отразяват към земята, като по този начин блестят ярко преди зазоряване или след залез. Полярните стратосферни облаци се образуват при много ниски температури, обикновено под −78 °C. Такива температури могат да възникнат в долната стратосфера по време на полярната зима. В Антарктида, температури под -88 °C често пораждат полярни стратосферни облаци от втори тип. Такива ниски температури се срещат по-рядко в Арктика. В Северното полукълбо, генерирането на подветрени вълни от планини могат да охладят локално долната стратосфера и да доведат до образуването на лещовидни полярни стратосферни облаци.
Частиците в оптически тънките облаци създават цветни ресни чрез дифракция. Видимостта на цветовете може да се подобри чрез поляризиращ филтър.[1][4]
| Тип | Състав | Температура, K | Скорост на охлаждане | Агрегатно състояние | Размер на частиците |
|---|---|---|---|---|---|
| Ia | NAT (HNO3-3H2O) | ~195 | по-бавно от 5 K/ден | кристали | ~ 1 µm |
| Ib | по-бързо от 5 K/ден | капки | < 0.5 µm | ||
| II | H2O | под точката на замръзване (~187) | кристали | 10 µm или повече |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Polar stratospheric clouds / Observations // Australian Antarctic Division. Архивиран от оригинала на 2012-03-19. Посетен на 2019-07-06.
- ↑ Why is the ozone hole over Antarctica? // United States Environmental Protection Agency. Архивиран от оригинала на 30 септември 2006.
- ↑ Lowe, Douglas и др. Polar stratospheric cloud microphysics and chemistry // Journal of Atmospheric and Solar-Terrestrial Physics 70. 2008. DOI:10.1016/j.jastp.2007.09.011. с. 13. Архивиран от оригинала на 14 март 2018. Посетен на 14 март 2018.
- ↑ Maturilli, Maturilli. Polar Stratospheric Clouds Above Spitsbergen // Alfred Wegener Institute for Polar and Marine Research. Архивиран от оригинала на 24 август 2007-08-24.
| ||||||||||||||||||||