Пол Скарон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пол Скарон
Paul Scarron
френски писател
Paul Scarron 2.jpg
Роден
Починал
Литература
Течение Барок
Семейство
Съпруга Франсоаз дьо Ментенон (1652 – 1660)
Пол Скарон в Общомедия

Пол Скарон (на френски: Paul Scarron) е френски поет и писател.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 юли 1610 г. в Париж като седмо дете в семейството на съветник в Сметната палата. През 1629 г. се замонашва и получава титлата абат, а от 1632 г. е в двора на епископа на Льо Ман. През 1638 г. се разболява, вероятно от анкилозиращ спондилит, в резултат на което до края на живота си остава частично парализиран и със силно деформирано тяло, като често злоупотребява с опиум. През 1640 г. се връща в Париж и става известен в литературните, театралните и придворните среди, най-вече със своите сатирични стихове и бурлески. През 1652 г. се жени за Франсоаз д'Обине, внучка на поета Теодор Агрипа д'Обине и по-късно съпруга на крал Луи XIV.

Умира на 6 октомври 1660 г. в Париж.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Suite des œuvres burlecques, 1644
  • Typhon ou la gigantomachie, 1644
  • Jodelet ou le maître valet, 1645
  • Les trois Dorotées, 1645
  • La relation véritable de tout ce qui s'est passé en l'autre monde, au combat des parques et des poètes, sur la mort de Voitures et autres pièces burlesques, 1649
  • L'héritier ridicule, 1650
  • Mazarinade, 1651
  • L'héritier ridicule, 1650
  • Les trois Dorotées, 1651
  • Le Virgile travesti, 1652
  • L'écolier de Salamanque, 1655
  • Le gardien de soi-même, 1655
  • La fause apparence, 1659
  • Le prince corsaire, 1659
  • Le roman comique, 1651 и 1657

Бележки[редактиране | редактиране на кода]