Пол Скарон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пол Скарон
Paul Scarron
френски писател
Paul Scarron 2.jpg
Роден
Починал
Семейство
Съпруга Франсоаз дьо Ментенон (1652 – 1660)
Пол Скарон в Общомедия

Пол Скарон (на френски: Paul Scarron) е френски поет и писател.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 юли 1610 г. в Париж като седмо дете в семейството на съветник в Сметната палата. През 1629 г. се замонашва и получава титлата абат, а от 1632 г. е в двора на епископа на Льо Ман. През 1638 г. се разболява, вероятно от анкилозиращ спондилит, в резултат на което до края на живота си остава частично парализиран и със силно деформирано тяло, като често злоупотребява с опиум. През 1640 г. се връща в Париж и става известен в литературните, театралните и придворните среди, най-вече със своите сатирични стихове и бурлески. През 1652 г. се жени за Франсоаз д'Обине, внучка на поета Теодор Агрипа д'Обине и по-късно съпруга на крал Луи XIV.

Умира на 6 октомври 1660 г. в Париж.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Suite des œuvres burlecques, 1644
  • Typhon ou la gigantomachie, 1644
  • Jodelet ou le maître valet, 1645
  • Les trois Dorotées, 1645
  • La relation véritable de tout ce qui s'est passé en l'autre monde, au combat des parques et des poètes, sur la mort de Voitures et autres pièces burlesques, 1649
  • L'héritier ridicule, 1650
  • Mazarinade, 1651
  • L'héritier ridicule, 1650
  • Les trois Dorotées, 1651
  • Le Virgile travesti, 1652
  • L'écolier de Salamanque, 1655
  • Le gardien de soi-même, 1655
  • La fause apparence, 1659
  • Le prince corsaire, 1659
  • Le roman comique, 1651 и 1657

Бележки[редактиране | редактиране на кода]