Поляци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Поляци
Общ брой55 000 000 – 60 000 000
По места Полша: 37 602 000 (2011)
 САЩ: 10 024 711 (2006)
 Бразилия: 1 800 000
 Канада: 984 565
 Франция: 900 000
 Великобритания: 500 000
 Аржентина: 500 000
 Белгия: 400 000
 Германия: 384 808 (2007)
 Литва: 250 000
 Ирландия: 155 000+
 Австралия: 150 900
 Украйна: 144 130 (2001)[1]
 Русия: 73 000 (2002)[2]
 Латвия: ок. 51 000
 Чехия: 39 269 (2011)[3]
 Нидерландия: 39 500
 Казахстан: 47 293 (1999)[4]
 Италия: 50 790[5]
 Австралия: 21 000[6]
 Словакия: 2602 (2001)
 България: 825 (2001)
 Хърватия: 567 (2001)
Езикполски език
РелигияПредимно католицизъм, атеизъм, протестантизъм и православно малцинство
Сродни групичехи, кашуби, словаци, силезци, моравци
Поляци в Общомедия

Поляците са западнославянски народ. Значителен брой от тях живеят в Бразилия, Аржентина, ЮАР, Австралия, Латвия, Украйна, Русия, Казахстан, Швеция, Белгия, Великобритания, Холандия, Австрия, Гърция и Италия. В миналото големи маси поляци са емигрирали дори в Турция. Измежду поляците има много знаменити личности.

Етническите поляци се счита за наследници на древните лехити и други племена, които населяват територията на днешна Полша през късната античност. Писмената история на Полша датира от около 930 – 960 г., когато западните поляни (влиятелно племе в региона на Великополша) обединяват различните лехитски кланове под династията на Пястите, като по този начин създават първата държава на поляците.[7] Последвалото покръстване на Полша от католическата църква през 966 г. бележи приемането на Полша в обществото на Западнохристиянските църкви. През съществуването си полската държава следва толерантна политика спрямо малцинствата, което довежда до многобройни етнически и религиозни идентичности сред поляци (например полски евреи).

Поляците има важен принос към света в почти всяка голяма област на човешкото познание. Видни поляци са: Николай Коперник, Мария Кюри, Фредерик Шопен, Джоузеф Конрад и Йоан Павел II. Сред по-значимите полски емигранти (много тях принудени да напуснат родината си поради исторически перипетии) са: Юзеф Ротблат, Станислав Улам, Артур Рубинщайн, Хелена Моджеевска, Пола Негри, Тадеуш Косцюшко, Казимеж Пуласки, Збигнев Бжежински, Роза Люксембург, Тамара де Лемпицка, Самюел Голдуин, Макс Флейшер и Макс Фактор.

Разпределение на поляците по държави:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.ukrcensus.gov.ua
  2. www.perepis2002.ru
  3. notes2.czso.cz
  4. www.ide.go.jp
  5. demo.istat.it
  6. www.statistik.at
  7. Gerard Labuda. Fragmenty dziejów Słowiańszczyzny zachodniej, t.1 – 2 p.72 2002; Henryk Łowmiański. Początki Polski: z dziejów Słowian w I tysiącleciu n.e., t. 5 p.472; Stanisław Henryk Badeni, 1923. p. 270.