Пол Кругман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пол Кругман
Paul Krugman
американски икономист
Кругман на пресконференция на Шведската академия на науките в Стокхолм, 2008
Кругман на пресконференция на Шведската академия на науките в Стокхолм, 2008

Роден

Националност САЩ
Образование Йейлски университет
Масачузетски технологичен институт
Научна дейност
Област Международна икономика, макроикономика
Школа Нова кейнсианска икономика
Образование МИТ (докторат)
Йейл (бакалавър)
Работил в Принстън, ЛСЕ
Известен с Теория за международната търговия
Нова търговска теория
Нова Икономическа география
Награди Джон Бейтс Кларк медал (1991)
Нобелова награда за икономика (2008)
Повлиян Кейнс
Ягдиш Бхагвати
Рудигер Дорнбуш
Джеймс Тобин
Авинаш Диксит
Джоузеф Стиглиц
Повлиял Марк Мелиц

Уебсайт web.mit.edu/krugman/www/
Пол Кругман в Общомедия

Пол Робин Кругман (на английски: Paul Robin Krugman [ˈkruːɡmən] [1], р. 28 февруари 1953) е американски икономист, колумнист и автор.

През 2008 г. Кругман е удостоен с Нобеловата награда за икономика. Според комитета по връчване на наградите, наградата му е присъдена за принос в теорията на международната търговия с обяснението на нейните модели и географската концентрация на богатството. Бил е професор по икономика в МИТ и по-късно в Принстън, където остава като емеритус след 2015 г. Кругман е Сентенъри професор в Лондонското училище по икономика, и колумнист на Ню Йорк Таймс.[2][3]

Кругман е известен с изследването на ефекта, който „икономиите от мащаб“ и „предпочитанията на потребителите“ упражняват върху различни стоки и услуги. С тях той обяснява защо някои страни са доминиращи в световната търговия, а други не. Най-известната му работа е създаването на модел, съгласно който компаниите и държавите произвеждат и търгуват под силното влияние на големите икономики. Той твърди, че някои страни могат да изпреварят други, като субсидират стратегически индустрии. Има принос и в обяснението на валутните кризи.

Кругман пише по широк кръг от теми, от разпределението на доходите до международна икономика. Самият той смята себе си за либерал, наричайки една от книгите си и своя блог в Ню Йорк Таймс „Съвестта на Либерала“. Неговите известни коментари привличат значителен брой отзиви, както положителни, така и отрицателни. До 2008 г. е написал 20 книги и е публикувал над 200 научни статии в професионални списания и рецензирани издания. Пише за международната икономика (включително търговската теория, икономическата география и международните финанси), ликвидностните капани и валутните кризи. Автор е на повече от 750 колони по икономически и политически въпроси във вестник „Ню Йорк Таймс“. Той е 20-и по ред в списъка на най-широко цитираните икономисти в света днес и се нарежда сред най-влиятелните научни мислители в САЩ.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Кругман е син на Давид и Анита Кругман и внук на еврейски имигранти от Брест-Литовск. Той е роден в Олбъни, Ню Йорк, и израснал в окръг Насау. Завършил е училището „Джон Ф. Кенеди“ в Белмор.

Според Кругман интересът му към икономиката започва със серията романи на Айзък Азимов за Фондацията, в които социалните учени от бъдещето употребяват „психоисторията“ да спасят цивилизацията. Тъй като „психоисторията“, в смисъла на Азимов, не съществува, Кругман се обръща към икономиката, която той смята за следващото най-хубаво нещо.

Кругман е бил женен два пъти. Робин Бергман, първата му съпруга, е награждаван художник-дизайнер. Той е женен за Робин Уелс, втората му съпруга, която е учен-икономист, сътрудничила на Кругман за писането на учебници. Кругман е заявявал, че той е далечен роднина на консервативния журналист Дейвид Фрей. Сам се описва като „самотник, Обикновено срамежлив, срамежлив сред хората.“ Живее със съпругата си в Принстън, Ню Джърси.

Кругман завършва с пълно отличие и получава бакалавърска степен по икономика от Университета в Йейл през 1974 г. и докторска степен от Масачузетския технологичен институт (MТИ, MIT) през 1977 г. с дисертация, озаглавена „Есета върху гъвкавите валутни курсове“. Докато е в МТИ, той става част от една малка група от МТИ студенти, изпратени на работа в Централната банка на Португалия, в продължение на три месеца през лятото на 1976 г., в хаоса след Революцията на карамфилите. Кругман по-късно хвали съветника на докторската си дисертация – Рудигер Дорнбуш, като „един от най-великите учители по икономика на всички времена“. Заявява, че Дорнбуш „имал способност да вдъхновява студентите си да възприемат неговия ентусиазъм и техника, но по много оригинален начин“.

През 1978 г., Кругман представя някои от идеите си на Дорнбуш, които представят идеята за монополистично конкурентен търговски модел като много интересен. Окуражен, Кругман работи по него, и по-късно пише: „Аз разбрах, в рамките на няколко часа, че държа ключа към цялата си кариера в ръцете си“. През същата година Кругман пише „Теория на междузвездната търговия“. Това е едно леко иронично есе за това как се изчисляват лихвените проценти на транзитни стоки, които се движат близо до скоростта на светлината. Колкото и несериозно да звучи, той казва, че го е написал за себе си, за да се развесели, когато е бил „един потиснат доцент“.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Кругман се присъединява към преподавателите на МТИ през 1979 година. От 1982 до 1983 г., Кругман прекарва една година на работа в Белия дом по времето на Рейгън като член на персонала на Съвета на икономическите съветници. Той се присъединява към МТИ като професор през 1984 година. Кругман също преподава в Станфорд, Йейл и Лондонското училище по икономика.

През 2000 г. Кругман постъпва в Принстънския университет като професор по икономика и международни отношения. Той е и в момента Сентенари професор в Лондонското училище по икономика и член на групата на „Тридесетте“ (G30, международна икономическа организация). Сътрудничи на Националното бюро за икономически изследвания от 1979 г. насам. Кругман е президент на Източната икономическа асоциация през 2010 година.

Пол Кругман е писал много трудове по международната икономика, включително международната търговия, икономическата география и международните финанси. Проектът „Научни статии по икономика“ го нарежда на 14-о място като най-влиятелен икономист в света до март 2011 г. на базата на научните му приноси. Книгата на Кругман – „Международна икономика: Теория и политика“, в съавторство с Морис Обстфелд, е стандартен университетски учебник по международна икономика. Той е и съавтор, заедно с Робин Уелс, на учебник по икономика, повлиян от първото издание на класическия учебник на Пол Самюелсън. Кругман също пише по икономически теми за широката общественост, понякога и на международни икономически теми, но също и за разпределението на доходите и обществения ред. Комитетът по връчването на Нобеловата награда заявява, че основният принос на Кругман е неговият анализ върху ефектите на икономиите от мащаб, в съчетание с предположението, че потребителите ценят многообразието, върху международната търговия, и на местоположението на икономическата дейност. Значението на географските аспекти на икономиката нараства благодарение на способността на Кругман да популяризира тази сложна теория с помощта на лесни за четене книги и съвременен подход.

Възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Кругман идентифицира сам себе си като кейнсианец[4][5] и привърженик на течението „saltwater“ в т.нар. „Saltwater and freshwater economics“,[6] в макроикономиката.[7][8] Макар в работата си да използва теорията на новокейнсианството, той го подлага на критика по отношение на липсата на способност за предвиждане и придържането към идеи като хипотезата за ефикасния пазар и рационалните очаквания.[8] От 90-те години на XX век той е привърженик на практическото използване на макроикономическия модел IS-LM за неокласически синтез, изтъквайки относителната му простота спрямо новокейнсианските модели и неговата приложимост за анализ на икономическите политики.[9][10][11]

В популярната култура[редактиране | редактиране на кода]

  • Кругман играе себе си в малка роля в комедийния филм от 2010 Get Him to the Greek.[12]
  • Кругман е герой на сатиричната фолклорна песен Блусът „Кругман“ (The Krugman Blues) в албума на Loudon Wainwright III от 2010 „Десет песни за новата депресия“ (10 Songs For The New Depression).

Кругман е използвал израза си „Много сериозни хора“ за да се подиграва на умници и политици, които се смятат за уважавани и привилегировани.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Освен множество академични статии и монографии, Кругман пише учебници и научно-популярни книги, някои от които са преведени на чужди езици, в т.ч. и български.

  • Амбулантно благополучие: Икономически разум и безумие във времето на гаснещи надежди, София: Дамян Яков, 1999, (Прев. Ц. Момеков, Е. Желязкова), 416 с. ISBN 954-527-118-3
  • Завръщането на икономиката на депресията и кризата от 2008 г., София: Изток-Запад, 2009, 196 с. ,( прев. от англ. И. Димитрова) ISBN 978-954-321-565-2

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вж ((en)) Pronunciation of Paul Krugman
  2. ((en)) ЛСЕ, Център за икономическо представяне, Lionel Robbins Memorial Lectures 2009: The Return of Depression Economics, линк от 19 август 2009.
  3. За Пол Кругман. // krugmanonline. W. W. Norton & Company. Посетен на 15/5/2009.
  4. Krugman, Paul. Samuel Brittan's recipe for recovery. // The New York Times, October 16, 2009. Посетен на February 7, 2017.
  5. Krugman, Paul. Why am I a Keynesian?. // The New York Times, June 6, 2015. Посетен на June 8, 2015.
  6. Krugman, Paul. The lessons of 1979 – 82. // The New York Times, July 29, 2009. Посетен на February 7, 2017.
  7. Krugman, Paul. The freshwater backlash (boring). // The New York Times, September 23, 2009. Посетен на February 7, 2017.
  8. а б Krugman, Paul. (2009-9-2). "How Did Economists Get It So Wrong?" Архив на оригинала от юли 17, 2016 в Wayback Machine.. The New York Times. Retrieved October 9, 2009.
  9. Krugman, Paul. Who You Gonna Bet On, Yet Again (Somewhat Wonkish). // Conscience of a Liberal (blog). The New York Times, August 30, 2011. Посетен на 2011-11-18.
  10. Krugman, Paul. There's something about macro. // MIT. Архивиран от оригинала на November 7, 2011. Посетен на 2011-11-18.
  11. Krugman, Paul. Mr. Keynes and the Moderns (PDF). // VOX (originally for Cambridge conference commemorating the 75th anniversary of the publication of The General Theory of Employment, Interest, and Money), June 21, 2011. Архивиран от оригинала на May 29, 2012. Посетен на 2011-11-18.
  12. Imbd: Paul Krugman - biography

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Paul Krugman“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.